Тази година плеядата на големите български благодетели - хората, дарили спечелените си с труд и талант богатства за образование и култура, нарасна с още една личност. Милион долара завеща наш емигрант на училище Лица 22:37 09.03.2017 Това е школото, което той завършил преди повече от 70 години.

Благородният жест предизвика благодарност, възхвала и преклонение пред достойния българин, продължил традициите на възрожденците. Но както често се случва, личността на благодетеля остана в сянка. За д-р Андрей Георгиев се знае твърде малко - след гимназията в Лом завършва медицина в София, воюва във Втората световна война, емигрира в САЩ и с много работа печели уважението на пациентите си и огромно състояние отвъд океана. Според акт за раждане № 962, издаден от Софийската община, Андрей Георгиев се е появил на бял свят на 2 март 1921 г. в 7 ч преди обед.

Родителите му Асен Георгиев, на 25 години, чиновник, и Рилка Първанова, 24-годишна домакиня, му дали името Андрея, но после го променили на Андрей. Няколко години по-късно Георгиеви вече живеят в северозападната община Медковец. Бащата Асен бил земемер - професия, доста търсена и доходна в годините след Първата световна война. България бързо лекува раните си от националната катастрофа и набира сили за икономически подем. Села и градове се разрастват, строят се нови предприятия, земеделците комасират нивите си.

Асен Георгиев работи като техник земемер в община Медковец и печели добре. Отваря и търговска кантора в центъра на северозападното село край жп линията София - Лом - Видин.

“Помня Асен Георгиев, наричаха го Сливаря. Беше чиновник, после стана кмет на общината. Беше пълен, червендалест, среден на ръст… Приличен човек”, разказва 90-годишният Борис Евстатиев от Медковец. В северозападното село на 1 март 1926 г. се ражда и втори син на Георгиеви - Славян. Родителите възпитават синовете си в трудолюбие и патриотизъм и най-вече се стараели да им дадат добро образование. Затова ги записват в мъжката полукласическа гимназия в околийския град Лом - елитно за времето си учебно заведение, в което се подготвяли дори и учители.

След преврата през май 1934 г., когато политическият кръг “Звено”, Военният съюз и армията разпускат парламента и забраняват партиите, Асен Георгиев става кмет на Медковец. Историята за издигането му във властта е любопитна и още се помни в селото. След преврата новото правителство назначава за кмет запасния капитан от армията Илия Чернев. Суровият офицер обаче хич не си поплювал и започнал да въвежда ред и дисциплина с желязна ръка. За да събере средства за благоустрояване, капитанът се заел да събере неплащаните от години данъци към общината. Първо подгонил богатите длъжници, сред които бил и Асен Георгиев, а после притиснал и бедняците. Описвал, продавал и конфискувал наред и селяните залели министерствата с жалби срещу новия си управник.

За да потуши недоволството, правителството отзовава капитана и през септември 1935 г. назначава общинския техник Асен Георгиев. Според авторите на книгата “История на Медковец” П. Кузманов, Ц. Симеонов и Г. Филипов земемерът бил предложен от селските първенци, за да имат свой човек във властта, който да ги пази. Със сигурност обаче и местните хора, и представителите на държавата оценили качествата и опита на дългогодишния общински служител, за да го сложат начело. Като кмет Георгиев допринася много за развитието и благоустрояването на северозападното село, показват документите от онова време. От 1935 до 1938 г. той придвижва комасацията на земеделските земи в района, довършва започнатата настилка на площада и улиците, прави общинска млекарница и започва изграждане на прогимназиално училище в селото. Строителството на всички обекти се извършва основно с общински средства и труда на местните жители.

Стопаните с волове и каруци превозвали материали, а останалите копаели основи и зидали сградите. Всеки, който се опитвал да клинчи, кметът наказвал с глоба или допълнителни дни труд на строежите. Ситуацията след преврата била почти като военна, кметът Георгиев имал функциите и на комендант на общината и въвел в Медковец полицейски час. Всички кръчми и дюкяни били затваряни след смрачаване, а движението по улиците през нощта било забранено, за да няма кражби и зулуми.

Докато бащата въвежда ред и модернизира селото, синът му Андрей усилено се труди над книгите в Лом. През юли 1939 г. Андрей завършва крайдунавската гимназия с успех “Много добър (4,96)”. След това записва медицина в София, а мястото в гимназията заема брат му Славян. Следите на семейство Георгиеви в Медковец и Лом се губят в годините на Втората световна война.

Най-вероятно заради синовете студенти фамилията се е преместила в София, смятат в Медковец. След края на войната Андрей, а после и Славян емигрират в САЩ и успяват в живота.

А в ломската гимназия “Найден Геров” вече съставят статут на стипендиите за даровити деца, финансирани от завещанието на д-р Георгиев. “Парите - 1 млн. долара, още не са дошли, но работим усилено да подготвим справедливото им и най-ефективно използване. Стипендиите ще се определят от комисия към педагогическия съвет, в която ще влизат учители, родители и общественици. Трябва да гарантираме, че най-способните ще получат билет за елитните университети. И се надяваме да не забравят родината си и по примера на д-р Георгиев да помагат на младите хора след тях”, заявява директорът на гимназията Теодор Йончев.