Филмът „Не ме докосвай“ на румънската режисьорка Адина Пинтилие - копродукция с българско участие, завоюва снощи голямата награда „Златна мечка“ на 68-ия Международен филмов фестивал в Берлин, както още снощи . Изборът на журито бе абсолютна изненада за критици и журналисти, които възприемат продукцията като изключително смел експеримент. Копродуцент на филма е Мартичка Божилова, която сподели специално за „Труд“ голямата си емоция от престижната кинонаграда и даде първото си интервю за нас.
Специални благодарности към Катя Костова от Берлин – директор на АртТеатър, която помогна за осъществяване на връзката с Мартичка Божилова.
- Честита „Златна мечка“, Мартичка! Сигурно е много емоционално за вас всичко, което се случва – буквално час е минал откакто филмът със сериозно българско участие получи най-престижната награда на Берлинале. Споделете емоцията си пред читателите на „Труд“, какво всъщност се случи в залата?
- Ние наистина не можахме да повярваме, все още не осъзнаваме какво ни се случи. Усещането наистина е страхотно. А филмът „Не ме докосвай“ е изключително смел и радикален. Целият екип седяхме на много хубаво място в средата на залата. Вече бяхме получили наградата за дебют, бяхме отпуснати и релаксирани, вече всички статуетки бяха раздадени, ние ги гледахме с умиление, и изведнъж председателят на журито Том Тиквер изрече името на нашия филм... Всички направо скочихме и излязохме на пътеката без въобще някой да ни е казвал какво да правим. Бяхме в истинска еуфория, всички крещяхме и не можехме да повярваме. Страхотно доверие от страна на фестивала. Това е голяма подкрепа за новите търсения в киното.
- Каква беше реакцията на залата около вас, какви бяха очакванията там?
- Доколкото чувахме тук в Берлин, имаше „залагания”, че филмът би спечелил награда. Но каква награда, никой не можеше да предположи. Наистина е много смело от страна на журито да награди точно нашият филм. Защото ние поехме риск и той се оказа печеливш.
- Какво означава това за българското кино?
- Това е исторически момент, защото филм с българско участие печели „Златна мечка”. А това само може да помогне на българското кино да върви все по-нагоре.
- На кого посвещавате тази награда?
- Наградата е за целия екип на филма, които също пое риск, и в нито един момент не се отказа. И за доверието, което имахме помежду си, защото ние повярвахме на нашата режисьорка Адина Пинтилие и поехме риск заедно с нея. Това се оказа печелившо.
- Румънски режисьор за сетен път показва класа и печели най-престижната награда.
- Да, така е. Но в случая има много съществено и българско участие в този филм. И това не може да не се отбележи.
- Какво е усещането да си там на Берлинале?
- Бяхме разположени в залата така, че всички да ни виждат. Директорът на фестивала Детер Кослик седеше с нас – въобще беше голямо вълнение. Аз съм имала много успешни филми, но такова нещо не беше ми се случвало на червения килим в Берлин, така че съм много щастлива.
- От 29 години наш филм не се е явявал на Берлинале – това написаха специалистите преди фестивала.
-Не е точно така, защото междувременно имаше копродукция – „Аферим”, която спечели Сребърна мечка преди време. Той беше с български копродуцент. Сега на този 68-и фестивал, е и друг филм от България „Ага” на режисьора Милко Лазаров, който не е в състезателната програма, но предизвика много емоции. Той също е във фокуса на прожекторите. Наистина е рядкост в такъв голям форум да попадне български филм. В „Не ме докосвай” имаме актьорско участие – Ирмена Чичикова, която играе една от главните роли, и Георги Налджиев – в поддържаща роля. Ирмена се появи абсолютно фамозна на червения килим. Беше облечена в невероятна рокля на световния моден гуру Хюсеин Чалаян – той е много концептуален дизайнер, и всички я забелязаха. Цветът беше особено зелено, изключително красиво. Главната актриса - Лаура Бенсън (тя е британско-френска актриса), беше облечена в ансамбъл от Шанел – страхотен черен костюм със сако и панталон с типичните извивки за тази марка. И звездата Тилда Суинсън беше в черно. Нямаше някаква уговорка актрисите да са в черно. Розамунд Пайк, например, се появи на откриването на фестивала цялата в бяло.
- Кои други българи имат участие в направата на филма?
- Композитор на „Не ме докосвай“ е българин – Иво Паунов, звукът на терен е работа-подвиг, защото е записал стотици часове – Веселин Зографов. Участваме със снимачни терени и технологично участие – осветление, звукова и звукозаписна техника.
