На 30 март 2020 да почерпят

Водолеите да не харчат излишно, а Козирозите да не бързат с решенията – Дневният хороскоп на Алена

Бум на хемороиди от заседяване и ояждане

Построяването на Пентагона е свързано с числото на дявола Конспиратори смятат, че петоъгълната постройка е само видимата част на додекаедър, скрит под земята

Универсалният базов доход е осъществим

Великобритания може да остане под карантина в продължение на половин година

Американски учен: До 200 000 души ще загинат от коронавируса в САЩ

Норман Рийдс иска да има сексуална връзка Досега персонажът му в „Живите мъртви” нямаше никакъв личен живот

Недостигът на храни вдига цените

756 души са починали в Италия за последното денонощие

Кои лекарства действат срещу COVID-19 СЗО стартира пробно тестване на 4 потенциални лечения на коронавируса

92 акта заради разходки са съставени в Пловдив само за ден

Учителите изтощени от онлайн образованието 12-часов работен ден имат повечето преподаватели

Фризьорки режат платове за маски От 2 до 10 лева струват самоделни изделия, слагат им и активен въглен

COVID-19 намали жертвите на пътя

Повечето регулации пораждат корупция и рекет Нужни са реформи за подобряване на бизнес средата у нас

Чиновниците са против промените, за да оправдаят съществуването на собствените си работни места

Очакванията за влошаване на глобалната конюнктура пораждат въпроси относно реакцията на отделните държави. Един от основните елементи на прилаганата от тях икономическа политика са регулациите, които представляват важен компонент от средата за бизнес. Предвид недостига на капитал в българската икономика и бавните темпове на неговото формиране, създаването на по-благоприятни условия за инвестиции се превръща във важна тема както за настоящите, така и за бъдещите управляващи. В тази статия ще представя някои от мерките, които са предприети в други страни и
същевременно не изискват огромни ресурси за реализиране.

Взаимодействие само с една администрация

Ако се въведе принципът за обслужване на едно гише, услуга като регистрация на фирма ще отнема около 10 минути.

Стартирането на бизнес е свързано с изпълнението на множество изисквания, което налага взаимодействие с различни държавни институции. То означава получаване и представяне на документи и сертификати, което усложнява процеса. Взаимодействието само с една администрация означава, че от гражданите не могат да се изискват документи или допълнителна информация, която вече е налична в друга администрация.

Не е необходимо на хората да им се налага да представят в една институция документ, издаден им за целта, от друга институция, вместо тези администрации да комуникират помежду си и да изискват нужните данни. Този принцип се реализира чрез обслужването на едно гише. Много държави вече го прилагат, като и в България процесът на стартиране на бизнес е доста опростен.

Следващата стъпка обаче е създаването на места в по-големите градове, които събират под един покрив почти всички услуги, които държавата предоставя на гражданите и бизнеса. Това означава стотици услуги. Така на едно и също място ще можете да си извадите акт за раждане, паспорт или да регистрирате фирма. Средното време за чакане и за изпълнение на услугата може да бъде сведено до около 10 минути. Услугите ще се извършват от обучени специалисти, докато фактическата административна работа остава в съответните министерства или агенции.

Така се създават улеснения за гражданите, но първоначално големи затруднения за чиновниците. Правомощията, с които преди това са разполагали, частично се ограничават и се изисква сериозна координация между тях, за да работи добре системата. В крайна сметка това се приема позитивно, създава удовлетвореност сред потребителите и позволява предприемането на по-непопулярни действия.

Мълчаливо съгласие

По принцип при даването на разрешително или лицензирането за дадена дейност са налице срокове, които в общия случай не са кратки. Често се случва да се изисква допълнителна информация, което се използва понякога просто за забавяне на процеса. Освен това хората, които очакват решение, не знаят до каква фаза се е достигнало и дали могат да го очакват бързо. Всъщност така възникват предпоставки за корупция с цел ускоряване на процеса. Другият ефект обаче е, че това обезкуражава някои хора да се опитат да получат такива разрешителни. Така някои идеи за бизнес изобщо не се реализират, а други попадат в обхвата на неформалната икономика.

Този проблем може да се реши чрез определяне на краен срок, например от 30 дни, при искане за лиценз или по-кратък – 20 дни, при искане на разрешително. Ако се подаде искане, в което се предостави цялата необходима информация, и не се получи отговор в опредения срок, то се счита за одобрено и дейността може да бъде започната.

Гладкото функциониране на принципа на мълчаливото съгласие изисква някои предпазни мерки. Необходим е документ, удостоверяващ правото на изпълнение. Той трябва да бъде издаден от някаква допълнителна по-висшестояща администрация. В противен случай от административните съдилища ще се изисква да наложат издаването на такива документи, което би могло да забави процеса. Също така съответните администрации могат да поставят допълнителни изисквания и въпроси, което да им позволи да удължат крайния срок. В случай че информацията е релевантна, може да бъде позволено удължаване на срока, но само еднократно.

Прилагането на посочените два принципа би трябвало да промени манталитета на държавните чиновници. Когато имат властта да изискват множество документи и информация, за тях няма значение с колко ведомства ще си взаимодейства желаещият да получи разрешителното или лиценза. Когато задължението на събирането на информация се прехвърли при тях, а липсата на действия означава автоматично одобряване на искането, чиновниците сами ще поискат облекчаване на регулациите и правилата. Дори да се опитат да запазят някои излишни дейности и съответно работни места на техни колеги, това би поставило под съмнение техния принос към подобряването на административното обслужване, което би застрашило собствените им работни места. Това ще промени стимулите им за реформи и ще подобри отношението към гражданите.

Предварително и последващо лицензиране

По принцип лицензът е необходим преди започването на бизнес. Същевременно обаче нормалното функциониране трябва да бъде обезпечено – осигуряване на финансиране, подписване на договори с доставчици, търсене на клиенти, покупка на оборудване, наемане на персонал и т.н. Ако лицензът не бъде получен, това би означавало загуба на ресурси.

Какво би се случило, ако изобщо не е необходим лиценз или ако е възможно да се получи, след като дейността вече е стартирана и от това се получават приходи. В повечето случаи такива изобщо не трябва да се изискват, освен при заплаха за здравето и безопасността на хората.

Лицензирането трябва да се случва успоредно с дейността. Предприемачите трябва да са подготвени за изпълнение на поставените изисквания по всяко време. Това би ги мотивирало да спазват по-високи стандарти през цялото време на извършване на дейността, а не само в началото за получаване на лиценза. Освен това така властта на проверяващите ще бъде ограничена. При наличие на несъстоятелни претенции за администрацията е по-лесно да попречи даден бизнес да бъде стартиран, вместо да спре дейността му.

Основен недостатък на този подход е, че вредните въздействия върху живота и здравето на хората биха могли да настъпят преди извършването на съответната инспекция. Предварителното лицензиране обаче не решава този проблем. Възможно е бизнес, който при първоначалното лицензиране изглежда редовен, след това да влоши стандартите при производството на продуктите си в търсене на по-голяма печалба. При лицензиране след започване на дейността компаниите трябва да са подготвени за инспекции по всяко време.

Регулаторна гилотина

Голяма част от нормативната уредба е остаряла и спазването є поражда повече разходи, отколкото ползи за обществото. Освен това тя изисква огромни усилия от бюрократите да я прилагат и да надзирават спазването є, като им дава възможност да създават повече затруднения за гражданите, отколкото е оптимално. Многократно и българското правителство е правило опит за намаляване на ненужните регулации. В такива случаи обаче засегнатата администрация се противопоставя, като се опитва да аргументира запазването є. Основният мотив е да се оправдае съществуването на собствените им работни места. Тогава този, който се опитва да проведе реформата, трябва да убеди опитни бюрократи, че регулацията, която е източник на доходите им, е ненужна.

Подходът в такъв случай е следният. Всички регулации в даден сектор се отменят, освен ако съответната администрация, която ги прилага, не докаже в рамките на определен период, че тя е необходима за защита на здравето и сигурността на населението и че се използва на практика за цел, различна от корупция. Това би позволило съществено намаляване на лицензионните и разрешителните режими и е известно като „регулаторна гилотина”.

Времеви ограничения за регулациите

При този подход е се определя крайна дата за действие на регулациите и правилата, които са свързани с краткосрочни проблеми и специфични обстоятелства. Обикновено след определен момент тези разпоредби стават ирелевантни. Така регулацията автоматично се отменя след определен период, освен ако изрично не бъде удължена или подновена. По този начин държавната администрация се принуждава да коригира и адаптира правилата и регулациите постоянно. Също така се дава възможност да се прекратяват излишните регулации, без да са необходими допълнителни изменения в нормативната уредба или други процедури.

Подобряването на качеството и ефективността при предоставянето на публичните услуги представлява една от най-важните цели на икономическата политика. Освен това от ключово значение е промяната на отношението на администрацията към хората. Нежеланието за промени се оправдава със съществуващата практика, с невъзможността за изпълнение или с рисковете за здравето и безопасността на хората. Всъщност по-големият брой лицензионни режими или повечето време и ресурси, изразходени за спазване на определени изисквания, в много случаи не означават по-голяма сигурност за обществото. Те обаче създават възможности за корупция и изнудване. Освен това те подкопават доверието в държавните институции и влошават средата за бизнес. В резултат от това се реализират по-малко инвестиции, създават се по-малко работни места, а доходите са по-ниски. Българският бизнес има нужда от по-адекватни регулации, които да му позволят да повиши конкурентоспособността си. Промените в тях зависят обаче от избирателите, които трябва да покажат на политиците, че искат по-висок жизнен стандарт чрез по-модерна държава.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.