Кой плаща здравните вноски по време на майчинство

Снимка: Архив

По една или друга причина, трудовите договори на жени, които са в отпуск по майчинство, може да бъдат прекратени. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това кой плаща здравните вноски в тези случаи. Допълнително разглеждаме облагането на доход от продажба на имот на българин, който живее в САЩ.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Здравни вноски по време на майчинство

Жена е назначена на трудов договор по заместване на отсъстващ служител и след завръщането му договорът є е прекратен. От 12.03.2019 г. (преди прекратяване на трудовото правоотношение) е в отпуск за бременност и раждане. За първата година от майчинството е изплатено обезщетение, но здравни осигуровки не са плащани след прекратяване на трудовия договор до края на първата година от майчинството. Поставен е въпросът: Кой дължи здравните осигуровки за периода на бременност и раждане (до края на първата година), след прекратяване на трудовия договор - майката или работодателят?

Според чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който хората започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването є. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена.

Хората, наети на работа по трудово правоотношение, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО и на здравно осигуряване по реда на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).

На основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО здравната вноска за харата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл.164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл.164б, ал. 1 и 5 от КТ, се определя и внася върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се. Вноската е за сметка на работодателя и е равна на дължимата от него част от вноската, като се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Съгласно §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО “осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигуровки. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5. Самоосигуряващите се и лицата по чл.4а, ал.1 се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигуровки по чл.6, ал.8, а лицата по чл.4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Работещите по трудови правоотношения се считат за осигурени по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, при условие че за времето, през което ползват такъв отпуск, трудовите им договори не са прекратени. Това означава, че осигуряването се прекъсва с изтичане срока на трудовия договор или с прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в Кодекса на труда.

На основание чл.50, ал.1 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Съгласно чл.52 от КСО при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл.50 или при осиновяване на дете по чл.53в от КСО.

За периода след прекратяване на трудовия договор по реда на чл.52 от КСО отпада и основанието за внасяне на здравни вноски от работодателя, тъй като между него и освободеното лице не са налице трудови правоотношения и разпоредбата на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО е неприложима.

Работодателят дължи здравни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО, само за периода преди прекратяване на трудовия договор. Следователно, за периода след прекратяване на трудовото правоотношение, ако човек не подлежат на здравно осигуряване на друго основание по чл.40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, той внася осигуровки, съгласно чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО, върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния осигурителния доход за самоосигуряващите се - до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигуровки се внасят в срока за нейното подаване.

Съгласно чл.40, ал.5, т.2 от ЗЗО лицата подават и декларация в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т.1 на същата разпоредба и избрания осигурителен доход (Декларация образец №7).

II Облагане на доход от продажба на имот

Български гражданин със статут на “местно лице” за САЩ (живее постоянно в Съединените щати) получава доход от продажбата на недвижим имот в България. Поставени са следните въпроси:
1. В случая намира ли приложение чл.13 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) със САЩ?
2. Ако доходът бъде обложен с данък в България, подлежи ли на облагане и в САЩ?

Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България, а доходите от продажба на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са именно от източник в страната (чл.8, ал.10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица). Съгласно чл.37, ал.1, т.10 от ЗДДФЛ от доходите от източник в България от продажба на недвижимо имущество, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, се облагат с окончателен данък.

В случая приложение намира разпоредбата на чл.13 от СИДДО със САЩ. Съгласно ал.1 от нея печалбите, получени от местното лице на САЩ и свързани с прехвърляне на недвижимото имущество, намиращо се в България, могат да се облагат с данък в България. Следователно българският гражданин дължи окончателен данък за получените доходи от продажбата на намиращия се в България недвижим имот.

Двойно данъчно облагане възниква, в случай че САЩ има облагателни правомощия върху същия доход съгласно националното си законодателство. За да бъде избегнато такова двойно данъчно облагане, следва да се приложи чл.22, ал.2 от спогодбата. Съгласно тази разпоредба приложимият метод за избягване на двойното данъчно облагане е методът на данъчния кредит. Това означава, че Съединените щати следва да приспаднат данъка върху дохода, платен или начислен в полза на България от или за сметка на местното лице на САЩ, от общия данък, дължим в Съединените щати. Въпреки това, относно данъчното облагане в САЩ и правилата за избягване на двойното данъчно облагане трябва да се обърнете към данъчната администрация на тази държава.

Коментари

Задължително поле