За добро или за зло, потеглихме с бърза скорост към нови предсрочни парламентарни избори. Какво предстои оттук нататък? Получиха се и неочаквани казуси - като например този с назначаване на Централна избирателна комисия и на неин председател. По тези и по други въпроси разговаряме с известния специалист по конституционно право проф. Пламен Киров.

- Проф. Киров, онзи ден казахте, че в сряда, когато БСП върна мандата за съставяне на правителство, президентът можеше да издаде указ за разпускането на Народното събрание и за насрочването на предсрочни избори. Той отложи този акт с няколко дни. Защо се случи това според вас?
- Президентът във всички случаи ще спази предвидените в Конституцията срокове. Защо можеше да издаде указ за разпускането на Народното събрание още в сряда и да определи датата за предсрочните парламентарни избори? Защото в указа можеше да бъде посочена дата, от която той влиза в сила и това щеше да бъде 11 май. Указите на президента, както е добре известно на студентите от втори курс на юридическите факултети, влизат в сила от деня на тяхното подписване, а не от деня на тяхното обнародване. Останах с впечатлението, че президентът смята, че указът трябва да бъде обнародван в „Държавен вестник“, но това не е така. В самия указ може да бъде посочен друг срок, в който той произвежда своето правно действие - например от 11 май. Така след като и третият мандат за съставяне на правителство се оказа несполучлив, президентът щеше да очертае един ясен хоризонт пред 45-ия парламент, в който да продължават политическите баталии. Ако сте следили това, което стана в сряда в парламента, предполагам, че не сте останал удовлетворен от шоуто, което спретнаха народните представители...

- Да, голямо шоу беше...
- Всъщност вече върви предизборната кампания. Трябва да сме наясно с това. Ако трябва да бъдем още по-точни, тя започна още със свикването на първото заседание на Народното събрание. Трябва да кажа много тежки думи, но това не е духа на парламентаризма. Президентът можеше малко да охлади страстите. Но го разбирам защо постъпи по този начин - имат основание неговите действия - президентът трябва да назначи междувременно и нова Централна избирателна комисия, което му предписва изменението в Изборния кодекс. Освен това трябва да я назначи при една особена ситуация, при която действа мораториума върху всички държавни органи да назначават определени състави на държавни длъжности. Защото когато „анти-ГЕРБ“ мнозинството в парламента прие прословутия мораториум, той не засяга само действията и актовете на правителството, а се разпростира върху всички държавни органи. За да не наруши този мораториум, макар че той е откровено противоконституционен, президентът трябва да назначи първо служебно правителство, така този мораториум автоматично отпада, и след това да назначи състава на ЦИК. Освен това президентът явно е имал едно наум какви проблеми могат да възникнат във връзка с консултациите за назначаване на ЦИК, предвид на това, че Борисов и неговото обкръжение продължават да шиканират както дейността на парламента, така и на президента. Видяхте какво стана в четвъртък - оттеглиха кандидатурата на Красимир Ципов за шеф на ЦИК. Виждате, че ако президентът се беше забързал, можеше да остане в засада от действията на Борисов - естествено, че Борисов го прави с предизборна цел, което е легитимно поведение - ще пречи на политическите опоненти да играят в неговото поле... Не знам също доколко президентът е готов със състава на служебното правителство - по този начин си удължава срока с няколко дни, за да уточни последните подробности по персоналния състав на бъдещия служебен кабинет.

- Президентът спомена, че при формирането на служебното правителство, той би се ползвал от интелектуалния и управленски капацитет на представители на БСП...
- Да. Забележете какво му отговори Корнелия Нинова - че те ще си помислят дали това е възможно, че трябва да решат колективните органи на БСП. Това издава несъгласуваност в действията на президента и основния поддръжник на неговата кандидатура за втория мандат. Така че, има го и този момент. Нещата са малко по-сложни от политическа гледна точка, а не толкова от конституционна. И заради това президентът предпочете да направи всичко във вторник, на 11 май - да разпусне Народното събрание с указ, да насрочи в двумесечен срок избори, да назначи служебно правителство, да назначи и новия състав на ЦИК.

