В някои случаи уменията на служителите могат да се засилват от присъствието в офис

Трудът от дома позволява на хората да спестяват време за пътуване

Някои предпочитат работата от вкъщи

Темата за ефектите от работата вкъщи спрямо тази в офис стана особено популярна след пандемията от COVID-19. Изследванията по въпроса стават все повече. Работата от дома позволява на хората да спестяват време за пътуване, да съчетават някои домакински дейности със служебните задължения, да могат да са заедно със семействата си по време на работния ден и т. н. Тези предимства обаче могат да действат разконцентриращо на работещите от къщи и по този начин да намаляват продуктивността им. Ако осъзнават този проблем и искат да го решат, те могат да използват част от спестеното време за пътуване и да компенсират в обичайното “извънработно” време. Тоест свободата да си извън офиса има своята “цена”, която работодатели и работници трябва да изберат дали да платят, или не. Решението, естествено, се определя от резултатите за организацията и обществото като цяло.

Изследванията на трудовия пазар посочват положителната зависимост между работата в офиси и фабрики и производителността. Особено в периода на Индустриалната революция в Европа или при азиатското икономическо “чудо” високите темпове на растеж до голяма степен се дължат именно на този фактор. Преминаването на работниците от собствения бизнес вкъщи към заетост в офис или фабрика играе основна роля за повишаване на производителността.
Скорошните събития по света, свързани с необходимостта от спазване на социална дистанция обаче допринесоха за това много хора да започнат да работят в домовете си (хоум офис), което се разпространи както в развитите, така и в по-слабо развитите страни. Оказа се, че наличните технологии са достатъчно напреднали, за да позволят изпълнението на процесите и задачите независимо от физическото разположение на извършващите ги хора.

Всъщност това не е изненада предвид все по-силното разпространение през последните години на т. нар. аутсорсинг (outsourcing), при когото дейностите, свързани с информационни технологии, финанси, счетоводство, управление на човешки ресурси и юридически услуги, се изнасят в центрове, които са разположени физически понякога на други континенти, но предоставят посочените услуги на различните корпоративни единици по целия свят. Щом една дейност може да се върши ефективно (дори при по-ниски разходи) на друг континент, това може да се случи както в офис, така и в домашни условия.
Въпреки това обаче остава въпросът за ефекта върху производителността на труда от работата от къщи, какви са различията, породени от процеса на избор и как се изменят резултатите в зависимост от предпочитанията на работниците и от действителните усилия, които те полагат.

Дейности, свързани с информационни технологии, финанси и счетоводство се изнасят в центрове, които понякога са разположени физически на други континенти.

Няколко фактора определят разликите в продуктивността при работата в офис или от дома. Един от най-важните от тях е процесът на учене от колегите на работното място, който е по-труден при домашната работа. Подборът на хората за работата в офиса и извън него също може да окаже влияние поради техните способности и предпочитания. Ако по-съзнателните работници или тези с повече способности предпочитат обстановката в офиса, това ще доведе до по-голяма производителност за работещите в офис, отколкото при останалите (които съответно са по-слабо отговорни и с по-слаби умения). В подобен случай изборът дали да работи в офис може да представлява средство за подбор, което да доведе до резултати в подкрепа на работата в офиса.

Противоположни резултати ще произтекат от предпочитанията на по-способните работници да работят от домовете си. В някои случаи уменията на работниците могат да се засилват от работата в офис. Това е възможно, когато те усвояват знания и умения от колегите, с които работят. Тези допълващи ефекти могат да ги стимулират да изберат работата в офиса спрямо дома. Също така работниците с по-слаби умения могат да имат допълващи ефекти от дисциплината, която им се налага да спазват в офиса за разлика от дома.

Някои фактори от работата от дома могат да бъдат контрапродуктивни, тъй като действат разсейващо или директно отнемат време, което не може да бъде използвано за служебни задължения. Такива са грижите за децата или за възрастните членове на семейството.

За изследването на различията в производителността поради работата в офис или извън него и за факторите, които ги определят, е необходимо да се използва стройна методология. Данните, които цитирам тук са резултат от конкретно проучване отнасящо се до дейността по въвеждането на данни в Индия. Секторът там позволява изследването на работни хипотези. Той дава възможност за работа от къщи, а освен това работата на служителите не зависи пряко от тази на техните колеги. В този смисъл допълнителните ефекти, които вече споменах, не влияят толкова силно. Технологично е възможно да се отчитат резултатите и положените усилия от работниците. Също така въвеждането на данни и аутсорсингът на процеси представляват важни и бързо растящи сектори при работа от дома.

