Нищо няма да се промени при нови избори. Това повтаряха знайни и незнайни анализатори и малко по-знайни политици преди така очакваната и така неслучилата се „ротация“ между ГЕРБ и ППДБ, по време на премиерстването на Николай Денков, за да оправдаят съществуването на неконвенционалната „сглобка“. Е, оказа се, че нещо се промени, и то значително – ГЕРБ са първи със значителна преднина, ППДБ стопиха подкрепата си значително, а ДПС излязоха втори за първи път. Но най-голямата изненада бе влизането в парламента на партия „Величие“, за която огромна част от широката общественост не бе чувала доскоро, което разбърка предварително подредените от партиите карти, променяйки конфигурацията на депутатските места в НС.

Какво стои зад изненадващия успех на новата формация и говори ли това за вакуум в политическото пространство? Освен това – защо се задълбочава апатията на хората към изборния процес и станахме свидетели на най-ниската активност от началото на Прехода насам? Тези и други въпроси обсъдихме с експерта по политически комуникации проф. Росен Стоянов.

- Проф. Стоянов, какъв според вас е генезисът на успеха на партия като „Величие“, напълно непозната на широката общественост доскоро, която бе голямата изненада на изминалите парламентарни избори? 

- Категоричното неумение на конвенционалните политически партии, ако можем така да ги наречем, и да осъзнаят и да практикуват новите форми на комуникация. Необходимостта от анализ на това, че се намираме в категорично различна, съвсем нова и невиждана досега конюнктурна политическа и най-вече обществена ситуация. Разбира се, технологиите не са панацеята, но когато някой мине под радара на  общественото мнение, на социологическите проучвания, пък и на коментаторите, както и на вас медиите, това означава, че  има не само някакъв вид дефицит, не системна грешка, а грешка в системата. А именно политическата система.

Изключително надменно политическите партии решиха да свият сами избирателната активност до един екзистенц-минимум на твърдите електорати, което означава, и в перспектива, разбира се, че подобен род девиации в политическото може да зачестят.

Политиците допуснаха и много грешки в комуникацията като например реализрането на една негативна кампания, непрофесионална и неадекватна на обстоятелствата и условията и неразбирайки каква реакция ще предизвика тя сред хората. А именно това, че българското общество е по-склонно да заеме страната на този, срещу когото е насочена такава кампания.  

- Как бихте характеризирали политически субект като „Величие“, какви специфики носи подобна формация?

- Конкретно бих се ангажирал със слагане на етикети, нека ги оставим те да се дефинират сами, защото най-вероятно в това тяхно усилие ще загубят част от подкрепата, която са получили в следствие на прилагането на пропагандни техники за привличане на внимание. Но със сигурност е напълно възможно и радикализацията да е в следствие на маргинализация на групи на обществото ни. Което отново е отговорност или по-скоро липса на идейност от страна на политическите партии на терен.

- Има обвинения срещу тази нова политическа формация, че представлява всъщност бизнес проект. Доколко това, ако е така, разбира се, би могло да е изиграло някаква роля в изборния им успех – чрез корпоративен или контролиран вот например?

- Тук може да има някакви съмнения или „обосновани предположения“, както е модерно да се казва, но ние с вас можем само да спекулираме и интерпретираме по този въпрос. Когато има такива съмнения от страна на голяма част от критично мислещ, то е работа на оторизираните органи е да направят дълбочинна проверка, включително и заедно с ЦИК дали всичко е наред. Освен това когато г-н служебният министър-председател Главчев, когато се върне в своята битност на ръководител на Сметната палата, трябва да се захване за работа и да установи дали всичко е изрядно. Възможно е и да е изрядно, възможно е обаче и да не е.

- Какво кара хората да гласуват за подобен тип политически формации? Апропо, данните на социолозите показват, че много висшисти, млади хора, предимно жени, българи в чужбина са избрали „Величие“.

- Тук има една условност при предоставянето на тези данни за образование, пол, като цяло демографските характеристики. Вярвам в професионализма на колегите социолози, но тук визираме екзитполове, направени след даването на вота от страна на избирателите. А има една тенденция на да не се дава вярна или пък да се дава подвеждаща информация в екзитполове дори и в други случаи на проучване на общественото мнение. Дори по време на предизборната кампания това е и един вид мода. Което се случва по най-различни причини.

Още повече, когато става въпрос за една по същество за една, да не кажа конспиративна, но тайна кампания, която е била проведена от „Величие“, тази задруга е успяла да се предпази от подобен род външни анализи. 

- Може ли „Величие“ да бъде спойка на някакъв вид „сглобка“ в следващото Народно събрание?

- В никакъв случай никой няма да пожелае да ги присъедини или да се залепи до тях, защото това ще доведе до абсолютния крах не само на конкретната политическа партия, която ги припознае като партньор, а и до потенциален крах на политическата система във вида, в който я познаваме днес. 

- А би ли могло да бъдат ползвани като резервоар за гласове – помним колко депутати от „Атака“ бяха „отлюспени“ в първия парламент, в който влезе партията? Или пък да играят ролята на „златен пръст“?

