Поредно юридическо дъно сътвориха 12 народни представители от „Продължаваме промяната – Демократична България“ в края на петъчния парламентарен ден. Става въпрос за направеното предложение с промяна на Закона за съдебната власт да се блокира дейността на Висшия съдебен съвет. Краткият законов текст и мотивите към него са подписани на първо място от бившия правосъден министър Надежда Йорданова, останала в публичното пространство с прозвището „секретарката на Христо Иванов“, както и от стажантката от няколко юридически кантори Лена Бориславова и депутата Стою Стоев, който е известен с това, че има няколко години юридически стаж в адвокатската кантора на баща си.

Случайно или не – липсват подписите на най-опитните сред юристите в групата на ПП-ДБ Бойко Рашков, както и на Атанас Атанасов, лидерът на ДСБ, който все по-често влиза в противоречие с публичните изяви на бившия си колега Христо Иванов.
Именно подалият сам оставка като партиен лидер Христо Иванов даде заявка за готвената поредна реформа на „съдебната реформа“. Това стана в петък, три дни след като в медиите се появи информация за екзотичната юридическа идея със закон да се отнемат конституционно регламентирани правомощия на орган на съдебната власт.

Само преди седмица Конституционния съд отхвърли като противоречаща на основния закон „шестата поправка“, свързана с правомощията на главния прокурор, както и с регламента за избор на „тримата големи“ в правосъдието – председателите на двата върховни съда и обвинител №1. С юридически издържани мотиви, разположени на над 200 страници, конституционните съдии обясниха на идеолозите на „съдебната реформа“, че ако искат да правят радикални реформи в системата, то следва да се пристъпи към свикване на Велико народно събрание. И понеже това очевидно няма как да се случи, ПП-ДБ сътвориха още по-голям абсурд или поредното си юридическо дъно. 

Законотворците от ПП-ДБ казват, че ВСС не може да избира главен прокурор и председател на ВАС, нищо, че вече над една година няма титуляр на поста обвинител № 1, след три месеца изтича мандата и на ръководителя на административния съд. Това било по причина, че мандатът на ВСС бил изтекъл, мотивират се Надежда Йорданова, Лена Бориславова, Стою Стоев и останалите девет парламентаристи от ПП-ДБ, сред които блестят имената на Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков. Логично от тяхното законотворчество следва въпроса – а какво да прави ВСС, след като по Конституция именно кадруването в съдебната система е основното му задължение? 

Що се отнася до изтеклия мандат на кадровия орган, то е ноторно известно, че това не е по вина нито на ВСС, нито на съдебната власт, а именно на депутатите. Още преди две години магистратите избраха своите членове на кадровия орган – съдии, прокурори и следователи. Това обаче не успяха да направят депутатите, защото са им нужни 160 гласа за да попълнят квотата си. Последното пък е по причина на Христо Иванов, защото докато бе министър на правосъдието преди десет години, точно той държеше в Петата конституционна поправка да бъде записано, че парламентът избира своите представители във ВСС с квалифицирано мнозинство. 

Изтеклият мандат на ВСС обаче не е никаква пречка пред това той да изпълнява задължението си, което освен избор на „тримата големи“ в правосъдието е ръководители на съдилища, прокуратури и следствени органи – на апелативно, окръжно и районно ниво. И това се случва всяка седмица. Още преди повече от една година КС се произнесе по въпроса за органите на държавната власт, които са с изтекли мандати, но до избор на нови състави не се е стигнало. Конституционните съдии обявиха, че в такъв случаи всеки орган продължава да изпълнява задълженията си до встъпването в длъжност на новоизбраните състави. Питането бе повод на отдавна изтеклия мандат на съдебния инспекторат към ВСС, но КС прие, че същото се отнася и до ВСС, а и до всички други регулаторни органи в държавата. 

Що се отнася до мотивите на предложените промени в ЗСВ, то те звучат като опорни точки от партийно събрание. Общественото доверие към този ВСС било ниско, твърдят депутати от политически формации, които на последния парламентарен вот само преди два месеца се сринаха до четвърта политическа сила, загубвайки 300 000 гласоподаватели, дали своята подкрепа за ПП-ДБ през април 2023 г. 

Дори човек не трябва да е специалист по конституционно право, нито дори юрист, за да е убеден, че подобен законопроект, освен срам за авторите му, не може да породи нищо повече. Няма никакво съмнение, че уважаващи себе си парламентаристи от другите партии няма дори да позволят подобни текстове да стигнат до пленарна зала и ще ги бламират още на заседание на ресорната парламентарна правна комисия. Но дори да приемем, че хипотетично този антиправен проект бъде промушен през парламента, то Румен Радев няма да има никакъв друг вариант, освен да наложи вето. А, ако това не е достатъчно и пак се намерят достатъчно депутати, които са готови да гласуват противоконституционни и дори антидържавни законови норми, то няма съмнение, че КС ще бъде сезиран и поправката на „съдебната реформа“ на ПП-ДБ и провалилия се за пореден път Христо Иванов, ще бъдат отхвърлени окончателно.

Действието на ПП-ДБ, разбира се е изпразнено откъм съдържание и поради още една причина – до края на тази парламентарна сесия остават още шест редовни заседание, т.е. приемането на промяна на инат, би имало смисъл единствено, за да се докаже, че скрити фактори, извън Народното събрание диктуват дневния ред на най-висшия орган в държавата. В този смисъл поправка „Сарафов-Чолаков“, заради които всъщност Христо Иванов е принудил 12 депутата да си сложат имената пред този срамен документ, в съдебния закон няма да има.

Противното би значело, че не просто у нас няма върховенство на правото, спазване на Конституцията, но реално и държава няма. Просто сме свидетели на отчаяните опити на един болен човек да не признае собствения си провал. Само че подобни състояние следва да са обект на специализирани заведения, а не на българския парламент или каквото е останало от него.