Столичани подават сигнали през телефоните

„Пътна полиция“: Отстранен е завъртял се ТИР, блокирал движението в района на тунел „Топли дол” към София

Вижте какво е състоянието на републиканските пътища към 17:30 часа

Кафене се взриви в Япония, над 40 души са пострадали (СНИМКИ и ВИДЕО)

Варна тегли 46,7 млн. лв. кредит за подобряване на градската среда

Километрични опашки по магистралите „Хемус“ и „Тракия“ блокираха движението към София

Вижте СНИМКИ от официалното посрещане на президента Радев от крал Абдула и кралица Рания в Аман

Жирардели иска среща с Бойко Борисов

Актьорът Юлиан Костов пред „Труд”: Отказвал съм роли в България, целя се в Холивуд

Утре пускат електронните винетки в продажба

АПИ санкционира пътноподдържащата фирма на магистрала „Струма“ на територията на област Кюстендил 

Автобус се заби челно в стена в Швейцария, един загина и над 40 са ранени

Преобърнал се снегорин блокира движението Кюстендил-Дупница

Гръцката полиция е спасила 45-годишна българка, отвлечена и малтретирана в Германия

Три рисунки от 400 стават картички на Шумен

Марин Киров: Магистрати, които говорят като политици, не са жертви, а се възползват от медийната среда

Никъде в доклада на ЕК, а и вярвам, че никой от европейските ни партньори не желае това, не пише, че медиите трябва да мълчат, когато магистрати отказват да спазват законите, коментира юристът пред „Правен свят“.

– Г-н Киров, след положителния доклад на ЕК за напредъка в сектор правосъдие, сякаш всички се обединиха около изпълнените препоръки, но остана въпросът за медийната среда? Какво мислите по тези въпроси?
– Безспорно в общите положения на доклада, а не в оценката за изпълнение на препоръките, има абзац за медийната среда. Дословно там се казва, че според международните наблюдатели в България „през последните години“ има проблем по няколко направления: непрозрачна собственост, слабо прилагане на журналистическите стандарти, целенасочени атаки срещу съдии. Не знам защо някои политици започнаха да се оправдават, вместо открито да разсъждаваме по посочените проблеми, да ги назовем и да намерим решение.

По първия пункт „непрозрачна собственост“. Да, в България има медии, които не функционират на пазарен принцип, издържат се от финансиране от чужди фондации и други неясни източници, не е ясно кой формира редакционната им политика и кой е реалният им собственик. Не е нужно да го отричаме, а да намерим решение. Вече започва да става ясно защо преди няколко седмици имаше такава огромна съпротива от някои медийни и политически кръгове срещу закона на ДПС за изсветляване на медийната среда. Но въпреки това, този закон е приет и той ще даде своите положителни резултати, които няма как да не бъдат отчетени в следващ доклад, а именно – ясни собственици на медиите, ясно финансиране (от кого и за какви цели), ясна редакционна политика.

По втория пункт „неспазване на журналистическите стандарти“ съм съгласен с тезата, че понякога в медиите има автоцензура по отношение на деянията на приближени до медията политици (да сте прочели в медиен кръг, гравитиращ около малките десни партии извън парламента, нещо позитивно за обвиненията към някой близък до тях бивш министър или политик) или пък целенасочено се хвърлят обвинения към конкуренти (казват, че някой е близък с Пеевски или нещо е на Пеевски без никакви доказателства и това за тях е достатъчно за край на кариерата на този човек).

Случаят пък с отразяването на ареста на кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева показва и друго – даже и да не е от техния приятелски кръг, важното е да бъде защитавана, за да се обезсмисли работата на обвинението, специализираното правосъдие и борбата с корупцията, просто така, защото не им изнася. Да сте ги чули да укорят, например, председателя на ВКС затова, че демонстрира незачитане на правовия ред и отказва да се яви в Антикорупционната комисия, за да обясни констатираното разминаване в доходите му със 100 000 лв. или затова, че беше потвърдена глобата му затова, че не е подал декларация за имущество по реда както го изисква законът, а го е направил както му се е струвало за добре? Не, няма и да чуете, защото за тях той е „герой, който се е опълчил на лошите институции“.

И на трето място по отношение на атаките срещу съдии. Истина е, че когато има атаки от медии към конкретни магистрати, няма реакция от ВСС, няма реакция и от съсловните организации. Спомнете си атаките срещу тогавашния кандидат, а сега председател на Върховния административен съд Георги Чолаков, които действително доведоха и до нова процедура по избор. В същите медии имаше и много атаки и внушения срещу предишния председател на съда Георги Колев. Но нито веднъж административното правосъдие не присъстваше с негативен знак в евродокладите. Да си мислим ли тогава, че атаките са били не просто към личността, а към правосъдието в конкретния съд? Не една и две са атаките срещу председателя на Комисията за борба с корупцията г-н Пламен Георгиев или срещу прокуратурата в лицето на г-н Сотир Цацаров или г-н Иван Гешев. Някой защити ли ги, защити ли институциите, които ще продължат да работят и след техния мандат? Не, и то само, защото според щедро финансирани от чужбина медии и организации, защитата от медийни атаки не се отнася до тях.

– А до кого се отнася защитата от медийни атаки тогава, нали и те са магистрати?
– Констатациите в доклада за медийната среда са истина, но има страх и зависимости да се посочват виновниците, а през това време те се възползват от тази влошена среда. Толкова ли е страшно да се каже, че г-н Панов не трябва да демонстрира такова пренебрежение към институциите и да се оправдава непрекъснато с главния прокурор и някаква тайна задкулисна власт? Толкова ли е фатално, ако признаем, че има проблем в това българска съсловна организация на магистрати да се финансира от чуждестранна фондация? Пречи ли на някого да бъдат поощрени институциите, които си вършат работата – прокуратура, Антикорупционна комисия?

За мен е изключително странно, че именно партии, които не участваха в съдебната реформа, веднага се хванаха като удавник за сламка именно за тази критика „влошена медийна среда“. А също и че политици, магистрати, медии и организации, които редовно злоупотребяват именно с влиянието си, за да отправят внушения за конкретни съдии или прокурори, се припознаха в ролята на жертви. Магистрати, които говорят като политици, политици, които произнасят присъди или отричат работата на институциите, защото те или техни познати са обвиняеми или подсъдими, не са жертви, а се възползват от медийната среда. Точно медиите, които се финансират от чужбина или по друг неясен начин, сега заговориха за липсващата прозрачност. Съсловните организации пък, на които никой не им пречи да получават щедри грантове, сега изведнъж се почувстваха застрашени. И започнаха да изискват от Висшия съдебен съвет да размахва пръст срещу конкретни медии, които показват реални прегрешения на магистрати. Никъде в доклада на ЕК, а и вярвам, че никой от европейските ни партньори не желае това, не пише, че медиите трябва да мълчат, когато магистрати отказват да спазват законите.

– Тогава излиза, че някой умишлено омаловажава доклада или се възползва от констатациите за медийната среда?
– През изминалите седмици достатъчно се каза за доклада на ЕК, за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Безспорно е отчетен напредък, в тази връзка е прекратено наблюдението по няколко показателя (независимост на съдебната система, нормативна уредба, борба с организираната престъпност). Остават очакванията и подкрепата към България – да се приключи успешно работата, касаеща натовареността на съдилищата, пътната карта, усилията на прокуратурата и трайни резултати в борбата с корупцията, т.е. осъдителни присъди. Изброявам всичко това отново по няколко причини. Първо – трябва да е ясно, че положителната оценка се дължи не просто и само на работата на политиците, а е признание и за усилията на институциите (прокуратура и Антикорупционна комисия). Аз съм свидетел, че някои промени се случиха въпреки опитите за саботаж от конкретни политически сили. На следващо място, тепърва ще бъдем свидетели на опити за обезсмисляне на доклада, за връщане на дебата по затворените показатели и за опити за оспорване и омаловажаване на работата в секторите, в които има още какво да се изпълнява по препоръките. Не е случайно, че веднага след доклада съсловни организации и отделни магистрати отново заговориха за зависимости в съдебната система, за необходимостта от чуждестранно финансиране, т.е. те директно всяват съмнения в обществото към отбелязания напредък именно в сектора независимост на съдебната система, по който е прекратено наблюдението. Не е случайно също, че хора, които не са участвали в дебатите по приемането на нормативната рамка (например – Закона за съдебната власт), сега отново поставят въпроса за нерешени в законите проблеми или за нов и друг подход. Същото ще се отнася за борбата с организираната престъпност, с корупцията, за работата на прокуратурата и другите институции. Това е така, защото има среди, които нямат полза да се признае успехът, и заради големите им зависимости, и заради простия факт, че голяма част от тях осъмнаха с обвинения и присъди. Просто те са си представяли други реформи, реформи с други последствия, не за тях самите.

Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа. Работи като консултант при измененията на Конституцията от 2015 г. в глава „Съдебна власт“ и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.