Легендарният полски кинорежисьор Кшищоф Зануси идва в София за 27-ия "София Филм Фест", който ще се състои от 16 до 31 март. Той ще представи лично най-новия си филм "Идеалното число" и ще се срещне очи в очи с най-запалените наши киномани в НДК. В "Идеалното число" Зануси отново се връща към основните теми в творчeството си, за да провокира размисли за морала и смъртта.

Героите на Зануси в "Идеалното число" се изправят пред дилемата какво е най-важно в живота – успехът или любовта. Йоахим е човек в края на дните си, който има всичко, дори повече, отколкото му е необходимо, а младият математически гений Давид е погълнат от научните си изследвания и преподаването. Срещата им неочаквано ще повлияе на съдбата и на двамата, водейки до размисъл за мистериозните пътища на живота, неговото отминаване и смисъл.

На 34-тия кинофестивал в Триест (21-28 януари), посветен на киното от Централна и Източна Европа, "Идеалното число" получи специален диплом, а Зануси е тазгодишният носител на наградата "Източна звезда", която се присъжда на личности от киното, изградили с кариерата си мостове между Изтока и Запада.

Кшищоф Зануси е добре познат на българската публика още от времето, когато за нас, живеещите отсам Желязната завеса, символизираше свободното кино и като цяло - Запада. Публиката се редеше с часове на опашки, за да купи заветните билети за негови прожекции, а те по правило се организираха в най-малките столични киносалони.

Режисьорът е идвал повече от десет пъти в България и дори разбира сравнително добре езика ни. Повод за гостуването му не винаги е било киното. През 2001 г. той поставя спектакъла „Недостъпната” в камерната зала на Народния театър „Иван Вазов”. През 2019 г. режисьорът получи Наградата на София на Столична община за принос към изкуството. Това стана на откриването на 23-тото издание на София Филм Фест, където беше специален гост. Всъщност, целият фестивал беше фокусиран върху полското кино и по-специално върху творчеството на Зануси. Тогава българските зрители видяха панорама на дигитално възстановените му най-стари филми, какъвто е дебютният за него „Структурата на кристала“ (1969). Още едно признание свързва режисьора легенда с нашата страна - през 2002 г. той беше удостоен с титлата „Почетен доктор” на Нов български университет.

Кшищоф Зануси е отличен с редица международни филмови награди, между които „Кавалерски орден на Полското възраждане”, наградата на Католическия филмов център „Ла Новичела” в Рим, международната награда „Люмиер” на Италианския съюз на филмовите и театралните творци за цялостно творчество, наградата „Виторио де Сика”, както и награди на журито от фестивалите в Кан и Венеция, Главната награда на Московския кинофестивал.

Кшищоф Зануси е роден във Варшава през 1939 г. Завършил е физика във Варшавския университет (1955-1959), философия в Университета в Краков (1959-1962) и режисура в Държавната театрална и филмова школа в Лодз (1960-1966). През 1994 г. е избран за председател на Европейската организация за аудиовизуална култура EUROVISION със седалище в Рим.

Зануси е един от първите полски творци, които започват да правят копродукции (Германия, Италия, Франция). От 1979 г. се занимава и с театрална режисура. Сътрудничи на Стария театър в Краков, работи с театри в Бон и Милано, с оперите в Бремен и Палермо. От 1977 г. преподава в National Film School във Великобритания. Той е автор и на книгите „За монтажа в аматьорския филм“, „Филмови новели“, „Разговори за аматьорския филм“, мемоарите „Време да се мре“ (1999), преведена на български и отдавна превърнала се в антикварна рядкост, както и на най-новата - "Как да превърнем живота си в шедьовър".

Кшищоф Зануси винаги е имал репутацията на изключителен ерудит. Едва ли има друг кинорежисьор, който преди това да е учил физика и философия. Щастливата творческа съдба му дава шанс да е единственият световен кинематографист, правил филми за папа Йоан Павел II (даже два пъти) - биографичен и екранизация по ранна пиеса на Карол Войтила. За срещите му с папата, както и за работата му с актьори като Виторио Гасман и Лесли Карон, писатели от класата на Йожен Йонеско и Макс Фриш, за срещите му с политици като Борис Елцин и диктатори като Иди Амин Дада и Фердинанд Маркос, той разказва в книгата си "Време да се мре" - интригуващо свидетелство за дилемите, пред които са били изправени творците в годините на тоталитаризма.

За тези години режисьорът споделя в свое интервю за БНТ: „Ако има носталгия по комунизма, това е носталгията на хората от моята възраст по младостта. Просто поглеждаме назад и казваме: „При комунизма бягахме по-бързо. И бяхме много по-добри в атлетиката". Не че комунизмът беше добър, ние бяхме млади. Иначе признавам - комунизмът имаше атрактивни страни. Едната беше сигурността. За да разберете добре тази сигурност, то тя е чувството, че съседът, дори ако работи двойно повече, няма да бъде по-богат от мен. Тоест, притежавахме добре защитеното право да бъдем мързеливи и пасивни - знаехме, че за липса на инициатива и отговорност не наказват. Така че, ако някой изпитва носталгия по това, направо го съжалявам“.

Прожектират филмите му на затворници

Чести теми в творбите на Зануси са преходността на човешкото битие, загубата, падението, провалите. Неговото творчество неведнъж бива определяно като "кино на моралното безпокойство". Негови филми са били показвани на затворници в Полша месец преди да получат свободата си. Според ръководството на въпросните институции филмите на Зануси успешно подтикват лишените от свобода да разсъждават върху своето място в обществото.