Отчетени са особеностите при наемането на служители, като е възможна проверка за въздействието на социални и културни фактори. При този процес те преминават през интервю, където попълват първоначално заявление и изпълняват задачи по въвеждане на данни, за да се установи дали разполагат с базови умения, като се отчитат скоростта на работата и броят на допуснатите грешки. Още на тази фаза кандидатите трябва да заявят предпочитанията си за работа в офис или вкъщи, като получават уверения, че направеният от тях избор ще бъде отчетен при вземането на решение за тяхното работно място. След това те преминават през 8-седмичен изпитателен срок. През този период се засича колко работни часа са изпълнили и колко време за почивка са използвали.

Резултатите показват, че са налице статистически значими допълнителни ефекти от работата в офиса спрямо дома. Така при работещите от къщи производителността на труда е с 18% по-ниска, отколкото при тези в офиса. Около 2/3 от разликата се проявява веднага още от първия работен ден. Останалата част е резултат от по-бавния процес на учене при работа в къщи. Резултатите не се променят в зависимост от базовите способности на кандидатите за бързина и точност на въвеждането на данните. Допълнителните ефекти обаче се увеличават при нарастване на сложността на поставените задачи. Фактори като възраст, пол, семейно и материално положение също биха могли да повлияят върху представянето на работниците.

Освен това определящ фактор е изборът на работно място. Служителите, които предпочитат работата от къщи са с 12% по-бързи при изпълнението на задачите при постъпване на работа. Те също демонстрират по-голяма точност при въвеждането на данни и по-малко време, през което не работят.

Едно възможно обяснение е, че работниците с по-слаби умения очакват по-големи допълнителни ефекти от работата в офиса и поради това са по-склонни да я изберат. Те биха могли да очакват, че ще извлекат ползи от работата заедно със своите колеги, тъй като осъзнават, че имат проблеми с работната дисциплина или се нуждаят от допълнителни насоки. Аналогично по-способните работници може да осъзнават, че биха спазвали работната дисциплина или че няма какво да научат от своите колеги.

Емпиричните резултати обаче не потвърждават тези предположения. Оказва се, че хората, които предпочитат работата от къщи са с 27% по-нископродуктивни, когато работят там вместо в офиса. Тази разлика е само 13% при работниците, които предпочитат офиса. Тоест допълнителните ефекти за изявилите предпочитания да работят в дома си, които действително го правят, са негативни. Следователно изборът на високопроизводителните работници да са извън офиса не е поради липсата на ползи от това.

Освен това от наличните данни се оказва, че хората, предпочитащи и работещи от къщи, не използват по-голямата гъвкавост да работят повече извън нормираното работно време спрямо тези, които избират офиса, нито пък тази група е по-производителна през тези допълнителни часове. Вместо това се достига до извода, че някои работници заради други фактори не могат да изберат мястото, където биха били по-продуктивни. Например, някои образовани жени или такива, които изпълняват домакински задължения, фактически нямат възможност да работят извън дома си. От друга страна, работата в офис би могла да изглежда като повишаване на статуса на работници с по-слаби умения дори те да не стават по-добри в резултат от това.

Проверката на въздействието на такива фактори показва, че с най-голяма статистическа значимост сред тях са натискът от къщи, наличието на домашни задължения и разсейващите фактори. Включването на тези фактори обаче не е достатъчно, за да обясни целия отрицателен допълнителен ефект.

Следните фактори влияят сериозно върху избора на допълнителни ефекти - наличието на семейни задължения, ниските доходи на домакинството, наличието на деца и възрастта на работниците (когато са по-възрастни). Така резултатите водят до извода, че въпреки възможното значително повишаване на производителността от работата в офиса много работници избират домашната работа и особено тези, които имат по-големи способности, и тези, които биха подобрили работата си най-много. Разбира се, при оценката дали правят оптимален от гледна точка на самите работници избор е необходимо добро разбиране на ограниченията пред които са поставени.

Тези модели на поведение са особено ясно изразени сред хората, които имат задължението да се грижат за свои възрастни роднини или за децата си. Такива резултати могат да бъдат разяснени чрез използването на допълнителни променливи, които са свързани с наличието на семеен натиск за работа от къщи. Какъвто и да е източникът на ограниченията, те заедно с предпочитанията водят до отклонения в посока работа от къщи, което допринася за статистически значима загуба на производителност на работната сила. Резултатът от това е както по-ниски приходи за работодателите, така и по-ниски доходи за служителите. Едно възможно решение на този проблем е отслабване на ефекта на едно от ограниченията чрез осигуряването на универсална грижа за децата, което ще повиши производителността на родителите (майките) им.