Проф. Михаил Константинов пред „Труд“: Като харесват тази ЦИК, да си я преизберат

Мандатът на ЦИК изтича на 21 март. В Изборния кодекс е записано, че мандатът на комисията е пет години, а процедурата по избор на нова започва не по-рано от три месеца и не по-късно от края на мандата. От БСП поискаха да се спази закона, а от ГЕРБ отговориха, че сегашните членове са натрупали опит и не е добре да бъдат сменяни. Питаме проф. Михаил Константинов за казуса ЦИК, по който спорят управляващи и опозиция. Разговаряме и за поредните промени в Изборния кодекс в „12 без 5“.

- От БСП поискаха незабавно избиране на Централна избирателна комисия (ЦИК). От ГЕРБ се аргументираха, че членовете на сегашната имат опит. Може ли опитът да бъде по-съществен, по-важен от закона, проф. Константинов?

- Правилното решение в случая е да се избере нова Централна избирателна комисия, която обаче може да включва практически целия сегашен състав.

- Защо?

- Членовете на Централната избирателна комисия не са като членовете на Конституционния съд, които имат право на един мандат. Членовете на ЦИК могат да имат и втори мандат.

- Тогава какъв е проблемът да не се спази законът, който казва, че мандатът е пет години?

- Аз смятам, че БСП иска да смени някои от своите членове, което не пречи да го направи, ако има нов избор. Това е проблемът на БСП. Впрочем, да припомня, че настоящият състав на Централната избирателна комисия е избран по времето на мандата на премиера Пламен Орешарски, когато БСП беше на власт. Но вижте, проблемът не е в това. ЦИК е високо професионален орган. Хората там се научиха какво е това да се правят избори. Към тяхната работа няма никакви забележки и действително е правилно, да бъдат преизбрани членове от сегашната ЦИК. Сега ще бъде абсурд да избираме напълно нов състав, защото трябват една-две години, докато хората усвоят нещата. Това е високо професионална и специфична работа. Казвам го като бивш член на ЦИК в продължение на двайсет години. Сегашната ЦИК е професонална и трябва да бъде запазен нейният състав. Разбира се, ако нейните членове искат и ако партиите са съгласни да не ги сменят.

- Още веднъж. Трябва ли да бъде изпълнен законът?

- Законът винаги трябва да бъде изпълняван. Моето становище е, че трябва да бъде избрана нова ЦИК, като тази нова ЦИК може да включва колкото трябва от старата ЦИК.

- Добре, обяснете защо е толкова важно членовете на ЦИК да са натрупали опит.

- На хората, които си задават този въпрос, пък и на вас, ще предложа да погледнете основния документ, по който работи ЦИК. Този основен документ се нарича Изборен кодекс. Просто го погледнете, за да видите за какво става въпрос.

- Нима допускате, че не съм погледнала този документ?

- Не, не! Просто това, първо, е много сложен документ, а и изборната практика винаги обогатява закона. ЦИК има взети принципни решения, има практики. Когато съм бил член на ЦИК, се е налагало младите членове да ги обучаваме месеци наред.

- Колко време е нужно, за да бъде обучен един млад член на ЦИК?

- Трудно ми е да отговоря. Зависи от хората. Ако са опитни юристи, ако имат някакъв опит с изборна практика - примерно в районни комисии... Но според мен поне половин година трябва, за да може един нов член да навлезе в материята. Но нека да подчертая, че за тази половин година те трябва да произведат два избора. Първият е сравнително лесен - евроизборите. Най-лесни са президентските, после са евроизборите, след това са парламентарните, а най-трудни са местните избори. Местните избори са кошмар.

- Може ли една неопитна Избирателна комисия да предизвика хаос и да доведе до опорочаване или до анулиране на избори?

- Най-важното в изборния процес е доверието в получения резултат. Ако в едни избори няма доверие, е по-добре да не ги правим. Това е аксиома. Изборите се правят, за да има плавен трансфер на властта, за да може новата власт, която е избрана да има известно доверие в обществото. Ще повторя едно принципно правило в демокрацията, което никъде няма да го прочетете, защото не е политически коректно. Власт се сменя по два начина: с бюлетини или с калашници. Ние, слава Богу, сме избрали бюлетините. А какво означава да се свали власт с калашници, ще видим в скоро време във Венецуела.

- Да се върнем обратно от калашниците към ЦИК. Не е ли абсурдно, че законодателят така е направил правилата за избор, че в изборната комисия могат да се добавят членове, но не могат да се вадят?

- Вижте какво, това буквално може да се случи само, ако междувременно има предсрочни парламентарни избори...

- ... Или европейски...

