За първи път от 2001 г. насам заради руската агресия няма да се проведе български събор пред могилата на Кубрат при Мала Перешчепина

След края на войната и възстановяването на териториалната цялост на Украйна археологическите проучвания трябва да продължат

В дните между 17 и 19 август 2001 г. се проведе Първия общобългарски събор в памет на древния наш владетел Кубрат при с. Мала Перешчепина, недалече от Полтава. Оттогава до миналата 2021-а всяка година организациите на българите в Украйна провеждат такива обществени прояви. В някои случаи съборите през последните дни на август, по едни или други причини, бяха повече от един... Уви, руската агресия срещу суверенна Украйна прекъсна тази традиция, продължаваща вече повече от двадесет години. Нещо повече, по-голямата част от общността на таврийските българи е потърпевша от руската окупация в районите на Мелитопол и Бердянск на Запорожка област и няма как да участва в подобни патриотични прояви... Нека се върнем обаче към началото, защото си струва то да бъде осмислено от дистанцията на времето.

За първи, а и за последен (!) път в зората на хилядолетието под патронажа на президента Петър Стоянов се състоя Съборът “Рожен 2000”, в който участваха стотици български активисти, творци, учени, журналисти и т. н. от целия свят.

Особено силно беше присъствието на бесарабските българи, сред които Николай Габер, депутат във Върховната Рада (парламента) на Украйна. Силно впечатлен от случващото се под родопското небе, гостът запита къде и по какъв повод може да се организира подобно събитие в Украйна? Отговорих му, че едно от свещените български места извън България, ако не и най-знаковото, е в неговата страна и че това е могилата на Кубрат! Макар да беше чувал нещичко, депутатът българин и хората около него с нескривано вълнение възприеха идеята. Така по инициатива на Николай Габер, с помощта на одеския български вестник “Роден край” и неговия главен редактор Дора Костова, на Соня Димитрова-Мартинюк и други наши сънародници от Киев, Одеса, Болград, Запорожие, Бердянск, Симферопол, Терновка (съставна част от Николаев) и други градове започна подготовка за провеждането на замисленото общобългарско събитие през лятото на 2001 г. Да, но през юни с. г. у нас имаше избори и смяна на властта, което доведе до пълната индиферентност на официалните институции към усилията на нашите българи, а и към самата идея... Колкото и да е нескромно, единствено Държавната агенция за българите в чужбина не възприе за нормално инертното отношение на институциите и, въпреки скромните си възможности, се ангажира с проектирания събор. С нейното съдействие организаторите се свързаха с български дружества от целия свят. Включиха се и сърцати хора като Цветан Томчев, Максим Караджов и други запалени родолюбци у нас.

В дните от 17 до 19 август 2001 г. пред могилата на Кубрат се събраха над петстотин българи от Украйна, Молдова, Румъния, Съединените щати, Татарстан и други страни, а и десетки гости от България. В последния момент, слава Богу, пристигна и малка делегация от български парламентаристи, сред които трябва да откроим имената на тогавашните депутати Лъчезар Тошев и Силвия Нейчева. Инициаторите на събора бяха осигурили подкрепата на украинските държавни и местни власти, вкл. финансова помощ. 

Среща за подготовката на събора - публикация във в. Роден край

Наред с официалната част в първия общобългарски събор в памет на кан Кубрат бяха организирани фолклорни и спортни прояви, както и кръгла маса, посветена на великия владетел и българското културно-историческо наследство в Северното Причерноморие и Приазовието. Участваха български и украински историци, археолози, краеведи. Не на последно място, беше издигната идеята за създаването на малък музей и български храм, в чиито основи символично да бъдат вградени донесените фрагменти от крепостните стени на средновековните ни столици Плиска, Велики Преслав, Охрид и Търново. Тези “обикновени камъни”, обозначени с имената на старите престолнини, бяха обект на силния интерес на украинските медии и на възторга на участниците в събора. И това не е случайно, защото, дори и по такъв непретенциозен начин, присъстващите на това толкова “специално място” (!) си дадохме сметка за смисъла на хилядолетната българска история. За съжаление, през изминалите години тези замисли не бяха осъществени.

Надали е необходимо надълго да доказваме важността на Мала Перешчепина за нас. Както е известно, Старата Велика България е имала обширна територия, чиято ядро е най-вече в пределите на съвременна Украйна и отчасти в Русия. В една или друга степен учените познават стотици археологически обекти и паметници на българското наследство, голяма част от които остават слабо познати за широката публика. И все пак, най-знаковото “българско място” е могилата на Кубрат при Мала Перешчепина. За повечето изследователи това е гробът на знаменитият владетел, според други - там са укрити неговите съкровища. През 1984 г., благодарение на германския археолог проф. Йоахим Вернер, става ясно, че откритото през 1912 г. съкровище (една от сензацииите на източноевропейската археология през ХХ в.), принадлежи на именно на Кубрат.

Съкровището от над хиляда предмета, (общо 25 кг злато и около 50 кг сребро) е открито случайно и разграбено от местните селяни като “имане”... След намесата на царската полиция с присъщите є “методи” скъпоценните находки са иззети. Днес “златото на Кубрат” се “Ермитажа” в Санкт Петербург, а отделни “дребни” артефакти в музея на Полтава. Перешчепинското съкровище гостува в България през 1988 г., а през 2019-а мечът и един от пръстените на Кубрат бяха изложени в Националната художествена галерия в София. Впрочем районът на могилата продължава да провокира интереса на иманярите! Преди няколко години паметникът пострада от такива “разкопки”, но скоро беше възстановен от местните власти.

Преди фундаменталното изследване на проф. Вернер съкровището от Мала Перешчепина е приписвано на кого ли не... “Ключът”, даже “ключовете” към загадката са поне няколко - масивната златна тока (450 гр.) на римски патриций, за какъвто Кубрат е провъзгласен от византийския император Ираклий, и особено монограмите с гръцки букви върху двата златни пръстена, където се чете: “Хуврату” (“на Кубрат”) и “Хуврату патрикиу” (“на патриция Кубрат”). Малко по-късно специалистите от “Ермитажа” представиха трети пръстен, останал неизвестен за немския изследовател. Съкровището на Кубрат съдържа византийски, персийски и български златни и сребърни съдове, позлатен владетелски меч, златен скиптър, златен рог, колчан, седло, огърлица от 70 византийски златни монети, и т. н.

Паметните места на Старата Велика България и находките за нейната история не се изчерпват с могилата на Кубрат. Благодарение на изследванията на проф. Рашо Рашев бе систематизирана огромна информация за наследството на древната българска държава, разпръснато в редица музеи и обекти. Някои от тях са в същата Полтавска област. Затова проф. Георги Атанасов допусна, че Кубрат е прехвърлил центъра на властта си именно в този район на своята обширна държава. Силен интерес за българската наука представляват средновековните селища на Кримския полуостров, както и т. нар. Донецки хребет (“кряж”), най-вероятно загадъчната “Българска планина” в старите хроники. Пред изследването на българското наследство на украинска земя има сериозни перспективи. Остава да се надаваме, след края на войната проучванията ще продължат, вкл. като съвместна българо-украинска археологическа експедиция. Със сигурност ще продължат и общобългарските събори в памет на древния наш владетел и държавник при Мала Перешчепина.