Може да съм бил пират в някой предишен живот

В чужбина печатът, че си от Източна Европа, ти е залепен на челото

- Малине, тази седмица беше първото представяне пред публика на новата постановка с твое участие - “Еквус” в Младежкия театър. Как мина премиерата?

- Щастлив съм, че премиерата мина страхотно въпреки напрежението и умората, които ми се събраха в последната седмица. Този текст на Питър Шафър е емблематичен и игран навсякъде по света. В чужбина ролята на психиатъра е била изпълнявана от Антъни Хопкинс, а у нас беше емблематична роля на Николай Бинев. Режисьор на “Еквус” е Стайко Мурджев. След като си отидоха Коко Азарян и Леон Даниел, дълго се взирах в младото поколение и се питах кой ще поведе новото поколение, защото излизат добри актьори и им трябва среща с добри млади режисьори - такива като Стайко Мурджев. Той е много подготвен и много ерудиран човек с вкус, едно приятно откритие за мен, както и за Младежкия театър, защото и трупата много го заобича. Радвам се за отличното представяне на младите актьори Александър Хаджиангелов, Ния Кръстева, Петър Дочев и Севар Иванов. Театралното съсловие бе във възторг след премиерата, чуха се суперлативи за постановката. Надявам се да сме се справили!

- А провокация ли беше за теб ролята на психиатър и как се подготвяше за нея?

- Толкова много роли вече са преминали през мен, така че провокацията по-скоро беше от самият начин на поставяне на текста - през ключа на психодрамата. По принцип работата на актьора е свързана с психология, изучаване на човешките мисли и всякакви циклофрении, така че не сме много далеч от психиатрите. (Смее се.) Аз играя психиатър, стигнал кризата, тази т.нар. професионална менопауза и въпросът в постановката е кога един психиатър може да премине границата, да отиде отвъд и да стане едно цяло с пациента? Кога настъпва тази криза? Какъв е пътя към края? Отговорите по атрактивен и сложен начин може да ги видите в постановката!

- В живота срещаш ли се често с хора, които имат нужда от психиатър?

- Ами ние тук сме си тотална клиника. Всички имаме нужда от психиатри и психолози, защото както те казват “няма луд човек, защото във всеки от нас дреме някакъв вид шизофрения и е въпрос на време кога може да се отключи”. При този интелектуален геноцид, в който живеем, има нужда от хора, които да възродят това общество. То е болно и става все по-опростачено и самотно. Не знам коя е тази искрица, която да запали и да запази българския народ и култура, и не знам кой е този психиатър, който може да излекува 7 милиона души?

- Вие, актьорите, получавате огромен опит и познания от допира ви с много от най-великите автори и произведения. Това прави ли ви по някакъв начин по-подготвени за различните житейски ситуации?

- Може би по-скоро ни прави по-самотни, по-раними и чувствителни, защото се научаваме по-бързо да сканираме човека отсреща. Често ми се случва да казвам на някои хора - недейте да се опитвате да ме лъжете, защото имам диплома за професионален лъжец. Истините в живота, които откриваме благодарение на работата си, ни карат повече да се замисляме, отколкото да ни става по-лесно.

- Преподаваш актьорско майсторство в НАТФИЗ и в Младежкия театър. Оптимист ли си за бъдещето, гледайки младите хора у нас не само в школите, но и по улицата и в заведенията?

- И да, и не, защото това поколение с всичко, което се случва навсякъде в този малоумен свят, а не само у нас, се научи да изразява себе си чрез агресия и думи, като “обичам те”, “липсваш ми” почти отсъстват от речника им. Според мен автори като Чехов и Шекспир ще започват да изчезват от сцените, защото идва поколение, което превръща агресията в нов театрален език. Все повече гледам истерични представления, в които много се крещи и словото се обезсмисля. Някои на това му викат “обсесия”, аз лично не я разбирам!

- Виждаш ли изход?

- Без култура и образование най-лесно се управлява един народ. Приемам професията си за мисия, ние сме мисионери в голяма степен - на българския език и култура.

