Облагане на бонуси като ваучери, паркинг и тиймбилдинг - част 2

Много фирми стимулират добрите си служители с предоставяне на ваучери за спорт, кино или книги. Други организират тиймбилдинг за целия персонал. Затова в две поредни рубрики на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какво е данъчното третиране на различните видове допълнителни бонуси за служителите.

Димитрина ЗахариноваДимитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама вина, внук и внучка.

Фирмата “X” желае да въведе допълнителни социални придобивки и да организира участието на служителите си в развлекателни и спортни мероприятия. Смята да дава ваучери за кино, книги и спортни стоки на стойност под 30 лв., на служители, постигнали високи резултати; както и “Месечен абонамент за паркинг” за служителите на ръководни позиции. Планира подпомагането на участия на служители в спортни събития, организирани от външни доставчици като разходът за участие ще бъде споделен между фирмата и служителите. Предвижда организиране на тиймбилдинг (игри за сплотяване на екипа с транспорт, нощувки и храна). Поставени са следните въпроси:

1. Какво е данъчното третиране на подаръчни ваучери, предоставени на служителите за постигане на резултати?

2. Какво е данъчното третиране на “Месечен абонамент за Паркинг” на шефовете?

3. Какво е данъчното третиране на разхода за участие в спортни събития, когато 50% се плащат от работодателя, а 50% от служителя и за участие са поканени всички служители?

4. Какво е данъчното третиране на разходите за тиймбилдинг?

Ето продължението на отговорите, започнали миналия четвъртък:

По прилагането на ЗДДФЛ:

1. Придобивки, които се предоставят в зависимост от резултатите от положен труд или заеманата от лицето длъжност, са по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване.

Следователно, тези придобивки се считат за облагаем доход на съответните физически лица на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), т.е. облагат се като доходи от трудови правоотношения.

В съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения се включва не само трудовото възнаграждение, а и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от същия закон. Това означава, че всички непарични доходи, предоставени от работодателя или за сметка на работодателя следва да се третират като облагаем доход на общо основание, освен когато попадат сред изброените в нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.

В конкретния случай става въпрос за непаричен доход. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на придобивката. Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.

В хипотезата, при която се изпълняват кумулативно критериите за социални разходи в натура, подлежащи на облагане с данък върху разходите съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ, по силата на която в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО. Следователно социалните разходи, предоставени в натура, не се включват в облагаемия доход на физическите лица и съответно не се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ.

2. При условие, че между работодателя и наетите лица възникват парични взаимоотношения не е налице социален разход, предоставен в натура по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, поради което във връзка с препращащата разпоредба на чл. 205 от ЗКПО, частта на разходите за сметка на работодателя представлява облагаем доход на съответните физически лица на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и съответно се облага по предвидените в ЗДДФЛ правила за облагане на доходите от трудови правоотношения.

При тази хипотеза в облагаемия доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ не се включва частта от разхода за участие, която е заплатена от работника или служителя.

По прилагането на осигурителното законодателство:

Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължението за социално осигуряване. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Като осигуровки се дължат върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен осигурителния доход.

На основание чл. 6, ал. 12 от КСО, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от кодекса в пари или в натура, се внасят осигуровки, определени съответно по реда на чл. 6, ал. 3, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от КСО.

Важно е да се има предвид, че дължимостта на осигурителните вноски върху социалните разходи не е свързана с данъчното им третиране съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ. Единственото изключение са разпоредбите относно ваучерите за храна, които препращат към ЗКПО.

За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване (СБКО) следва да са предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ. Сумите следва да са индивидуализирани и достъпни за всички служители.

Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в НЕВДПОВ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от наредбата, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година. В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ са определени доходите и възнагражденията, които не се включват при определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски.

В конкретния случай ваучери ще се предоставят на служители, постигнали високи резултати, а “Месечен абонамент за паркинг” ще се предоставя на служители на ръководни позиции. Ще бъдат заплащани и част от разходите на служителите (50%), свързани с участието им в спортни събития.

Следва да имате предвид, че в случаите, когато получаването на придобивките е пряко свързано с резултатите от трудовата дейност на служителите и заеманата длъжност, същите представляват осигурителен доход и върху стойността им се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 2, изречение първо от КСО. Предоставените средства за участие в спортни събития, за месечен абонамент за паркинг и под формата на ваучери за покупка на стоки и услуги не са сред изрично изброените изключения на доходите, върху които не се дължат осигурителни вноски, регламентирани в чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ.

В хипотезата на споделено заплащане между работодател и служител за участие в спортни събития, осигуровки се дължат върху сумата, заплатена от работодателя. Разходите за участие в спортни събития, които са за сметка на работниците не са осигурителен доход и върху тяхната стойност не се изчисляват осигурителни вноски.

Коментари

Задължително поле