- Що се касае до „отлюспването“, купуването или някакъв друг вид убеждаване на някой да гласува различно от това, което е постановила парламентарната група, това не е невъзможно. Но ако става въпрос за официално коалиционно сътрудничество, то аз съм скептик. А за „златния пръст“ - не е невъзможно, но златният пръст ще бъде доста оцапан и ще въздейства по-скоро на тези, които са пожелали, а не на тези, които го дават. 

- Според някои целта на партията е да се позиционира в нишата на „Възраждане“, но в същото време чуваме от тяхна страна послания, различаващи се от тези на Костадинов – например „Величие“ се застъпва за Европейския съюз и НАТО.

- Трябва да се проследи съществува ли въобще интегритет – дали всеки един от представителите на тази политическа сила говори и прави едно и също. И то не в далечното минало, а 2-3 години назад. Има достатъчно информация, която е, може да се каже публична – в социалните мрежи, която може да се анализира и да се види дали е имало устойчивост в посланията или пък е имало една крайна спекула. 

- Ниската избирателна активност ли е основната причина подобен тип формации да „изплуват“ и да намират политическо представителство в Народното събрание или поне да се представят задоволително на изборите – например МЕЧ на Радостин Василев също е пример за това?

- Категорично да. Свидетели сме на една изключително ниска избирателна активност в последните години, като самото дъно бе достигнато сега на 9 юни. 

И трябва да е ясно на всички стари, конвенционални, по-предвидими политически субекти, че ако избирателната активност продължи да е толкова малка, то в следващ парламент няма да има седем, а може да има много повече подобни субекти. Ако активността на следващи избори падне например до 20% може да станем свидетели на парламент, в който присъстват не една такава формация, а 2-3 подобни. И въпросът е дали те ще изповядват някакви ценности или защитават интереси на гилдии например, или ще бъдат крайно национал-популистки настроени.

- А какво може да е решението, за да се преодолее тази апатия на хората към изборния процес?

- Би трябвало цялата субсидия, която получават политическите партии, да е насочена само и единствено за партийна дейност и комуникация с избирателите. И едва тогава  ще бъде възможно да се активира определена част от тях, хора, които да бъдат мотивирани поради ценности, поради идеологии, поради програмни цели, а не просто защото не искат да са сами или вярват в светлината, второто пришествие и т.н.

- Признак ли е това за криза на парламентарната демокрация във вида, в който я имаме сега в България?

- Да, парламентарната демокрация в момента е в криза. Но кризи винаги е имало, кризата е и възможност за изход. Но най-много това зависи каква ще бъде реакцията на тези, които са облечени във властта, която им е делегирал суверена. А това ще бъде рефлексията на това да се справят с конкретните проблеми тук и сега. Защото те идват на дневен ред с много по-страшна сила от онова перспективно и неясно, за което се говори от политиците постоянно като например темите, свързани с еврозоната, влизането на България в сухопътния Шенген и т.н. и т.н. Задаващите се проблеми са много по-опасни и трябва да бъдат адресирани възможно най-бързо. 

- Тези тревожни процеси, които наблюдаваме - на криза на демокрацията такава, каквато я познаваме, наливат ли вода в мелницата на тези, които искат трансформиране на системата. Например това спомага ли да се говори или действа по идеи като например широко прокламираната от известно време такава за президентска република?

- По отношение на идеята за президентска република – подобен род промяна във върховния закон Конституцията е изключително тежка процедура. В крайна сметка демокрацията е процедури. Такава идея е почти невъзможно да се реализира, тъй като е необходимо свикването на Велико народно събрание, 400 народни избраници и съответно квалифицирано мнозинство от тези 400 депутати – т.е. 2/3, за да променят Конституцията. Едно е ясно обаче – че ако някой има намерение да променя конституционната уредба на България по този начин, в крайна сметка ще срещне противната теза от страна на прагматичния, логичен и справедлив български народ. 

- Прогнозирате, че при продължаване на апатията от страна на избирателите, при запазването на изключително ниската активност, която наблюдаваме в момента, в следващия парламент ще влязат много повече и разнородни политически субекти с неясна идеология. Възможно ли е обаче да се стигне до друг ефект – появата на нов голям играч, който да размести картите? Усилено се говори за проект около президента Румен Радев, а и самият той наскоро намекна за подобна възможност в бъдеще?

- Определено има очакване за подобен нов голям проект. А и може би има и потребност и потенциал. Нека така да го кажем накратко. Но тепърва ще видим дали ще станем свидетели на нещо подобно.

Такъв проект е най-големият страх не една и две политически партии, а от друга страна голяма част от онези 70%, които не гласуват, очакват да не кажа с нетърпение, но със сигурност биха били мотивирани да вземат участие в изборния процес.

Нашият гост

Проф. Росен К. Стоянов е преподавател по политически комуникации в Нов български университет. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на четири научни монографии. Работи в сферата на социологията на интернет, политическите комуникации, теорията на масовите комуникации и др. Има над 300 интервюта в национални медии по въпроси, свързани с експертизата му. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически лидери, реализира се и в подготовка на политически кампании.
Роден е на 2 май 1972 г. Става студент в НБУ през 1991 г. От 2017 г. е редовен професор. От 2011 до 2015 г. е декан на Магистърски факултет.