- Ти си сред водещите на “Господари на ефира” още от началото на шоуто. Коя тема в предаването те е развълнувала най-силно?

- Страшно много истории са минали през ушите и очите ми, но най-хубаво ми е било, когато чрез нашите репортажи успяваме да помогнем на някого. Аз и Зуека сме още от началото на предаването и първите две години с него бяхме несменяеми водещи, след това Митето (Димитър Рачков - б.а.) се появи в екипа. Вече съм като учебна кола за новите водещи. (Смее се.) Всеки нов първо минава през мен! Маги и Джуди Халваджиян имат невероятен нюх за актьорите. По-големи работохолици от тях не познавам и по-отговорни към работата на всеки човек в екипа. Радвам се, че 20 години сме приятели и работим заедно!

- На кого би връчил “Златен скункс”?

- Никога не съм се замислял за това, интересен въпрос... “Златен скункс” бих дал на целия парламент и на всеки от министрите на културата през тези 25 години преход, най-вече на шефа на комисията по култура. Не знам дори тя дали е стъпвала в кино и театър, а това е важен човек в държавата. Подложени сме на интелектуален геноцид, така че бих дал направо цял кашон скунксове. Според мен две простички неща трябва само да се направят за културата ни - първо, да се освободят културните институти от плащане на консумативи като ток, вода и парно. Албания го е направила, ние - не! Другото важно нещо е законът за меценатството - да се толерират хората с възможности да дават пари за култура и да спонсорират постановки.

- Политици идвали ли са на постановки с твое участие?

- Последно Цецка Цачева дойде да гледа “Старицата от Калкута”. Дано не ни намалят субсидията за култура.

- С Геро играете в спектакъла “Свалячи”, в който образът на българския мъж не е много привлекателен. Такива “свалячи” ли са родните мъже?

- Този атрактивен текст ала Бекет е дело на Елин Рахнев и беше един от последните спектакли на вече покойния Пламен Панев. По принцип българският мъж има голямо самочувствие на сваляч: като го видиш в петък вечер по софийските улици и всичко ти става ясно. Дошли от провинцията да си покажат возилата и татуировките, не я разбирам тази мания всички да се татуират и показват. Големи свалячи са българите!

- А срещаш ли се с много съвременни байганьовци?

- Не само се срещам, но вече самият образ на Алековия Бай Ганьо е бледо подобие на това, което се случва в момента. По-страшни са тези, които живеят в чужбина - гастарбайтерите, които съм засичал и на пъпа на Лондон или Париж. Там съм срещал такива хора, че от това мислене и тесногръдие направо те хваща срам, че си българин, въпреки че със сигурност има и доста българи, които честно и почтено работят и се интегрират. Класическият Бай Ганьо днес се е изродил в едно самотно, намръщено и злобно същество. При Бай Ганьо има някакъв мащаб на мислене и желание да покори света, а в момента виждам един все по-изроден Бай Ганьо.

- Заради какво си струва да стоиш в България според теб?

- Ами, струва си заради всичките тези деца, на които преподавам, заради българския театър и кино. Моят випуск завършвахме през 1995 г. - в най-трудните години, беше голям глад и мизерия. Заплатата ни при тази инфлация беше стигнала три долара, а в театъра понякога влизаха по 10-15 души, но въпреки това пак играехме. Най-лесно е да тръгнеш и да се спасиш, но е факт, че съм останал и съм избрал да се занимавам с театър и българско кино, и имам желание да препредам щафетата. Някой трябва да остави наследство, само помиярът няма родова памет. Тук съм се срещал с големи творци и обичам да разказвам на младите за Крикор, за Наум, за Бинев и в това също виждам смисъл да остана. Може да гладуваме и да бъдем унижавани от една държава и не поради, а въпреки всичко продължаваме, а премиерата на спектакъла ни вчера също ми доказа, че си заслужава човек да е тук. В чужбина си никой и печатът от Източна Европа ти е залепен на челото. Дори ако ще да си гениален, пак трудно можеш да пробиеш.

