Негативното отношение на народа към политическия елит продължава от години. И главната причина за това са гласуваните от самите политици собствени финансови стимули и привилегии. Какъв е начинът това да бъде спряно, до какви изводи водят отминалите парламентарни избори, какви са негативните и позитивните последици. По тези въпроси разговаряме с проф. Георги Манолов.

- Професор Манолов, разнородният откъм политически партии нов парламент е на път да предизвика истинска политическа буря, някои вече говорят дори за избори до дупка. Как виждате ситуацията – кое е позитивното и кое е негативното в нея?
- Не смятам съществуването на повече партии в новия парламент за нещо негативно и ненормално. Напротив, това е положителен факт, защото така ще има по-широка политическа представителност у избирателите и възможност за обсъждане на различни идейни платформи за развитието на страната. Измеренията на негативното трябва да се търсят в тежката социална ситуация, потребността от радикални реформи във всички социални сфери и изключително неприятната пандемична обстановка в държавата. 

- Защо?
- Защото тя изисква много допълнителни умения, знания и особено модерен управленски капацитет, за да се справим с пандемичните последствия в кризата и да тръгнем бързо напред. При това без да затъваме в тресавището на политическата и национална криза, от която нямаме никакъв интерес в момента.

- Въпреки песимистичните очаквания, че избирателите няма да отидат до урните заради пандемията, се оказа, че близо половината дадоха своя глас. Подценени ли бяха българските граждани?
- Моето мнение е малко по-различно, тъй като не смятам, че около 50% е висок процент в условията на COVID-криза. Да, тя е голяма в сравнение с румънските избори (27%) от преди няколко месеца. Но твърде недостатъчно, ако искаме да имаме по-висока норма на представителност, за каквато може да се смята тази от порядъка на 60-65%. В този смисъл, българските граждани едва ли са подценени, защото най-малко половината от тях продължават да търсят нови управленски субекти, които все още ги няма на политическата сцена. Всъщност, това е фундаментален проблем, който се свежда до принципа на всеобщото избирателно право и без който не могат да функционират механизмите на съвременната политическа демокрация.

- Всеки има право да гласува, но доста често това право се ограничава. Като сега по време на пандемията – много хора, които бяха в карантина, не можаха да дадат вота си.
- Вече подчертах, че ситуацията е нестандартна, поради зловонията на пандемичната зараза. Това ограничение обаче е извънредно, доколкото обстоятелствата налагат изчистването на „свободния вот” – страхът от коронавируса, неумението да се управлява кризата, неадекватността на политическите партии и др. Но тук по-важни са няколко обективни фактора: износването на политическата демокрация, ретроградното управленско лидерство, войнстващата държавна некомпетентност, издигането на неподготвени хора на високи постове и прочее. Все важни проблеми на днешните политически субекти, които обаче продължават да не възпроизвеждат както кадри с богати умения и опит, така и хора – високо подготвени теоретици и интелектуалци. 

- Причина за какво е това?
- Липса на това съчетание от качества на лидерите и политиците е огромна беда и същевременно основна причина в държавното управление да се промъкват случайно попаднали хора – посредствени и полуграмотни титладжии, безгръбначни и ловки мошеници, корумпирани и плиткоумни хитреци и т.н. Тоест, такива персони негодяи, които „живеят в политиката, а не за политиката”, както сполучливо ги определя големият германски социолог и политолог Макс Вебер.  

- Правото на глас е част от демокрацията, но в този контекст не трябва ли да поставим въпроса за привилегиите в политиката? Защото ако всеобщото право е за гражданите, то привилегиите са за политиците, не е ли така?
- Абсолютно вярно е, защото независимо от своята регламентация, привилегиите все повече се утвърждават като законова бариера пред реализирането на пълноценно политическо равенство. В този смисъл същността на привилегиите би могла да се определи като изключителни права и предимства на малка група хора (олигархия, върхушка) по отношение на други групи хора, които са лишени от такива права и предимства, и които се притежават от някаква малцинствена социална общност, благодарение на политическата ѝ власт в държавата. Тоест, политическите привилегии са си специализирана „система от облаги“ за управляващия елит и коренна противоположност на политическото равенство.

