Проф. Румяна Коларова, политолог, пред „Труд“: В кампанията Радев ще бъде мишената на ДПС

Битката за място в листите е жестока

Президентът се дистанцира от партиите на протеста

Професор Герджиков е алтернатива на Радев

Кампанията за третите поред парламентарни избори, които ще бъдат заедно с президентските, върви от пролетта, но все пак официално тя ще започне на 14 октомври. За разположението на силите, неочакваните номинации, избухналите изневиделица вътрешнопартийно скандали дни преди старта - за всичко това си заслужава да разговаряме с професор Румяна Коларова.

- ДПС хвърлиха бомба в неделя с номинирането на лидера си Мустафа Карадайъ за президент и връщането в политиката на Делян Пеевски, който ще води две листи за парламентарните избори. Вашият коментар, професор Коларова? Какви знаци са това? ДПС са по знаците...
- Номинирането на Карадайъ за президент беше очакван ход, те го бяха декларирали. Очевадно се търси максимална мобилизация, за персонална битка лице в лице с президента Радев.

- По въпроса за скандала им за прародината...
- Да, това е ситуацията с Карадайъ. Докато с Делян Пеевски е доста по-сложно. Може да бъде коментирано като провокация, като явна демонстрация на позиция. Но със сигурност това е нещо, което поставя ДПС обратно в позицията на най-неприемлив партньор. След като опитаха да се позиционират по-близо до протестните партии, те са си дали сметка, че това е невъзможно протестните партии да ги приемат като партньор. От тази гледна точка те даже търсят позицията си на неприемлив партньор, априори се заявяват като такъв. Те казват - не искаме да бъдем партньор в управляваща коалиция, отсега се заявяваме, че ще бъдем опозиция и това е търсено от нас, не ни го налагат. Те се бяха поставили в позицията на нежелания ухажор, на тях им се отказваше и това е слабата позиция. Партиите на протеста и особено тази на двамата министри все повече се самопровъзгласяват за един вид „света инквизиция“, която раздава или отказва да даде индулгенция. И в този смисъл мисля, че ДПС просто излизат извън играта.

- Според вас заканата, че преди 5 години ДПС е допринесло малко за победата на Радев, а сега ще направи така, че той да не получи втори мандат, ще заработи ли?
- Много важно е какво ще бъде мястото на ДПС сред парламентарно представените партии и мястото на техния кандидат-президент сред другите претенденти. Ясно е, че те имат за своя цел техният кандидат да бъде трети, а на парламентарните избори - четвърти. Това е най-доброто, което те желаят. И от тази гледна точка Румен Радев е наистина мишената, срещу него ще се води тяхната кампания. Но за мен много по-важно е позиционирането им сред останалите партии.

- В „Демократична България“ в понеделник започна истинска война срещу ръководството, не желаят гражданска квота, защото тези хора имат много преференции. Какво означава това според вас?
- Допреди седмица, преди да излязат резултатите от новите социологически проучвания, които показват, че подкрепата за „Демократична България“ намалява с появата на „Продължаваме промяната“, настроението в „Демократична България“ беше триумфално. Те споделяха победа. В момента са изправени пред опасността, че трябва да споделят загуба. Проблемът на новите партии и на хлабавите коалиции е, че много трудно споделят загуба. Това се потвърждава от почти всички предизборни коалиции - в момента, в който се окаже, че ще инкасират загуба вместо победа, че ще намаляват броя на мандатите, а няма да се увеличават, започва вече да се търси не само виновен, но и борбата за място в листите става много ожесточена. Особеното на този тип формации е, че те са много публични. Основният им ресурс е публичното говорене. Няма организация, има говорене. Това, което виждаме в момента, е да решат вътрешни проблеми с публично говорене. Което само по себе си може би е ефективно, но има изключително пагубни последици за партията, най-вече за електоралната u подкрепа. Това наблюдаваме в момента.

- Този отлив беше очакван с появата на четирите П...
- Да, това не е нещо, което се случва изведнъж. Но въпреки че не е изненада, те трябва да предприемат някакви мерки. Това е всъщност големият проблем, пред който те се изправят. Ще видим как ще се справят, защото това може допълнително да ерозира подкрепата за новите партии.

- Подобни скандали за листите вървят и в БСП... Корнелия Нинова пренарежда листите по места, избухват скандали...
- Това е очакван ефект от кандидатурата на Румен Радев. Всъщност големият проблем е, че тази кандидатура предизвиква конкуренция вътре в партията. Разбира се, че тук голямо значение има имиджът на Радев като лидер на протеста. Всяка протестна партия гледа да се позиционира по-близо до него, но едновременно с това опитът на Радев да обедини протеста го кара да се дистанцира от всяка една партия. Дистанцирането от БСП генерира тези напрежения, които също не са изненада. Това е най-очакваното нещо, на което сме свидетели в момента - напреженията, които се генерират. Големият въпрос е не само как това ще се отрази върху подкрепата за БСП, големият въпрос е как ще се отрази върху подкрепата за Радев. Разделението вътре в корпуса на избирателите на партиите на протеста, което настъпва в момента - тяхното очакване беше, че след всеки следващи избори, те ще нарастват, това, което се случва е преразпределение вътре. Те остават едно и също количество, но вътре се преразпределят избирателите. В резултат на това се създава напрежение между тях, които първо виждате как ерозират организацията на „Демократична България“, но второ те няма как да не ерозират и подкрепата за Радев.

