Ще бъдат в основата на най-важните двустранни отношения на 21-ви век

Глобалният бизнес ще бъде съвършено различен след кризата. Обратната връзка се развива срещу Китай, заради коронавирусa

И така, отношенията между Китай и САЩ преминаха на нов етап. Ако използваме терминологията на телевизионните сериали, ето какво се случи дотук в епизодите:

Тръмп подтикна компаниите да разпръснат фабриките си по света, което ще доведе до деиндустриализацията на Китай. Процесът изглежда необратим и така САЩ ще спечели търговската война, а много вероятно в последствие и технологичната. Пост-кризисните времена могат да тласнат Китай в периода му от преди 1989 г. Затова говори и фактът, че Китай определя икономическата си система като сектор от „стратегически интерес за страната“, което означава, че не е обект на преговори и може да бъде защитен със сила. За Пекин търговията вече се превърна във въпрос на „суверенитет“.

Глобалната обратна връзка се развива срещу Китай заради коронавируса. Тъй като призивите за разследвания и репарации се разпространиха, Пекин реагира агресивно. Австралия призова за разследване на произхода на вируса. Германия и Великобритания се колебаят отново, относно поканата към китайския технологичен гигант Huawei и по-вероятно такава да няма. Президентът Тръмп обвини Китай в заразата и се стреми да го накаже. Някои правителства искат да съдят Пекин за щети и обезщетения.

От своя страна Китай, който никога не е възприемчив от външната критика, реагира агресивно, комбинирайки медицинска помощ за други държави със сурова националистическа реторика, смесвайки искания за благодарност с икономически заплахи. Резултатът от това, само добави инерция към нарастващото недоверие към Китай в Европа и Африка, подкопавайки желания имидж на Китай като щедър глобален партньор. С ясно насърчаване от страна на президента Си Дзинпин и мощния департамент за пропаганда на Китайската комунистическа партия, по-младото поколение китайски дипломати доказва своята лоялност с предизвикателно националистически и понякога заплашителни послания в страните, където са базирани.

През последните няколко седмици поне седем китайски посланици - във Франция, Казахстан, Нигерия, Кения, Уганда, Гана и Африканския съюз - бяха призовани от техните домакини да отговорят на обвинения, вариращи от разпространение на дезинформация до „расистко малтретиране“ на африканците в Гуанджоу.

Всички срещу Китай или защо не само Тръмп е ядосан? Във Вашингтон е политически целесъобразно да се насочи пръст към Китай. Въпреки че президентът Тръмп смекчи риториката си за първоначалното прикриване на новия коронавирус, който предизвика глобална пандемия, той сега насочва презрението си към Световната здравна организация за ролята на органа на ООН за похвала на Китай в борбата с кризата и подкрепя разказа за разпространението на епидемията, подходящо за китайския режим.

Най-гласовитите анти-пекински гласове настояват за мерки за отделяне на икономиките на двете държави и изостряне на линиите на геополитическа конфронтация. Сенатор Том Котън заяви през уикенда, че е време „да карантираме Китай от цивилизования свят“.

Китайски представители медиите, контролирани от държавата, започнаха контранастъпление, агресивно отблъсквайки чуждестранни критики, разпространявайки конспиративни теории, които твърдят, че COVID-19 е с американски произход. В същото време китайските власти разглеждат пандемията като средство, с което да упражняват своята „нова мека сила“, предлагайки опита си в ограничаването на разпространението на вируса като модел за другите и представяйки се като „доброто ченге“, глобален актьор, нетърпелив да стигне до цялото спасяване на света.

Но не само американците се съмняват в подхода на Китай. По целият свят различни правителства и политици директно обвиняват Китай и сега са по-предпазливи от всякога към ангажименти с неговия режим.

Пандемията подтикна двете основни шпионски агенции на Великобритания да предупреждават правителството за настойчивото поведение на Пекин и призовават за по-строг контрол на британските индустрии за цифрови комуникации и изкуствен интелект.

Като част от стимулите си за борба с последствията от коронавирус, японското правителство отпусна 2 милиарда долара, за да насърчи компаниите си да преместят производствените си вериги за доставки извън Китай. Междувременно и Тайван, и Виетнам подбиват пекинската коронавирусна дипломация, изпращайки собствените си пратки с медицинска помощ за страните на Запад.

Засилващият се националистически климат в Китай доведе до съобщения за чужденци, затова че им е отказано влизане в барове и ресторанти или насилствено са държани под карантина в техните апартаменти, дори ако не са пътували никъде, където биха се заразили с вируса.

Какво следва? Пандемията ще промени икономическия и финансов ред завинаги. Въпреки че врагът е вирус, а не чужда сила той е създал атмосфера на военно време, в което изведнъж изглеждат възможни много фундаментални промени. Хората могат да направят самооценка на своите индивидуални рискове и да решат да ограничат пътуването за неопределено време, приключвайки период от 50 години нарастваща международна мобилност. Рецесията може да бъде дълбока и дълга - и както през 30-те години на миналия век, и по подразбиране може да има фалит/дефолт на цели държави. Възможно е, икономическият национализъм все повече да кара правителствата да изключват собствените си икономики от останалия свят. Колкото по-дълго поддържаме блокирането, толкова по-дълбоки ще са икономическите белези и по-бавното възстановяване. Много работни места, най-вече на хора с ниски доходи, недостатъчно умения и компетенции, особено тези, които са част от по-малките фирми, ще бъдат загубени и няма да се върнат с възстановяването.

Световната икономика е малко вероятно да се възстанови до предпандемичните нива преди 2022 г. Мащабът на настоящата икономическа криза е много по-лош от този през 2008 г. Нека не забравяме, че повечето мерки бяха въведени едва в края на първото тримесечие, така че резултатите от второто тримесечие ще бъдат също толкова лоши, че дори и повече. Възстановяването ще е много бавно. В някои сектори то ще е под формата на V, в други на U, но ще има и редица примери за L.

Ако разгледаме цялата ситуация, ще установим, че в Китай не бързат, защото мислят, че времето е на тяхна страна. Не, не е.

От друга страна американският президент не крие амбицията си да продължи да налага агресивна американска доминация и в пост-вирусния свят. Сигурната разлика в световен мащаб от времето преди пандемията ще бъде, че светът ще е по-стресиран, по-нестабилен, със сигурност по-беден и по-задлъжнял. Америка има традиции в спасяването на света от икономически катастрофи, поне по отношение на тази част от него, която е готова да сподели американските ценности и визия.

Вината за глобалната пандемия на коронавирус има име и фамилия: Китайската комунистическа партия.

Геополитически, кой ще излезе по-силен от тази глобална криза?

* Авторът е икономист, издател на сп. "Бизнес клуб".