Оптимизмът за икономиката изглежда прибързан

Снимка: Булфото
Намалява оборотът в заведенията, заради по-малкото чужденци в страната и свитата консумация на българите.

Очакванията, че най-силното проявление вече е отминало през второто тримесечие на годината, изглеждат нереални

Темпът на инфлация все още е висок

Настоящата икономическа криза има множество негативни ефекти върху българската икономика. Те са причинени не само от самия вирус COVID-19, но и от реакцията спрямо него. Пречките пред вътрешната и външната търговия, транспорта, туризма и инвестициите, с които са свързани тези мерки, сериозно затрудняват цялостната икономическа активност и водят до загуба на работни места, доходи, закриване на бизнеси и преструктуриране на дейности и отрасли. Освен това е налице увеличаване на несигурността, което влияе негативно върху възможността за прогнозиране на развитието дори в краткосрочен период. Възстановяването зависи не само от икономически фактори, а и от способността за управление на рисковете за здравето и живота на хората. В такава среда спадовете на отделните икономики са логични, като в най-големите сред тях единствено в Китай (според официалните данни) се регистрира растеж.

Българската икономика се интегрира все по-тясно с Европейския съюз, който е един от най-силно засегнатите региони. Като част от международните вериги за доставки, промишлеността, транспортът, аутсорсингът поеха първоначалния удар от кризата, но тя постепенно се разпространява и в останалите отрасли. Очакванията, че най-силното проявление вече е отминало през второто тримесечие на годината, изглеждат оптимистични. Вече се наблюдава т. нар. втора вълна на зараза в ЕС (и в България), която ще предизвиква ответна реакция с негативно въздействие.

Въпреки това обаче множество институции, които анализират тези процеси, напоследък започнаха да прогнозират по-малък спад през текущата година и частично или пълно възстановяване през следващата. Например, Българската народна банка ревизира значително прогнозния спад на брутния вътрешен продукт за 2020 г. от 8,5% на 5,5% в реално изражение. Прогнозата на Международния валутен фонд е свиване с 4%, а на агенцията за кредитен рейтинг Moody’s - дори с 3,5%. Те вече се доближават до официалната прогноза на Министерството на финансите, заложена в актуализацията на бюджета, за спад от 3%. Предвид очакваната регулярна ревизия на данните за БВП за 2019 г. от Националния статистически институт е възможно и други институции да коригират прогнозите си. Този оптимизъм за икономиката обаче изглежда прибързан предвид данните, които са налични до момента.

Пазар на труда

От началото на кризата в средата на март до края на август разликата между новорегистрираните безработни лица и постъпилите на работа е 91,3 хил. Това е едно от най-тежките въздействия върху икономиката и обществото, тъй като лишава от доходи немалка част от населението. Това се случва въпреки помощта на правителството за запазване на съществуващата заетост във фирмите чрез издадените за това постановления на Министерския съвет номер 55 и 151 от 2020 г., по които към 13 октомври вече са изплатени 383,2 млн. лв. (мярката 60:40). За съжаление, до края на най-тежките досега месеци от кризата - април и май, общата изплатена сума по тази мярка не успя да достигне дори 60 млн. лв. Този ресурс се оказа недостатъчен и това допринесе за масираното освобождаване на работници. Освен това правителството осъзна, че отпусканите суми нямат очаквания ефект и затова промени условията във второто постановление, като увеличи размера на помощите.

Във всички области новорегистрираните безработни лица се увеличават. Най-много работни места естествено са загубени в София, но силно засегнати са и Благоевград, Стара Загора, Пловдив, Варна, Бургас. През лятото се регистрира временно свиване на безработицата, но с намаляването на сезонните дейности в туризма и селското стопанство през септември отново броят на новите безработни лица надвишава този на назначените на работа. На практика е трудно да се оцени ефектът върху заетостта от схемата 60:40 - представителите на правителството твърдят, че благодарение на нея са запазени над 300 хил. работни места. Според официалните данни от Националния осигурителен институт обаче за срока на действие на схемата досега средно на месец са подпомогнати около 100 хил. работни места.

Индустрия

Според данните на НСИ през първите 8 месеца на 2020 г. промишленото производство се понижава със 7,3% на годишна основа. Това се дължи на преработващата промишленост и на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, където спадовете са съответно с 8,1% и 8,3% на годишна база. В тези отрасли нарастване на производството се регистрира при дейностите за текстил и изделия от текстил, лекарства, основни метали и резервни части за автомобили. Положителни новини има от добивната промишленост, където производството през посочения период се увеличава с 2,7%, движено от добива на метални руди (растеж от 14,9%). При всички останали промишлени дейности е налице спад. Силно негативно са засегнати машиностроенето, автомобилостроенето, производството на тютюневи изделия, на обувки, печатарството и добивът на въглища, където спадовете превишават 15% на годишна база.

Подобна е ситуацията при реализираните обороти с промишлени стоки. Спадът през първите 8 месеца е 8,7% на годишна база. Отново преработващата промишленост и енергетиката са с отрицателен принос, докато добивната промишленост е с положителен. При отделните дейности разширяване на оборотите се регистрира при добива на метални руди и на неметални суровини, производството на хранителни продукти, на лекарства, на резервни части за автомобили. При останалите дейности е налице спад на оборотите. Най-силно засегнати са добивът на въглища, автомобилостроенето, машиностроенето, производството на енергийни продукти.

