На 20 ноември 2018 да почерпят

2500 евро/кв. в най-желания жилищен район на София В центъра има сделки за 2000 евро/кв.м.

Жълт код за сняг и поледици в осем области на страната утре

Владо Николов се завръща във „Фермата“

Жалко! Националният стадион остана празен за мача на годината

Магнитски може да е бил отровен

Четиримата пострадали при дерайлирането на влака са без опасност за живота

Алергии мъчат 40% от българите Случаите на белодробна недостатъчност зачестяват

Трети сме в ЕС по пренаселени квартири Това е основа за сериозно развитие на пазара през следващите години, смятат брокери

Двама полицаи пострадаха при катастрофа с патрулка в столицата

Армията иска оферти за нови кораби Седем държави се включват в търга

Памела Андерсън се обиди на премиер

Университетската болница в Стара Загора остана без парно

Този протест отдавна не е на майките Той е на една болна жена, която продаде душата си, бог знае на кого, написа една от лидерките на протеста

Шофьор разби с юмрук прозореца на кола след спор за предимство

Кога занаятчиите не дават касова бележка

Много българи упражняват занаятчийска дейност. Някои от тях са пенсионери, а за други занаятът е основен източник на доходи. Занаятчийските стоки може да се продават на сергия или да се поръчват по интернет като плащането е по банков път. Затова в рубриката на „Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи занаятчията трябва да издава касова бележка от фискално устройство и кога няма такова задължение.

Димитрина ЗахариноваДимитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова и партньори“ ООД (www.zaharinova.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина и един внук.

Физическо лице, вписано като занаятчия към регионална занаятчийска камара упражнява занаятчийска дейност – изработка на художествени тъкани, съгласно приложение към Закона на занаятите. Изработените тъкани ще бъдат продавани на пазара от занаятчията. В тази връзка са поставени следните въпроси:

1. По какъв начин трябва да се отчитат реализираните продажби на изработените тъкани при положение, че плащанията се извършват само по банков път?
2. Трябва ли да се издава фискална касова бележка за отчитане на продажбите на изработените тъкани, при положение, че лицето упражнява занаятчийска дейност?

Кои са длъжни да издават касови бележки?

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.

Изискват ли се касови бележки при плащане по банкова сметка?

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.

Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на лицето ще се извършват само и единствено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда, определен в Наредба Н-18/2006г. на МФ.

Какви са изключенията при издаването на касови бележки?

Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез фискално устройство са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно т. 7 на ал. 4 от Наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие, че лицата са занаятчии – пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон. Тук попада именно упражняването на занаят, когато лицата, които го осъществяват, отговарят на определени условия. Занаят по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за занаятите (ЗЗ) е производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. В алинея втора от същата правна норма изрично са посочени изискванията, които следва да са изпълнени, за да определи облика на една дейност като занаятчийска.

От цитираната правна норма се вижда е, че едно от изискванията дейността да се счита като извършена по занаятчийски начин е тя да фигурира в списък на занаятите съгласно приложение №1 на ЗЗ. Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.

Следва да се отбележи, че предвидената в т. 7 на чл. 4 от Наредба № Н-18/2006г. липса на задължение за регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство не се отнася за всички лица, които осъществяват дейност от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за занаятите. Посочената точка от Наредбата изисква освен осъществяването от лицето на занаятчийска дейност, то да е занаятчия-пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, да извършва услугите с личен труд и да не е търговец по смисъла на Търговския закон, т.е. само при кумулативното наличие на регламентираните изисквания не е налице задължение извършваните продажби да бъдат регистрирани чрез фискално устройство. Следователно, при изключението на чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г. кръгът на лицата, които имат право да се възползват от него, е стеснен чрез изрично предвидените условия.

Какви промени предстоят?

Касовите апарати ще трябва да изпращат информация до Националната агенция за приходи (НАП) за отчетения оборот на всеки 5 минути, а не както сега – в края на деня. С промени в Наредба Н-18/2006г., които са пуснати за обществено обсъждане от Министерството на финансите, се поставя срок фирмите, регистрирани по ЗДДС, да изпълнят това изискване до март 2019 г., а тези, които не са регистрирани по ЗДДС – до юни същата година.

За целта старите касови апарати, които са произведени преди повече от 4-5 години ще трябва да бъдат подменени. По-скоро закупените фискални устройства ще имат нужда само от актуализиране на софтуера или хардуера. След актуализацията на устройствата върху всеки фискален бон ще се отпечатва QR код, който ще позволи чрез сканиране със смартфон да се провери дали е регистриран в системата на НАП.

За да изпълни изискванията на предложените промени в Наредбата всеки търговец ще трябва да се свърже с производителя на фискалното устройство или сервизиращата го фирма и да разбере дали се налага подмяна на касовия апарат или е необходима само актуализация на софтуера.;

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.