- Значи тепърва ще гледаме ефекта от тези деструктивни отношения, които се проявиха в двата последни парламента?
- Беше ясно, че те влязоха в този формат и след първите избори всички заедно искаха служебен кабинет на Радев, в който той им беше обещал и в някаква степен им даде представителство. Желанието на всички беше да има избори, обаче фактът, че те работеха за предсрочни избори, а не за кабинет, създаде вътре в парламента тези напрежения, които са на предизборната кампания. Всеки се бори да има повече гласове. Те не мислят как да управляват заедно, а как да се конкурират, дори ако щете битка за повече представителство. Това нещо се повтори още веднъж и в момента вече ескалира. А сега вече е ясно, че те стават още по-ожесточени. За „Изправи се! ние идваме“ това е вече въпрос на живот и смърт, защото всички социологически прогнози показват, че те падат под четирите процента. Там борбата е на живот и смърт, въпросът е дали „Има такъв народ“ ще се просне и ще умре ритуално. Докато при другите - „Демократична България“ изглежда от вторите избори със заявката, че на нея ще u бъде връчен мандат, което означава, че ще бъде втора. На парламентарен език означава, че те правят заявка, че те ще бъдат втора политическа сила. В момента се оказват пета, дори шеста. В момента, както гледам социологическите прогнози ГЕРБ са първи, след това в пакет четири партии, на опашката ДБ, но това вече е много унизително. Страхотно демотивира. Преди две седмици си казал, че ще бъдеш втора, а сега социолозите ти казват - не, ти ще бъдеш пета или шеста.

- Доста хора отчетоха като грешка, че професор Герджиков каза, че на втори тур ще подкрепи Лозан Панов, но Панов каза, че няма да подкрепи Герджиков. Как да тълкуваме това?
- Аз мисля, че тук много е важно какъв е въпросът. Той не беше дали ще призовеш своите избиратели да гласуват, а беше - дали вие лично, като отидете на втори тур, за кого ще гласувате. Тук Герджиков реагира като нормален човек, а не като политик. Той отговаря искрено, без да мисли за онези негативни имиджови последици, които всеки пиар ще ти каже. В този случай професор Герджиков още веднъж показа, че не е от онези фасадни политици, които слушат пиарите си и им се подчиняват. Докато при Лозан Панов и от тази гледна точка, това може да се интерпретира като несподелени отношение, но Панов директно отказа да отговаря, защото ако беше отговорил, щеше да загуби избиратели на първи тур. Така че това е много симптоматично. Първо професор Герджиков не се страхува да загуби избиратели, и второ - той не търси избиратели и подкрепа сред възторжените избиратели на Радев. От тази гледна точка не мисля, че Герджиков загуби. По-скоро той печели, като показва, че не е професионален и лицемерен политик, не гледа на предизборната си кампания като на фасадни декларации, които трябва да се нагодят според ситуацията и второ - той много ясно заявява своята позиция, не я крие. Той не крие, че никога не би гласувал за Радев. Реално той е алтернативата на Радев.

- Всички кандидатпрезидентски двойки са с жена вицепрезидент. Според вас на какво се дължи това? 
- Това се е наложило, тъй като се разбра, че номинирането на жена за президент носи негатив, а не позитив. Едновременно с това в българската политика ние не само свикнахме с присъствието на жените, но и това се приема като абсолютна необходимост. В пет поредни Народни събрания ние имаме председател жена. Председател на Народното събрание е най-висша и представителна длъжност в държавата и това е жена. Всички щабове са наясно, че ако не включат жена, това ще им носи негативи. Ако жена е номинирана, това носи негативи, но едновременно с това, ако не се включи в двойката, това също ще носи негативи. И затова се получи този формат, който е клиширан. Не всички успешни кандидатури са били с жена. Имаме Петър Стоянов и Първанов, но тук искам да подчертая, че това време отдавна е минало.

Нашият гост
Проф. Румяна Коларова е професор по сравнителна политология. Преподава “Сравнително европейско управление”, “Методи на сравнителния политически анализ”, “Теория и история на прехода”, “Политически процес в ЕС”. Специализирала е в Лондон, Флоренция и Ню Йорк. Проф. Румяна Коларова е председател на Българската асоциация за политически науки.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта