Форбс: Хакери са откраднали огромно количество данни от федералната служба за сигурност на Русия

Пендаровски: Комисията за историческите въпроси между Северна Македония и България е в задънена улица

Висоцки – първият съветски мачо 39 години след смъртта на барда, той вече е безсмъртен

Слаба избирателна активност на парламентарните избори в Украйна

Първата победителка в “Гласът на България” Стелияна Христова и Християна Цветков пеят за търновци Концертът е в разгара на лятото

Два автомобила се сблъскаха край Търново

Хванаха двама българи крадци в Италия след преследване с хеликоптер

Бойко Борисов кръсти внуците си (СНИМКИ) Малките Бойко и Иван вече са християнчета, похвали се дядо им

Вечната история за принцеса Турандот и музиката на Пучини оживяха на Царевец

Пожар гори близо до Атина

С велосипед и четка шуменец подреди 32-ра излобжа

Идва времето на умните тоалетни Новости в банята: избор на музика и осветяване, самопочистване и смесители с гласови команди

Британският финансов министър ще подаде оставка ако Борис Джонсън стане премиер

Товарен автомобил със слама се запали и затвори за около час пътя за събора на Рожен

„Цар Лъв” пак ловува в кината Нова версия на анимационната класика

Проф. д-р Стоян Маринов, декан на факултет „Управление“ в Икономически университет-Варна: Сезон – 2019 е отрезвяваща пазарна оценка за морския ни туризъм

Приходите ще са с близо 100 млн. евро по-малко, резервите са в съотношението качество-цена

Сезон – 2019 навлиза в разгара си по морето, но част от плажовете са полупразни. Министерството на туризма призна, че ще има 5-8% спад на летовниците, а търговци негодуват, че гостите стават все по-бедни. Защо загубихме силните си пазарни позиции от предишни години, кое кара чужденци и българи да предпочитат ваканция в южните ни съседки и какви са резервите, чрез които бизнесът може да привлече повече и по-заможни гости, разговаряме с проф. д-р Стоян Маринов, признат от бранша като един от най-точните анализатори на тенденциите в сферата на туризма.

– Летният сезон тече, но част от плажовете по Черноморието още са полупразни. Успяха ли хотелиерите да стопят големите спадове при ранните записвания и с цената на какво, проф. Маринов?
– Сезонът навлиза в разгара си. Част от хотелиерите, които проявиха пазарна гъвкавост, успяха да намалят спадовете при ранните записвания. Пазарна гъвкавост означава преразпределение на леглови контингенти по пазари, туроператори, електронни платформи за дистрибуция, пускане на специални промоционални оферти, както и на „продажба в последната минута“. Като цяло за Черноморието, например за пазар Германия, изоставането при ранните записвания от над 30% спрямо миналата година е сведено до под 20% към момента. И продажбите продължават. Останалите незаети места се предлагат със сериозни ценови намаления между 20-30% чрез оферти „в последната минута“. Ако погледнем сайтовете на глобалните туроператори, ще видим, че така действаме не само ние, но и всички останали конкуренти – Турция, Гърция, Хърватия, Испания, Италия и т.н.

– Министерството на туризма прогнозира 5-8%спад на чуждестранните гости за лято 2019 спрямо миналата година. Какви са Вашите наблюдения – променя ли се интереса към България, след като цените при някои основни конкуренти леко се повишиха?
– През сравнително кризисната за българското Черноморие 2015 г. за периода от май до септември сме посрещнали 1 милион и 600 хиляди чуждестранни туристи за масов морски ваканционен туризъм. Последваха три години на свръх растежи, за да достигнем през 2018 г. 2 милиона и 300 хиляди чуждестранни туристи за същия период от май до септември. Това е общ ръст от над 40%. През тези щастливи три години всички експерти подчертаваха, че големият възход се дължи не на качеството на нашия продукт, а на геополитическите проблеми на основни морски ваканционни дестинации като Египет, Турция и Тунис. Късметлийски изиграхме ролята на заместител. Геополитическите проблеми обаче се притъпиха и нашите ръстове се стопиха. Така стигнахме до сезон 2019, който е отрезвяваща пазарна оценка за морския ни туризъм. И все пак, през тези три години по нашето Черноморие дойдоха нови туристи. Редица хотелиери успяха да убедят част от тях в качеството на своя продукт и да ги превърнат в лоялни клиенти. Тези хотелиери ще постигнат и този сезон резултати, близки до миналогодишните. А относно интереса към България не бих казал, че се променя. На основата на сътворените през последните 20 години в нашите морски курорти ландшафт и туристическа продуктова палитра, търсени и успешни са парти хотелите за младежи и малкото на брой „ризорт хотели“ (хотели курорти), които са подобни на турските. Те са построени на първа линия, на големи парцели, с достатъчно големи басейни, подсигурени плажни ивици с безплатни съоръжения, спортни и детски площадки, фонтани и градинки.

– Има ли шанс да достигнем нивото на приходи от миналото лято?
– Не става въпрос за шанс, а за пазарна закономерност. Най-вероятно ще се върнем на нормалното за нашето предлагане равнище от 1 милион и 900 хиляди – 2 милиона туристи за периода май-септември по Черноморието, което означава приблизително 100 милиона евро по-малко приходи в сравнение с миналата година.

– Кои пазари компенсират отлива на германци и руснаци по нашето море?
– По информация на летищата във Варна и Бургас най-вероятно ръстове ще постигнем на пазари Великобритания, Чехия, Израел. Проблемен заради ембаргови пречки това лято обаче се оказа атрактивният през последните години за България пазар на Иран.

– Търговци в черноморските ни комплекси се оплакват, че летовниците са все по-бедни. В същото време статистиката отчита ръст на приходите от туризъм още от пролетта. Само ол-инклузивът ли е виновник за този дисбаланс?
– Не съм сигурен дали туристите са все по-бедни или търговците стават повече от туристите. Но ол-иклузивът при всички случаи ограничава разходите на летовниците извън хотела. Той обаче е успешният потребителски модел за масовите ваканционни туристи, а е и успешният бизнес модел за хотелиерите и в средносрочно бъдеще ще доминира както в Турция, Египет, Тунис и т.н., така и в България.

– В предишните силни лета хотелиерите масово пълнеха базите си чрез ранни договори с туроператори, пренебрегвайки популярните резервационни системи, ползвани от индивидуални туристи. В същото време нискотарифните полети до Варна се увеличиха значително. Доведе ли това до някаква промяна?
– Нискотарифните полети до Бургас и Варна, както и електронните резервационни системи до известна степен са алтернатива на големите туроператори и ефективен инструмент за запълване на легловата база, незаета при ранните записвания. Колкото повече са нискотарифните полети към нашето Черноморие, толкова по-пълни ще са хотелите в курортите и градовете по морето.

– Какви други резерви може да оползотвори бизнесът, за да са пълни морските бази до октомври?
– Резервите са в съотношението качество-цена. Например, в Германия действа система за отчитане на потребителското мнение „ХолидейЧек“. Всеки хотел по света, посетен от германски туристи, и особено поставен в каталозите на туроператорите, е придружен с линк към сайта на „ХолидейЧек“, където се вижда потребителската оценка. И към момента в електронните каталози на немските туроператори можете да срещнете 4-звездни български морски хотели с оценка-препоръка на потребителите между 50 и 60% и цена от 1000 евро за 7 дни ол-инклузив на човек за периода от 15-22 юли. Аналогични хотели на Турската ривиера от същата категория и за същия период предлагат същата цена, но при потребителска оценка-препоръка над 90%. Ясно е кои хотели ще избере германецът. А и не само той, защото информацията на „ХолидейЧек“ и на другите подобни платформи е достъпна в цял свят. Трябва по-често да се оглеждаме в огледалото на потребителските платформи и там ще видим пътя към по-високото качество, по-високата цена, по-платежоспособните туристи, по-високата заетост и благосъстоянието.

– Не спада ли качеството на продукта у нас заради хроничния дефицит на кадри и масовия внос на персонал от трети страни?
– Това е основният проблем и решаването му е в ръцете на хотелиерите. Влезте в потребителските платформи и ще видите, че най-ниските оценки за нашите морски хотели там не са за стаите и възможностите за развлечения, а за околностите край хотелите и най-вече за обслужването. Туристите се оплакват, че персоналът е недостатъчен, некомпетентен и намусен. 24-каратовата усмивка и любезното отношение обаче се постигат с обучение и с по-високи възнаграждения, а не с единствената мисъл да се гони печалба. И храненето трябва да е на ниво. Това не значи да се сервират огромни количества, а добре приготвена и качествена храна. У нас има добри примери, но за жалост има и много лоши.