- Логично можем да запитаме каква е разликата между равенството и привилегиите на гражданите в демократичното общество, защото се наблюдават огромни несъответствия?
- Тези несъответствия се виждат. Значи, гражданите имат разни политически права, равнопоставеност пред закона, избирателният процес е един гражданин – един глас. И това е при неманипулирането му, нормални доходи според образование и квалификация, непривилегировани медицински услуги (държавни и частни), различни почивни бази на пазарни цени, храна и хранителни продукти на пазарни цени, никакви други политически права (например безплатен транспорт). Вижте обаче колко впечатляващи са привилегиите за политици. При тях има неравни политически права, заради властови прерогативи, има неравнопоставеност пред закона – тя е „законова“ чрез привилегии, да не говорим за избирателния процес (много гласове – повече привилегии). А ако прибавим и други, като  влияние върху политическия процес (нелегитимно, чрез властовите лостове), манипулиране на изборния процес („търговия с гласове“, контролиран вот и др.), високи доходи, в които има надбавки, облаги според поста във властта, привилегированите медицински услуги, специалните почивни бази на ниски цени в резиденции, вили, станции и други... Тя – властта, има право и на храна и хранителни продукти на намалени цени, дори и транспортни привилегии... 

- И какъв извод можем да направим от това?
- Изводите са видни и те са, че привилегиите в демократичното общество, първо, са тотален антипод на равенството. Второ, представляват своеобразни „права над равенството“, тъй като се захранват от властта. И, трето, тези привилегии в известен смисъл се проявяват като някакви „права над правата“ за конкретен малцинствен кръг (олигархия), независимо дали са регламентирани, полурегламентирани или нерегламентирани.

- На последните избори се видя, че проблемът с така наречените „парашутисти” в партийните листи още съществува. На много места имаше бунт срещу посочените от партийните централи водачи на листи...
- Да, така е така и проблемът е много сериозен. Хората се питат що за политическо равенство е това, когато доказани пред обществеността непрофесионалисти, благодарение на партийните листи, се спускат с парашути в депутатските кресла, заемайки местата на тези, които действително заслужават да бъдат такива. Та пред очите на всички хора полуинтелигентни, полуобразовани и полуграмотни люде (с дипломи за висше образование) биват избирани и назначавани на висши ръководни постове (депутати, министри, директори и пр.) само защото такава била целокупната народна воля. Моля?! 

- Трудно е да бъдат свалени от власт управници, които вече са загубили своята легитимност. Защо толкова години не може да се намери начин как да се оправи?
- Случва се, поради липса на демократични механизми за контрол или неефективен демократичен процес. Това обаче е изключително порочна слабост на всеобщото избирателно право, защото неговите постулати „генетически“ не могат да гарантират качествен политически състав на бъдещите политици, не могат да отсеят зърното от плявата и в крайна сметка допускат до висините на властта не чак толкова извисено политическо представителство, а изцяло манипулирани партийни предложения и листи. От такъв теоретичен ракурс не е трудно да се обобщи, че чрез всеобщото избирателно право и утвърждаването на привилегии впоследствие - след избори, по категоричен начин се погазва както равенството изобщо, така и съществуващото политическо равноправие между хората. Защото политиците преди още да са заработили своите доходи, вече сами са си гласували в парламента допълнителни материални и финансови стимули като управляваща олигархия. 