- У нас също е трудно да получиш признание...

- Така е. Ето, един филм на Ивайло Христов - “Каръци”, колко българи отидоха да го гледат, а взе “Златен Георги” в Москва. Колко кина го дават в момента? Никита Михалков покани Ивайло да е председател на журито на следващия кинофестивал, такава чест за този гениален актьор! А тук нищо... Също така един гениален млад режисьор - Виктор Божинов - ако не беше той, нямаше да има “Под прикритие” и още много други български сериали. И чак сега на 45 години направи дебюта си - филма “Възвишение”, който чакам с нетърпение.

- Какви книги обичаш да четеш?

- Доста неща съм изчел, обичам философски книги като тези на Юнг, но да си призная, от две години не съм чел книга, последно прочетох “Калуня-каля”. Едно лято си бях взел да прочета три романа на Пол Остър, но се усетих, че от два часа и половина все съм на седма страница. Изведнъж разбрах, че мозъкът ми се опитва да запамети текста и веднага оставих книгата. (Смее се.) Професионална деформация. Непрекъснато зубрим текстове и това явно се отразява, но по принцип обичам да чета. От биографиите бих препоръчал тези на Коко Азарян и на Леон Даниел. Много са полезни за всеки актьор.

- Случвало ли ти се е вдъхновението да те споходи насън и цветни ли са сънищата ти?

- Да, случвало ми се е. Сънувам цветно и много от сънищата ми са сюрреалистични. Имах период, в който непрекъснато сънувах, че си гълтам ключовете от входната врата, а после стоя прав и си ги вадя от гърлото. В живота ми също има сюрреалистични моменти - всяка вечер, когато излизам на сцената и за два часа се чувствам сюрреално.

- Роден си на Великден. Вярващ ли си и опора ли е вярата за теб?

- Не знам дали защото съм роден на Великден, но винаги съм имал усещане, че нещо отгоре ме пази, има някаква сила. Иначе не съм от фанатично вярващите хора, защото виждаме фанатиците до какво доведоха, а и не ходя всяка неделя на църква, но все пак често минавам да си запаля свещичка. Хубаво е да поседиш на тихо в храма, въпреки че за мен Бог е навсякъде, след като е сътворил планетата, докосвайки се до всичко видимо - той е и в природата, в животните, птиците...

- А вярваш ли в прераждането?

- Не мога да кажа със сигурност, но съм имал дежавю. Например веднъж, когато вървях по една улица в Шербург, по която се излиза към крайбрежието, и в момента, в който видях океана, си казах, че вече съм бил тук и знам какво има зад ъгъла. Кой знае, може да съм бил пират в някой предишен живот...

Нашият гост

Актьорът и тв водещ Малин Кръстев е завършил Професионалната гимназия по транспорт и енергетика “Хенри Форд”. Страстта му към киното и театъра обаче го откъсва от двигателите с вътрешно горене и той продължава образованието си в НАТФИЗ в класа на професор Елена Баева. След завършването работи в Младежкия театър, театър “Сълза и смях” и Театър 199. През 2005 г. получава “Аскеер” за поддържаща мъжка роля в постановката “Лазарица”. През 2006 г. печели “Икар” за поддържаща мъжка роля в постановката на Театър 199 “Веселите Разплюеви дни”. Паралелно с изявите си в театъра той прави и много запомнящи се роли в киното, в продукции като “Мисия Лондон”, “Хайка за вълци”, “Печалбата”, “Моето мъничко нищо”, “Сомбреро блус”, “Изток-Запад”... Играл е и в много чужди филми, в които си е партнирал с Кейт Бекинсейл, Катрин Деньов, Сандрин Бонер, Майкъл Кейн и други големи имена. Малин става и сред най-популярните тв водещи благодарение на изявата в шоуто “Господари на ефира”, на което със Зуека са първите водещи. Актьорът успява да съчетава всичките си ангажименти и с преподавателската дейност в НАТФИЗ, и в школата на Младежки театър “Николай Бинев”.