– Свидетели сме на рекордни задръствания по ГКПП към Гърция. Въпреки че там въведоха суров режим за пътни нарушители, а морето у нас е необичайно топло още от юни, българите масово го пренебрегват. Как може да се промени тази картина?
– Българският емитивен пазар вече е добре структуриран. През последните 20 години всеки летен сезон приблизително 700 хиляди българи почиват по родното Черноморие. Толкова ще са и тази година. Една част отсядат във висококатегорийните хотели с безплатни плажни услуги, други – в нискокатегорийните места за настаняване в малките курортни селища. Изходящият морски ваканционен туризъм към Гърция, а и към Турция, е обективен пазарен процес. Все пак по своето над 14 хиляди километра крайбрежие Гърция може да си позволи да предлага и лукс, и места за настаняване по 20 евро нощувката във висок сезон, и плажове с условно „безплатни“ плажни съоръжения и т.н. С нашите 354 километра няма как да се сравняваме с тях. Но всеки е свободен да избира между, от една страна гранични опашки, каменисти плажове, солена вода, морски таралежи, простор и т.н и от друга – златист ситен пясък, слабо солена вода, полегато пясъчно дъно, скъпички плажни услуги, шумотевица и т.н.

– Наскоро парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита от шума, според които след 23 ч. и в курортите трябва да цари тишина. Собственици на заведения веднага опонираха, че така ще прогоним младежката публика от Слънчев бряг и Златни пясъци. Каква е Вашата оценка – повече полза или вреда ще донесат промените?
– От 1990 г. насам шумът винаги е бил проблем по нашето Черноморие. С него поизгонихме семействата с деца и възрастната публика от нашите курорти. През деня шумните партита могат да бъдат на плажа, а нощните – в затворени и шумоизолирани заведения. Така няма да се пресичат и сблъскват интересите на различните групи потребители и атрактивността на нашите курорти ще се повиши.

– От Българската асоциация на заведенията настояха обаче южната част от Слънчев бряг, например, да стане парти зона. Министерството на туризма се зае да готви законови промени в тази насока – националните курорти да бъдат разделени на зони за семеен и парти туризъм. Възможно ли е такова райониране?
– Идеята не е лоша, но би могла да се осъществи на друг принцип. Зоните за развлечение трябва да са изнесени зад спалните части, а не на брега. Иначе е трудно изпълнимо да се режат курортите на части, защото във всяка има хотели с различна публика.

– Друга гореща тема е забраната за диво къмпингуване, наложена с промени в Закона за устройства на Черноморското крайбрежие. Навременни ли са те, предвид факта, че още няма разписан регламент с облекчени условия за разкриване на къмпинги?
– Трябва да има правила за къмпингуването, както е в конкурентните на нашата дестинации. Не виждам кой пречи на инвеститорите да създават къмпинги. Морските общини също биха могли да проявят инициатива в това направление. Ако създадем качествени къмпинги, ще привлечем още един ефективен сегмент, както от български, така и от чуждестранни туристи.

– Ключов приоритет за община Варна от няколко години е градът да стане целогодишна дестинация. Сбъдва ли се тази мечта и какво още трябва да се направи?
– Благодарение на увеличените редовни и нискотарифни полети през последните години във Варна идват все повече туристи през пролетните и есенни месеци. Тази подобрена транспортна достъпност трябва да бъде подкрепена от разнообразяване на предлагането с повече събития – фестивали, спортни състезания, конференции, конгреси, концерти, изложби, както и с култови заведения с национална кухня. Трябва да предлагаме повече продукти за тялото, душата и ума. И да има повече концентрирана реклама на подобни събития, за да заинтригуваме и убедим потенциалните гости, че „Варна трябва да се посети и изживее“.

Нашият гост
Проф. д-р Стоян Маринов е декан на факултет “Управление” в Икономически университет-Варна и член на УС на Варненската туристическа камара. Работил е на всички нива на йерархията – от екскурзовод до изпълнителен директор на “Слънчев бряг” ЕАД (1995-1997). Дълги години бе директор на Колежа по туризъм към ИУ-Варна. Специализирал е туристически мениджмънт и управление на туристическата индустрия в Манчестър, Съри, Лас Вегас, Палма де Майорка. Автор е на над 130 публикации в областта на туризма. Владее немски, руски и английски език.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.