- Да се върнем на ЦИК. В четвъртък ГЕРБ изтегли единствената кандидатура на Красимир Ципов за председател. Какво се случва при това положение?
- Получи се комична ситуация. Предложените членове на ЦИК действат като експерти, а не като пълномощници на политическите сили, които са ги предложили. Това трябва да се знае много ясно. Получи се странно нещо - анти-ГЕРБ коалицията, да я наречем така, нищо че няма такава коалиция, те не си говорят помежду си, не предложи нито един кандидат за председател на ЦИК. ГЕРБ имаха претенции, че като най-голяма парламентарна сила, трябва да имат председател на ЦИК. Но си оттеглиха кандидатурата. Другите политически субекти предлагат заместник-председатели, въпреки че заявиха, че не искат председателят да е предложен от ГЕРБ. Защото по този начин ще влияе върху работата на комисията. Получава се нещо странно - ГЕРБ могат, но не искат, останалите политически субекти искат, но не могат, не предлагат. Това е една патова ситуация. При липсата на кандидат за председател би следвало да се проведат допълнителни консултации. В крайна сметка президентът може да назначи някой от другите предложения. Но пак може да сработи този партиен механизъм - да почнат да оттеглят своите кандидатури. Като гледам направените предложения, най-подготвеният от всички е една дама от ДПС, но тя е предложена за секретар. Останалите кандидатури са доста спорни, ако трябва да бъда съвсем откровен. Включително и тази на Ципов - той няма никакъв опит в организацията и провеждането на изборите, независимо от това, че е добър юрист, дългогодишен парламентарист и председател на комисията по правни въпроси. Но както се казва, от всяко дърво свирка не става. Важно е да се знае, че сроковете са изключително съкратени и бъдещата избирателна комисия трябва да влезе с летящ старт и да се справи с тези срокове.

- Доста опасения се изказаха, че едно служебно правителство ще бъде безконтролно. Но например в Израел от доста време няма редовно правителство, такава беше ситуацията и в Нидерландия, но администрацията си работеше нормално. Какво е вашето мнение?
- Поначало служебното правителство има за задача да провежда текущата политика. Без да предприема стратегически ходове и решения. Неговите правомощия са ограничени дотолкова, доколкото то действа при липсата на парламент. Например не може да предприеме актуализация на държавния бюджет, защото няма действащ парламент, който да гласува измененията в закона. Не може да тегли държавни заеми, не може да има законодателни инициативи, защото няма парламент, в който да ги внесе. Ясна е конституционната рамка, в която служебното правителство действа. От гледна точка на време - мандатът му би следвало да е около три месеца. Но имаме примери в съвременната ни история, когато служебни правителства са вземали стратегически решения - да си припомним правителството на Стефан Софиянски през 1997 г. Разбира се, служебното правителство не е правителство с основна цел да организира и проведе изборите. Изборите се провеждат от Централната избирателна комисия, а правителството има само логистични функции за обезпечаване на реда, по който се извършва изборния процес. Важно е и друго - при парламентарни кризи държавният глава назначава служебно правителство. То е заместител на нормално формирано от парламента правителство. Вероятно бащите на Конституцията от 1990-1991 г. са се опасявали, че едно правителство в оставка не бива да действа прекалено дълго. Да, такива случаи има - подсказахте - в Израел, Нидерландия, че и в Белгия - представяте ли си едно партийно правителство да продължи да действа две години. Дали това е за предпочитане пред мандата на служебното от около три месеца? Ще кажете, ако и следващият парламент не успее да излъчи редовно, пак ще назначат служебно. Но то ще бъде ново, казусът ще бъде нов.

- Президентът Румен Радев заяви, че и ако след предсрочните парламентарни избори не може да бъде съставен кабинет, има вероятност да изпаднем в конституционна криза. Какво означава това „животно“ конституционна криза?
- Конституционна криза не може да има. Това не е криза на конституцията, защото тя дава изход от всяка ситуация. И в момента доста е заплетен политическият пъзел, но Конституцията ни дава изход от тази ситуация. В този смисъл не може да има конституционна криза. Такава криза се получава, когато има блокиране на институциите и те не могат да действат. Така че няма конституционна криза, има политическа криза. Тя идва от това, че политическите сили в парламента, така, както ги е подредил българският народ, не искат да говорят помежду си. Те смятат политиката за лично занимание, в което трябва да надмогнат, да размажат политическия противник, ако може да го унищожат завинаги... По принцип парламентарното управление се смята за управление чрез дискусия. Т. е. в парламента да се стигне до една пресечна точка, където да си стиснат ръцете и да се занимаят с отговорно управление, както избирателят е преценил. Всеки от политическите субекти участва в изборите за победа, но кой побеждава и кой е победен, определя избирателят. Когато се окаже, че никой в парламента няма мнозинство, очевидно е, че трябва да се отиде към коалиционно управление. Да се изработи една политическа програма, по която има съгласие и на тази база да се формира коалиционно управление и то да действа. Но като не си говорят политическите лидери и разиграват баталии в пленарната зала, как да се направи такова коалиционно управление? Ние просто нямаме коалиционна култура. Не искаме да изслушваме опонента, искаме да го унищожим. Оттук произтича проблема. Да се върнем на казуса с ЦИК - да бяха се срещнали „анти-ГЕРБ субектите“, пък да бяха предложили кандидат, който да излезе срещу колегата Ципов. Защо не го направиха? Лошо е, че няма дискусия, но така можем да стигнем до следващата фаза - на управление без дискусия, на авторитарно управление. И тогава нещата ще си дойдат на мястото. Надали обаче това е желанието на българския народ и на българския избирател.

- Много критики има към вече приетите поправки в Изборния кодекс - машинното гласуване, разкриването на неограничен брой секции в чужбина в страните извън ЕС... ГЕРБ атакуваха този закон пред Конституционния съд. Къде може да се намерят в този казус евентуални нарушения на Конституцията?
- По принцип, както казват теоретиците, законът е разум освободен от емоция. Но при нас стана така, че законът се превърна в емоции, освободени от разум. Има инициатива на парламентарната група на ГЕРБ за атакуване на определени текстове от Изборния кодекс като противоконституционни. Така както са формулирани исканията, най-вероятно съдът няма да обяви нито един от текстовете за противоконституционни. Да вземем машинното гласуване - в Конституцията е казано, че изборите се провеждат по ред, предвиден в закон, избирателното право се упражнява по ред, предвиден в закон. Дали ще бъде с класическите хартиени бюлетини или с машини - никъде в Конституцията не се казва, че машините са недопустими като механизъм за упражняване на вота. Смятам, че Конституционният съд ще се произнесе в определена посока, но и дори и да приеме, че част от текстовете противоречат на Конституцията, то това ще стане след изборите и решението ще действа занапред. Но може да се създаде конституционен проблем - представете си, че съдът обяви преди изборите текстове за противоконституционни, но няма парламент, който да ги поправи. Така че може да се получи празнота в закона и изборният процес да не може да се проведе. И още нещо за машинното гласуване - сега усилията на ЦИК и на медиите, разбира се, трябва да бъдат насочени към това да бъдат ограмотени избирателите как се гласува с тези машини. Добро или лошо, но това е решение. Представителната демокрация, която не може да съществува без избори, предполага не само просветени политици, но и просветени избиратели. В този смисъл Гор Видал беше казал навремето, че половината от американците никога не са чели вестник и че половината от американците никога не са гласували. Остава да се надяваме, че става въпрос за една и съща половина...

Нашият гост
Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. в Плевен. Професор е по конституционно право. Бил е зам.-председател на Централната избирателна комисия, конституционен съдия (2006-2015) и представител на България във Венецианската комисия за демокрация чрез право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. В момента е комисар в КЗК.