Посочените развития са резултат, както от прекъсването на международните вериги за доставки, така и от промяната на потребителските предпочитания в периода на криза към стоки от първа необходимост за сметка на дълготрайни стоки. Добивът на метали се оказва дейност, която е относително устойчива в наличните обстоятелства, докато проблемите с въгледобива са свързани най-вече с все по-сериозните екологични ограничения в енергетиката, които водят до свиване на потреблението на този енергоизточник.
През първите 8 месеца на 2020 г. се регистрира спад на строителната продукция с 6,7% на годишна база. По-сериозен принос за това има сградното строителство (-8,9%), докато инженерното се свива с 3,5%. Месеците на най-силен относителен спад - април и май, сезонно не са особено силни за сектора, по-значими по принцип са следващите. Докато през юни се реализира по-голям обем продукция спрямо година по-рано, то през юли и август отново са налице спадове.

Въпреки все още добрите условия от страна на банките при кредитирането, очакванията през следващите месеци са за спад на търсенето и на жилища, и на търговски имоти. По тази причина строителните предприемачи вероятно ще свият дейността си, като разчитат на най-ефективните проекти. От друга страна изплащането на част от отпуснатите вече жилищни ипотечни кредити ще бъде затруднено. Банките обаче имат опит с подобна ситуация. Предходната криза показа, че те са способни да задържат достатъчно време предлагането на придобитите по този начин имоти, така че да не позволят рязък спад на цените на този пазар.

Услуги

Данните за туризма също не предизвикват основания за оптимизъм. Според НСИ през първите 8 месеца на годината приходите от нощувки достигат 490,8 млн. лв. при 1208,2 млн. лв. през аналогичния период на 2019 г. (спад от 59,4%). Въпреки че през традиционно най-силните месеци от сезона - юли и август, относителният спад на годишна база се сви, той е съответно 64,6% и 47,4%. Така резултатите са значително под очакваните преди кризата. Множество хотели изобщо не отвориха или приключиха сезона преждевременно, за да спестят разходи. Големи пазари като Великобритания, Германия, Русия силно се свиха. По-големият интерес от българските туристи не е достатъчен, за да компенсира спада на чуждестранни туристи. Приходите от нощувки на чужденци за разглеждания период се понижават със 71,9%, докато тези на българи - с 22,2%. Така делът в общите приходи от нощувки от българи почти се удвоява - от 25,2% през 2019 г. до 48,2% през 2020 г., докато при чужденците от 74,8% през 2019 г. се понижава до 51,8% през 2020 г.

Според данните на НСИ оборотът при търговията на дребно, без автомобили и мотоциклети в страната, през първите 8 месеца на годината се понижава с 11,7% на годишна база. Най-силно са засегнати търговията на дребно с горива и масла (-30,8%), с облекла и текстил (-30,5%), с компютърна и комуникационна техника (-17,5%), с нехранителни стоки (-15,3%). Спад се реализира при всички категории с изключение на търговията чрез поръчки по пощата, по телефона или през интернет, където оборотът нараства с 18,8%. Това е резултат от временното затваряне на някои магазини, както и от предпочитанията на потребителите към стоки от първа необходимост, както и спазването на социална дистанция с цел предпазване от вируса. Наличието на макар и спадаща инфлация означава, че тези спадове са дори по-големи в реално изражение.

Външната търговия също се свива заради коронавируса и мерките за противодействието му. Според данни на НСИ през периода януари - август 2020 г. износът на стоки достига 35,2 млрд. лв. и се понижава с 8,4% на годишна основа. Така износът се понижава на годишна база за 6-ти пореден месец. За първите 8 месеца на годината вносът на стоки достига 37,8 млрд. лв. - спад от 12,6% на годишна база. Така вносът се свива на годишна база за 7-ми пореден месец.

По-голямото свиване на вноса спрямо износа би имало положителен принос върху БВП през 2020 г. При останалите разгледани показатели спадът през третото тримесечие е по-малък, отколкото през второто. Това би могло да бъде достатъчно основание за по-оптимистични прогнози за 2020 г. като цяло.

От друга страна, въпреки че се забавя, темпът на инфлация все още е висок. Българската икономика все още не изпълнява критерия за инфлацията, който е едно от условията за членство в еврозоната.

Въпреки негативните ефекти върху икономиката, банковата система остава стабилна. Данните на централната банка сочат, че през август общите активи на банките се увеличават с 1.0 млрд. лв. (0,9%) до 118.8 млрд. лв. в резултат от нарастването на депозитите и на собствения капитал. Собственият капитал в баланса на банковата система през месеца се увеличава със 143 млн. лв. (0,9%) до 15.2 млрд. лв. Отношението на ликвидно покритие към 31 август е 266.5% (при 255.1% в края на юли). В края на август ликвидният буфер е 30.7 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци - 11.5 млрд. лв.

Коментари

Задължително поле