Българинът е срамежлив и патриархален – не може всеки да се изказва какво му е на душата

 - Д-р Зарков, защо когато срещнем психическа различност, реагираме по-различно, отколкото към физически недъг, например човек с патерици?

- Не съм сигурен, че е така, човекът с патерицата буди съжаление и умиление. Но този, който крещи и е мръсен – различните хора различно го виждат, различно понасят гледката.

- Но изпитваме ли съжаление дори когато човекът не ни дразни, не буйства?

- Аз изпитвам... за другите не знам. Хората ги е страх от неизвестното, защото от десетилетия за психичните разстройства не се говори по модерния начин, а по институционалния. Още през 70-те години на миналия век психичните разстройства са разделени на две групи – чести и тежки. Това е направено от специалистите, които работят по темата превенция. Идеята е да бъдат разбрани от всички, да бъдат обяснени на достъпен език. Тежките психични разстройства са тези, които ни правят впечатление – по улиците, по кофите за боклук, по невъздържаното поведение в автобуса и т.н. Другите, честите, са невидими за обикновеното око. Но всеки четвърти-пети човек е преживял подобно нещо.

- От какво се определя толерантността – от особеностите в националния характер, от индивидуалната култура или емоционалната интелигентност?

- Толерантността зависи от общата култура и от възпитанието в семейството. Каквото кажат за някой близък или съсед бащата, майката, това попива детето и после повтаря почти същото. Толерантността е нещо, което трябва да се възпитава.

- По-чувствителните хора по-уязвими ли са за психичните болести, има ли наследственост?

- Да, по-уязвими са към честите психични разстройства, каквито са тревожността и депресията. При тези диагнози причините са отвън, не са в гените на човека. Генетична предразположеност има не към самата депресия. Човек може да унаследи предразположеността да реагира на стреса с депресивни симптоми, а не например с високо кръвно. При тежките психични болести – шизофрения, епилепсия, биполярно разстройство, генетичните фактори са определящи. Например при еднояйчни близнаци, когато единият е болен от шизофрения, около 50% е сигурно, че ще се разболее и вторият. При двуяйчни близнаци рискът за другия е 10-15%.

- Има ли особености на характера и на личността, които можем да сбъркаме с психиатрични симптоми?

- Да. Има четири вида темперамент – меланхолик, сангвиник, холерик, флегматик. Затова едни са по-мълчаливи, други са душата на компанията, трети са тия, които много пият или се веселят. Това е въпрос на темперамент, на генетична даденост. Болестта обаче проличава, когато се наруши социалното функциониране, няма значение какъв е характерът. Когато човек не смее да излезе навън, когато го е страх и е нарушен целият му начин на живот. Той може да има симптомите, но да се справя – и това е онази невидима граница, където трябва да работим ние. За да не се прекрачи към болестта.

- На кой въпрос в качеството ви на психиатър никога не бихте отговорили?

- Може би за хода на заболяването. Не можеш да прогнозираш толкова точно, колкото е написано по книгите. Смесват се симптоми, диагнози. При апендисит, като се отреже апендиксът и спаднат левкоцитите, хирургът казва – довиждане, няма повече да се видим. При нас не е така.

- Защо се страхуваме да потърсим психиатър и често си го представяме като мрачен и страшен човек?

- Според мен хората не се страхуват, а се срамуват. Страхът е, докато се вземе решението, и буксуването може да е месеци наред. Това е стигмата – никой да не разбере, че си ходил при психиатър, че си се „предал“, че си на дъното. В съзнанието на повечето хора всички психични болести са под един знаменател и това е проблем.

- Може би се свеним да извадим на показ подобни проблеми дори пред лекар?

- Да, съществува и това. Българинът е срамежлив, той е патриархален. Каквото каже най-старшият, това става. Не може всеки да се изказва какво му е на душата и това да бъде прието.

- Чуплива ли е душата?

- Не знам. Не съм сигурен, че е чуплива. Чувал съм, че тежи три грама...

 Д-р Захари Зарков е завършил медицина през 1997 г. и е специализирал психиатрия в МУ – София. Работил е като психиатър в отделение към МБАЛ – Монтана, и в УМБАЛ „Александровска“. Има интереси и опит в терапията на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, лечение на депресия и водене на профилактика при шизофренни разстройства. В момента е началник на отдел „Психично здраве“ в НЦОЗА.

Проект „Подобрени услуги за психично здраве“ на НЦОЗА по програма БГ07 „Инициативи за обществено здраве” с подкрепата на Норвежки финансов механизъм (НФМ) 2009-2014 г. и Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство  (ФМ НА ЕИП) 2009/2014 към Договор № РД-13-242 за БФП № BG 07-PDPC 03/25.11.2014 г. и Допълнително споразумение № РД-13-29/03.02.2016 г. www.bgmental.info