- ... Да, и се появят нови политически партии. Тогава трябва да се промени ЦИК с добавяне на представители на нови партии, които са влезли в НС или са спечелили мандати в Европарламента. И сега, като на всеки пет божи години има евроизбори, може да се появи нов политически играч и той ще има право на представител в ЦИК. Не е толкова страшно - нови двама-трима участници в комисията. От друга страна - представители в избирателните комисии на различните политически сили е гаранция за взаимно доверие. Партиите не си вярват една на друга. Опозицията не вярва на управляващите и обратното. За да се намали това недоверие, всяка политическа сила трябва да изпрати свой представител в органа, който прилага Изборния кодекс. Това е ЦИК и цялата изборна администрация. По време на избори ЦИК става най-важният орган на държавата.

- Какво мислите за следното. Изглежда отново се правят промени в Изборния кодекс в дванайсет без пет. БСП заплаши, че ще сезира Венецианската комисия. Какви могат да бъдат последствията за България?

- Нека да е ясно, че Венецианската комисия дава само препоръки. Становищата й не са задължителни, а препоръчителни. Едно от тези предложения е 6 месеца преди изборите да не се променят изборните закони. За съжаление, обаче, това винаги се нарушава и това е упрек към нашите депутати. Те трябва да се научат, че когато изборите не са предсрочни, тогава 6 месеца преди известната дата не трябва да се пипат изборните правила. Датата 26 май е ясна още от миналата година, когато Европейският съюз обяви датите 23-26 май. Почти всички държави в ЕС избраха 26 май. Съгласен съм, че са нарушени предложенията на Венецианската комисия, но те са императивни.

- Това означава ли, че е по-добре сега депутатите да се откажат за пореден път от това да бърникат в Изборния кодекс?

- Да, трябва да се откажат. Единственото, което трябва да направят, е да кажат ясно, че няма да има машинно гласуване. Първата причина е, че няма земна сила, която да докара и да сертифицира 12 500 машини и да обучи 12 000 комисии как да работят с тях. По втората причина искам да напомня на всички, включително на президентската администрация, да си направи справки и види, че в Европа машинно гласуване няма. В някои области на Белгия, но другаде, няма. Всички, които имаха машини за гласуване, ги изхвърлиха - Холандия, Ирландия, в Германия тотално забраниха този тип гласуване. В света машинно гласуват Индия, Бутан, Филипините, Венецуела и Бразилия. Ако машинното гласуване е толкова хубаво, как няма нито една европейска държава, която да го практикува? Интернет гласуване също няма в Европа, с изключение на Естония и три кантона в Швейцария.

- И все пак в Изборния кодекс това е записано?

- Затова трябва да има предложение, което да бъде компромисно - до 1000 машини. Не може в села, където има 5 баби, където е трудно достъпна местност, да бъде качена машина. Не може и да очакваме, че комисията, която се състои от същите тези баби, ще знае какво да прави с машината.

- Едно от предложенията е да отпаднат номерата пред партиите.

- Това не е правилно, защото много хора са по-слабо грамотни и по-слабо виждащи и номерата ги ориентират. Опитът с падането на номерата го играхме през 1999 година и имахме кошмарен брой недействителни гласове. Правилно е да се направи, така, че номерата на партиите и преференциалните номера да не съвпадат. Ако отпаднат номерата е вероятен удар към ДПС, но е насочено и към български възрастни избиратели. Има баби, които едва виждат и се ориентират по числата. Така, че моля депутатите да запазят номерацията без да има съвпадения с преференциалната.

- Друго предложение е за въвеждане на активна регистрация.

- Активната регистрация трябва да започне да се прави. Има 1 млн. имена в списъците, зад които не стоят избиратели и те трябва да се изчистят със закон.

- Какъв е начинът да се направи активната регистрация - всеки да декларира, че ще гласува или има друг начин?

- Всеки трябва да декларира, че ще гласува - може и по интернет, може лично или по пощата. Има и друг вариант - да се оставят в списъка само гласувалите на минали избори. После, който отиде да гласува, бива записван и т.н. Това е мекият вариант, твърд вариант има във Франция - който не се регистрира през тази година, другата година не може да гласува - справка госпожа Саркози.

- Последните социологически проучвания показват, че има изравняване на рейтингите между ГЕРБ и БСП, възможно ли е да вкарат еднакъв брой евродепутати?

- Възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката. Аз отговарям за преброяването и обработката на изборните резултати в България, следователно аз не мога да кажа коя партия ще победи и с колко. Предсказанията сочат известно изравняване на силите.

- От какво ще зависят резултатите на евроизборите, активността ли ще бъде водещият фактор?

- Резултатите ще зависят от волята на българския народ. Например има партии, които показват по-висок резултат, отколкото на парламентарен избор, защото са с по-висок мобилизационен потенциал.

Нашият гост

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София.

През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН.

Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.

Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението.

Председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване” АД.

Коментари

Задължително поле