- Как стана връзката между вас и Адина Пинтилие – румънската режисьорка, която е и сценарист на филма?
- С Адина имаме общ път. Предишната ни кариера е свързана с документалното кино. Тя е много добър документалист и нашите пътища са се засичали много пъти. Сигурно сме се запознали преди повече от 10 години и оттогава сме приятелки. Споделяме едни и същи творчески мотиви в работата си. Спомням си, че документалният й филм „Не ме разбирай погрешно”, който беше много успешен, спечели награда в Локарно и на други места, беше инспириран от нашия филм „Георги и пеперудите” на режисьора Андрей Паунов – беше горе-долу на една тематика, и когато се виждаме по международните форуми, споделяме често своите творчески планове. Тя ми каза, че си търси партньор, на когото може да разчита. И така се получи. Защото този филм се прави 7 години.
- Защо толкова дълго време се прави филма?
- Нейният метод на работа в този филм е много специфичен, защото той освен, че е игрален, всъщност е едно изследване. Тя го нарича „рисърч“, изследване на темата. Тоест за Адина не беше нужно да има просто един сценарий, който да се следва, по-скоро сценарият на игрален филм беше рамката и спасителната жилетка, ако се наложи по време на процеса. А това, което излезе във филма, и което присъства изключително много във финалната му версия, са моментите от това изследване. Тя през цялото време снимаше с актьорите дори и в неснимачния период. Караше ги да се заснемат на камера, даваше им определени задачи, които са свързани с тях като личности, а не само с ролята, която изпълняват.
И затова в крайна сметка резултатът е много интересен и някак си замазва границата между реалността и игралното кино. Тук на пресконференцията журналисти питаха коя точно част е игрална и коя документална. Но, разбира се, това дори няма нужда да се обяснява, защото филмът работи в тази гранична зона през цялото време.
-В рекламата на филма е записано, че той е хибрид между реалност и художествена измислица. Но кое от двете е в повече?
- Не мога да отговоря, но все пак предполагам, че надделява изследователската част, която е доста свързана с актьорите като самите тях. Те бяха доста силно провокирани от режисьорката. И тя успя да извади от тях такива дълбочини... И те достигат до неподозирани за самите тях като професионалисти граници. Филмът има подчертано експлицитно съдържание, имам предвид, че Адина ги съблича и физически, и психологически. И това за един актьор е много трудно, не всеки професионалист би се подложил на такова професионално предизвикателство.
- А самите актьори знаеха ли кога всъщност са те и кога са в образа на героя им?
- Точно така се получи... Те споделиха на фестивала, че самите те не са знаели в какво се забъркват. Но всичко е въпрос на доверие. Те са й се доверили и това се вижда и на екрана. Те наистина са се оставили да бъдат водени в тези неподозирани граници на интимността. Тези табута, които има около нея, около сексуалността – в случая са предмет на разказа.
- Филмът повече камерен ли или има и масови сцени в него?
- Не бих казала, че е камерен. Филмът има цяла галерия от персонажи. Това се видя, когато излязохме след филма на сцената на Берлинале. Бяхме около 50 човека, а от тях имаше 10 актьори, от които пък поне 6-7 от тях, включително и нашата Ирмена Чичикова, бяха в главните роли.
- Къде е сниман филмът?
- Сниман е в България, Румъния и Германия. Много сме горди, че финалната сена, която е прекрасна, е снимана в България. И други сцени са снимани у нас, но финалната сцена, която всъщност е и визията за плаката, е снимана тук.
- Мартичка, а как „Не ме докосвай“ попадна в селекцията за фестивала, как се случи това?
- Когато стигнахме до монтажна версия, която да ни удовлетворява, решихме да им го покажем – това беше още в края на октомври. Като преди това бяхме селекционирани в Сараево в секцията „уъркинг прогрес“, която е за филми, които са пред завършване. Още там човек от Берлинале видя 40 минути от материала и оттогава се създаде интерес. След това в края на октомври те гледаха целия филм почти готов и ние всъщност научихме за тази селекция през януари – съвсем скоро преди фестивала. Така че минахме почти през цялата процедура и цялото вълнение на очакването. След това трябваше много бързо да произведем финалното копие, за да може да бъде прожектиран филма. Имаше много безсънни нощи, докато се случи премиерата му на Берлинале.
- Кога ще може да се види в България?
- Премиерата му в България ще бъде на София филм фест – той ще бъде в състезателната програма. И след това ще имаме грижата да му направим няколко специализирани дискусии, защото филмът наистина провокира дебат, дава поле за размисъл.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш