На 15 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 15.12.2019

Да откъснем водните лилии на паметта

Приказна Коледа в Германия

Подплашен кон преобърна каруца в Благоевград, мъж е ранен

Красавица от Ямайка спечели титлата „Мис Свят“ 2019 (СНИМКИ и ВИДЕО)

МВР прави кризисни центрове по границата с Турция

Автомобил блъсна жена, пресичала неправилно в Асеновград

Чавушоглу: Турция ще отговори, ако САЩ й наложат санкции

Борис Джонсън планира промени в конституцията и в избирателното право

Убиецът на Самоковеца – свободен окончателно Ервин Веркер твърди, че българин е стрелял по контрабандния бос

Вицепрезидентът: Трябва да сме непримирими към ксенофобията и езика на омразата

И личният живот на актьорите в „Завинаги” е като в сапунка Докато се снима поредицата, Йозджан Дениз се ожени и разведе, а Аслъ Енвер изживя бурна любов с Мурат Боз

Жена се самоуби при скок от скала, а мъж загина от взрив на газова бутилка в Благоевградско

Ако няма усложнения при лечението на блъснатото в София момиче, то ще е на крака до месец

Повече буфери са нужни в Бюджет 2020

Финансовият министър Владислав Горанов залага като основни задачи в бюджета – повишаване на приходите, справяне със сенчестата икономика, намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Размерът на приходите изисква по-консервативна политика

Най-лесно от политическа гледна точка е да се ограничат капиталовите разходи

Ноември е месецът за дискусия и приемане на държавния бюджет и по този повод продължавам анализа си с темата за приходната му част. При подготовката на бюджета би трябвало разходите да бъдат съобразени с приходите, тъй като големите несъответствия биха могли да допринесат за неблагоприятно развитие на икономиката. Големите дефицити биха могли да доведат до криза, докато прекомерните излишъци вероятно са поради твърде високо данъчно облагане (по-малко вероятно е те да са поради твърде ниски разходи).

Планираният размер на общите приходи в консолидирания държавен бюджет през 2020 г. е над 46,8 млрд. лв., което ги прави рекордно високи. За сравнение – това е приблизително колкото целия брутен вътрешен продукт, произведен в България през 2005 г. (47 млрд. лв.).

Очакваният от правителството растеж на приходите спрямо 2019 г. е 7,5%, като по този начин относителният им дял в БВП ще достигне 36,9%, при 36,7% от БВП през 2019 г.. Така България се нарежда сред държавите с по-нисък от 40% дял на преразпределението на доходите през бюджета. В рамките на ЕС за почти всички от тях е характерно, че икономиките им се развиват значително по-бързо от средното. Лидер по този показател е Ирландия, където този дял е далеч под 30% от БВП и неслучайно страната е с най-бързо растяща икономика през последните години.
Този размер на приходите обаче изисква по-консервативна политика при определяне на разходите. Поставената цел през 2020 г. е бюджетът да бъде балансиран. Тя е по-амбициозна спрямо предходни години, когато въпреки растежа на икономиката, първоначално бяха залагани макар и относително малки дефицити, докато в края на годината изпълнението беше по-добро от официално планираното. Настоящата 2019 г. е изключение. При нея заради поръчката на бойните самолети за армията разходите бяха увеличени през годината и така очакваният дефицит надвишава 2% от БВП.

Основните задачи, заложени в бюджета за 2020 г., са повишаване на приходите, справяне със сенчестата икономика, намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки при корпоративните и личните данъци, което допринася за икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.

Влизането в чакалнята на еврозоната

Един от приоритетите на правителството, който е пряко свързан със състоянието на публичните финанси, е присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм 2 (т. нар. чакалня на еврозоната). Очакванията на министъра на финансите са, че кандидатурата на България ще бъде официално приета през първото полугодие на 2020 г., което би открило възможността България да се присъедини към единната валута най-рано през 2022 г.

Първоначалните прогнози относно приемането в чакалнята бяха това да се случи през лятото, а след това през есента на настоящата година. Оказва се обаче, че готовност за това няма от нито едната от двете страни.

България все още не е изпълнила всички ангажименти за изменения в нормативната уредба, които пое по този повод. Освен това, макар че на този етап няма формално значение, тя не изпълнява критерия за стабилност на цените, тъй като темпът на инфлация (2,6%) е по-висок от референтната стойност (2,1%) според актуалните данни. Така основният аргумент за приемането в чакалнята остава състоянието на публичните финанси – близък до балансиран бюджет и нисък държавен дълг.

Европейският съюз също няма готовност, поради промените в ръководството на две от най-важните институции в процеса – Европейската централна банка и Европейската комисия. При ЕЦБ президентът встъпи в длъжност в началото на ноември, а новият състав на ЕК все още не е утвърден. При наличие на такива мащабни промени единственото, на което можеше да разчита българската кандидатура, е благосклонност от политици, които знаят, че повече няма да заемат съответните постове и затова не се вълнуват от последствията от своите решения. Това би било възможно само при изпълнени ангажименти.