- Излиза, че е налице формално изборно равенство за всички хора, имащи право на глас, и друго, при това узаконено, привилегировано равенство, за водещия управленски елит и олигархия. Така ли е?
- Но и това не е съвсем така, защото в случая можем да говорим по-скоро за т.нар. „легитимно неравенство“, което изцяло произтича от провеждането на различни видове избори, когато равенството по отношение на правото на глас автоматично се превръща в неравенство, доколкото шепа елит в политиката придобива привилегирован статут спрямо мнозинството избиратели. И причините са видими. Вижте какво се случва на практика. Номинират те и те предлагат демократично, но те отхвърлят недемократично (ръководствата на партийните централи). Избират те демократично, но взимаш привилегии недемократично - нарушаваш принципа един човек – един глас). Работиш демократично, но получаваш привилегии недемократично - политическата олигархия сама си ги определя). Трудиш се от време на време в парламента, но почиваш съвършено демократично с предимство, тоест на ниски цени във ведомствени станции на властта и т.н.

- Защо непрекъснато наблюдаваме узурпиране на властта от тясна група политическа олигархия? Та при всяка една власт избухват скандали именно заради привилегироване и забогатяване, имотните скандали са едва ли не всяка година.
- Ще допълня въпросът ви и с констатацията, че това става при  напълно законни регламентации в нормативната база на демократичната държава. И оттук следва, че всеобщото избирателно право е „майка“ за политикоолигархичните елити, понеже ги захранва с легитимни политически привилегии. Но и „мащеха“ за огромното електорално мнозинство, защото то в голямата си част е лишено от всякакви изгоди и предимства, доколкото изобщо не принадлежи към политическата класа на обществото. Или, казано вкратце: всеобщото избирателно право е равенство за всички и привилегия за елита, независимо от обстоятелството кой как възприема това в съвременната социалнополитическа действителност.

- Как да се преодолее това узаконяване на различните видове привилегии в политиката?
- Този въпрос е изключително труден поради простия факт, че самите политици следва да предприемат мерки за ограничаване на собствените си привилегии. И все пак могат да се предприемат някои необходими реформи в границите на политическата сфера.

- Какво имате предвид?
- Първо, провеждане на всенароден референдум за обхвата на политическите привилегии и тяхното приложение в обществото. Второ, гласуване на специален закон за политическите привилегии, с който да се регламентира дългосрочно тяхното разумно използване в политиката. Трето, разработване на специализиран механизъм за привилегиите на депутатите например, с който, от една страна, различните парламентарни изгоди ще се отпускат за качество на извършваната работа (внесени законопроекти, нови предложения, участие в пренията и др.), а от друга, съответните суми и екстри (парични и материални) ще се начисляват по нарочно изготвена процентна скала (25 % за първата година; 50 % за втората; 75 % за третата; и 100 % за четвъртата) от ръководството на парламентарните групи и парламента. Има и четвърто – това е формиране на т. нар. „базов привилегирован минимум“ (чрез закона за привилегиите) – служебни коли, професионална охрана и медицински грижи, като всички останали привилегии се калкулират в получаваните заплати за различните длъжности, в зависимост от качеството на работата.

- Тези възможности са много добри, но това не изглежда ли в сферата на фантастиката? Как може да стане?
- На пръв поглед изглежда невъзможно, но то наистина би могло да стане. За него се иска едно много просто нещо - постигане на широк консенсус между управляващите и управляваните, малцинството и мнозинството, елита и народа, за да се сведат до възможния минимум зеещите пробойни в съотношението равенство - привилегии, които произтичат от сегашното прилагане на всеобщото избирателно право в демократичните общества. Това наистина изглежда в сферата на фантастиката днес. Проблемът за привилегиите е изключително сериозен и трябва да се решава. Големият проблем обаче е, че ние сме много бедна държава, а нашите политици имат привилегиите, които имат и западните им колеги. И тук е големият абсурд – нека да взимат високи заплати, но привилегиите трябва да са адекватни на нашия стандарт, а не на западния. Тук въпросът е морален, не е само политически.

Нашият гост

Георги Манолов е роден в София. Доктор по политология в Алма Матер и по политически науки в УНСС. Понастоящем е президент на Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) - Пловдив, и е един от неговите основатели. Щатен преподавател в УНСС. Почетен професор на Академичния съвет на Оксфорд (Англия), член е на редакторския борд на списание „Политически науки и международни отношения“ (САЩ). Автор на над 170 научни труда и публикации в страната и чужбина.