След изтичане на антикризисните мерки

За десет години нетният дълг нараства с над 13,1 млрд. лв.

Увеличените разходи за труд будят притеснение

Националният статистически институт обяви данните за разходите за труд на работодателите, които допълниха показателите относно развитието на трудовия пазар в България през 2020 г. Това е поводът за кратък преглед на случилото се в тази област през периода на криза.

Разходи за труд

В средносрочен период най-висок растеж на разходите за труд се реализира в областта на образованието. Той надвишава 70% през периода 2016-2020 г. в резултат от политиката на правителството за повишаване на учителските заплати. На следващите места са държавното управление, здравеопазването, административните дейности, транспортът и складирането, където темповете на нарастване надвишават средния, който е 45,5%.

През 2020 г. най-бързо растат общите разходи за труд при операциите с недвижими имоти (22,6%), образованието (15,9%), здравеопазването (13,1%), държавното управление (12,2%) и комуналните услуги (10,1%). Докато в здравеопазването епидемичната обстановка увеличава търсенето на персонал и повишаването на заплатите е логично следствие от това, то високите растежи в образованието и държавното управление са оправдани най-вече от гледна точка на предстоящите избори. В нито една от тези области не беше реализирана реформа, която да се съчетае с по-високи заплати и по този начин да се постигнат по-добри резултати.

За съжаление нито в държавното образование, нито в държавната администрация могат да се отбележат някакви успехи освен значителното усвояване на средства. От гледна точка на конкурентоспособността на икономиката това не създава ползи от тези действия. Това са услуги, насочени най-вече към вътрешния пазар, но те не подпомагат краткосрочното икономическо развитие.

Проблемът е, че подобни увеличения имат действие за всички години напред, след като веднъж са приети. Тоест те представляват допълнителна тежест за бюджета, както през 2020 г., така и за всяка година след това. Още през първото тримесечие на годината правителството взе 800 млн. лв. от вътрешния дългов пазар, като по 5-годишните емисии беше реализирана отрицателна цена на финансиране, което означава, че всъщност инвеститорите ще получат по-малко, отколкото са вложили. Само че опитът за 10,5-годишна емисия не се получи, като условията от аукциона се оказаха неизгодни за Министерството на финансите.

Масивната парична емисия, която се извършва от почти всички централни банки по света, все още не се отразява в потребителските цени, но води до надуването на балони в цените на финансови активи, като акции и криптовалути и отчасти при недвижимите имоти. Въпреки това на дълговите пазари все още не са се формирали очаквания за повишаване на темпа на инфлация през следващите месеци, което е видимо според резултатите от последните емисии и на местния, и на международните пазари. Например Гърция успя да пласира 30-годишна емисия и постигна цена на финансиране под 2% годишно.

При възникване на инфлационни очаквания и последващо ускоряване на темпа на инфлация едно от обичайните действия от страна на централните банки е затягане на паричната политика чрез повишаване на лихвените проценти и забавяне на нарастването на паричното предлагане. Това може да се окаже твърде лоша новина за трудовите пазари по целия свят, тъй като подобни събития често дават началото на икономически кризи. Дори малко увеличаване на лихвените проценти и достигането на положителни стойности ще допринесе за повишаване на разходите за обслужване на дълговете. При настоящото ниво на задлъжнялост на икономиките и правителствата това може да се окаже твърде тежка задача за някои от тях, в резултат от което да започне процес на фалити и освобождаване на работници, което да понижи заетостта.

Заплати

Най-високи са заплатите в частния сектор в дейностите от областта на информационните и комуникационните технологии, където през 2020 г. те достигат 40 775 лв. годишно, следвани в непосредствена близост от финансови и застрахователни дейности в обществения сектор (държавните банки), където средните заплати са 40 220 лв. Всъщност в посочените дейности се отбелязват най-големите разлики между заплащането в обществения и в частния сектор. Докато при финансовите дейности предимството е за работещите в обществения сектор (с 52% по-високи заплати), то при информационните и комуникационните технологии разликата е в полза на частния сектор (2 пъти по-високи заплати).

Заплатите са по-високи в обществения сектор в дейностите строителство, търговия, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство и образование. Вероятно причината за това е отчитането на по-ниски доходи в частния сектор от действителните в посочените дейности с цел избягване на данъчно облагане. Всъщност част от заетите в образователната система са едновременно и в обществения, и в частния сектор, тъй като освен с официалната си заетост са ангажирани и с т. нар. частни уроци, доходите от които често не се облагат с данъци и осигуровки, тъй като не се декларират от получателите си. Такива практики има и в други области.

Най-висок темп на растеж през 2020 г. е реализиран при възнагражденията в частния сектор в областта на недвижимите имоти (19,2%), следвани от добивната промишленост (15,5%) и здравеопазването (13,9%). Това са единствените области, където се отбелязват двуцифрени растежи. При обществения сектор най-висок растеж е регистриран при професионалните дейности (16%), в образованието (15,2%), държавното управление (13,1%), здравеопазването (12,9%), административните дейности (12%) и т. н. Средно за обществения сектор нарастването е с 11,4%, докато в частния сектор е 8,7%.

Спад в заплатите е налице единствено в добивната промишленост в обществения сектор (-1%), където са около 1/6 от наетите в тази дейност, и в частния сектор в областта на културата, спорта и развлеченията, където са над половината наети (-3,5%).

Всъщност описаното развитие може да бъде разглеждано като благоприятно, само че когато се случва в период без криза. Тогава повишаването на работните заплати и на разходите за труд би било логично и би допринесло за конвергенцията. По време на криза обаче такова развитие буди притеснение. Основание за това дава предходната криза. Тогава през 2009 г., въпреки същественото забавяне на темпа на нарастване на заплатите в номинално изражение, в реално изражение отново се реализира висок растеж на реалната работна заплата и относително малък спад на заетостта. Следващите години обаче се характеризираха със забавени растежи и в номинално, и в реално изражение на заплатите и продължаващ спад на заетостта.

Подобно развитие може да се очаква и през настоящата криза. Въпреки забавянето в номинално изражение спрямо предходните години в реално изражение растежът на работните заплати през 2020 г. е най-висок след 2016 г., което се съчетава с неголям спад на заетостта в сравнение с останалите измерения на кризата. Някои факти дават основание да се очакват по-нататъшни неблагоприятни ефекти за пазара на труда в бъдеще. Изтичането на мораториумите по банковите кредити ще създаде проблеми с обслужването на кредитите. Очакваното повишаване на разходите за труд, както и поскъпването на суровините на международните пазари в период на намаляваща добавена стойност, означава вероятно, че съвкупното предлагане ще се понижава. Фирмите ще се опитват да ограничат производствените разходи, което ще се случва чрез фондовете за работна заплата.

Предходната криза показа, че търсенето на равновесие на трудовия пазар се случва в по-голяма степен чрез намаляване на заетостта спрямо понижаването на работните заплати. Това, което се случи тогава, е забавяне на темпа на нарастване на заплатите вместо понижаването им, което би позволило поддържането на по-висока заетост. По този начин обаче процесът на освобождаване на работници продължи по-дълго, а след това създаването на нови работни места отне повече време. Според коефициента на заетост предкризисното ниво от 50,8% от населението над 15-годишна възраст през 2008 г. е надвишено едва през 2017 г. (51,9%). Тоест възстановяването на трудовия пазар, според този основен показател, е отнело 8 години. Това се съчетава с отрицателен естествен прираст и емиграция към други държави, които водят до намаляване на населението в тази възрастова група. Така броят съществуващи работни места през 2017 г. за достигането на посочения коефициент на заетост е с над 200 хил. по-малък отколкото е бил през 2008 г.

Европейската комисия публикува отчет по програмата SURE, която е насочена към трудовите пазари в държавите от Европейския съюз. В него се отбелязва, че България е ангажирала досега ресурс от 1 млрд. лв., който е предназначен за подпомагане запазването на работни места за наети лица, докато средства за самонаетите лица не са били предвидени, нито за реформи на пазара на труда. Според отчета средствата все още не са изплатени към държавния бюджет, изглежда това ще се случи след пълното изразходване на първоначално обявените ресурси за мярката 60/40.

Според данните на Националния осигурителен институт към 25 март по тази програма са изразходени над 988 млн. лв. от предвидените 1 млрд. лв., като са подпомогнати общо над 1,43 млн. работни места. Това означава, че средно на месец за периода на действие на мярката е подпомогнато спасяването на около 119,5 хил. работни места.

Като цяло позитивно изглеждащите данни за развитието на трудовия пазар през 2020 г. всъщност се основават на някои фактори, за които е трудно да се предвиди докога ще продължат да действат. Подпомагането на запазването на заетостта чрез мярката 60/40, за която предвидените средства на практика са изчерпани, мораториумите върху кредитите и силно експанзивната парична политика влияят позитивно върху заетостта в българската икономика понастоящем. Само че тази ситуация може силно да се промени в зависимост от прекратяването на тези мерки, а възстановяването на трудовия пазар след това отново да изисква продължителен период от време, както се случи след предходната криза.