Данъчни приходи

Основните параметри, които определят размера на данъчните приходи през 2020 г., не се изменят значително. Ставките по основните данъци се запазват на нивата си от текущата година, а максималният осигурителен доход отново ще бъде 3000 лв. Минималната работна заплата ще бъде увеличена от 560 на 610 лв., фондът за учителските заплати нараства с 360 млн. лв., а останалите заплати в обществения сектор ще бъдат повишени с 10%. Ще бъдат увеличени минималните осигурителни доходи за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводителите и в секторите и дейностите, при които размерът е под 610 лв.

В резултат от развитието на икономиката и тези изменения се очаква данъчните приходи да достигнат 37,35 млрд. лв., което означава растеж от 7% спрямо актуалната прогноза за размера им през 2019 г. Най-значимите източници на приходи за бюджета остават данъкът върху добавената стойност (11,7 млрд. лв.), социално осигурителите вноски (8,1 млрд. лв.) и акцизите (5,7 млрд. лв.). За тях са характерни по-високи данъчни ставки, като при косвените данъци са налице и минимално определени стойности в рамките на ЕС. При социалните осигуровки високото облагане е поради неблагоприятното съотношение между броя на хората, които правят вноски, и броя на бенефициентите, както и поради разходопокривния характер на системата.

От друга страна най-бърз ще е растежът при данъците върху доходите на физическите лица (9,4%) и здравните осигуровки (9,3%), поради очакванията за продължаване на тенденцията на пазара на труда за превишаващо търсене над предлагането. Според мотивите към бюджета то ще допринесе за намаляване на нормата на безработица и повишаване на работните заплати.

Неданъчни приходи

Неданъчните приходи са планирани в размер от почти 6,8 млрд. лв. при 6,4 млрд. лв. през 2019 г. Основен принос за нарастването им ще имат приходите от концесии, които се очаква да достигнат 803,1 млн. лв., при едва 139,7 млн. лв. през 2019 г. Причината за това е включването на първоначалното възнаграждение от 660 млн. лв., което ще постъпи от концесията на летище София. След неколкократно отлагане процедурата за това беше проведена и би трябвало да бъде финализирана през 2020 г.

Стартирането на ТОЛ-системата през първото полугодие на 2020 г. се очаква да генерира допълнителни 450 млн. лв. в бюджета. Тук обаче все още са налице множество неясноти, които биха могли да забавят процеса. Освен техническата подготовка на проекта дискусията, относно размера на таксите за изминат километър, също не е приключила, което поставя под съмнение и коректността на разчетите за приходите.
Фактор за размера на неданъчните приходи е намаляването на добавката “Задължение към обществото” в цената на електроенергията от Комисията за енергийно и водно регулиране, което ще доведе до намаление на приходите във фонд “Сигурност на електроенергийната система” с 594,1 млн. лв. Поради това се очаква приходите на фонда, който е част от държавния бюджет, да се понижат общо с 400,9 млн. лв. спрямо 2019 г.

Помощи и дарения

Планираният размер на приходите от помощи и дарения е приблизително 2,7 млрд. лв. при 2,2 млрд. лв. през 2019 г. Разликата от над 460 млн. лв. се дължи на помощите от чужбина, т. е. са свързани с усвояването на средствата от фондовете на ЕС.

Предвидената сума през 2020 г. е близка до първоначалната прогноза за размера им през 2019 г. която не е изпълнена заради недостатъчно усвояване. Това е възможно да се повтори, така че заложеното увеличение да не се случи. Това обаче би означавало, че не е осигурено финансиране за част от предвидените проекти. Те са в областта на шосейния и железопътния транспорт, водопроводната инфраструктура, третирането на битовите отпадъци, междусистемни газови връзки и други.

По-песимистичната перспектива

Посочените очаквания обаче биха могли да не се сбъднат при възможното влошаване на външната среда през следващата година, което коментирах в предишната си статия. Рисковете за по-бавен от планирания в бюджета икономически растеж са значително по-големи, отколкото за по-благоприятно развитие. Българската икономика понастоящем е по-силно интегрирана с ЕС, отколкото при последната криза, както поради участието във веригите на добавена стойност и аутсорсинга на дейности и процеси тук, така и поради нарасналия износ за тази дестинация. По тази причина влошаването на конюнктурата в ЕС и еврозоната би имало по-бързо и по-силно въздействие върху България.

Това налага по-голяма предпазливост при подготовката на държавния бюджет, което се изразява в наличието на повече буфери. Най-лесно от политическа гледна точка в такива условия е да се ограничават капиталовите разходи. В повечето случаи проектите са твърде скъпи, но все пак създават по-добри предпоставки за растеж през периода на функционирането си. За разлика от тях текущите разходи имат еднократен ефект и съкращаването им има най-вече краткосрочно негативно въздействие върху някои групи от обществото.

Намирането на допълнителни приходи обаче често се оказва нерешима задача и следващата стъпка е използването на заеми. Българската държава в момента е от слабо задлъжнелите, която я поставя в добра позиция. Не трябва да се пропуска фактът, че когато започне да се повишава цената на финансиране на правителството това се отразява съответно и върху ликвидността и инвестициите в частния сектор, т. е. страда цялата икономика.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.