“Доктор Сън” иска да повтори успеха на хорър класиката

Стивън Кинг не харесва филма на Кубрик

“Доктор Сън” е голямата хорър премиера за началото на ноември и ще разчита на тематичната енергия, отприщена и от празненствата по случай Хелоуин. Но едва ли ще може да разчита на добрата воля на най-големите фенове на шедьовъра “Сиянието” - великият филм на Кубрик от 1980-а година, на който “Доктор Сън” се явява продължение. Кубриковият опус пък беше екранизация по едноименния роман на Стивън Кинг и “Доктор Сън” ще продължи и историята от книгата. Самият Кинг не харесва филма на Кубрик, но за много хора произведението на легендарния режисьор всъщност превъзхожда литературния оригинал. Кубрик надскача Кинг със “Сиянието”. Затова и филмът се смята за един от шедьоврите не само на жанра, но и на седмото изкуство.

Сега по всичко личи, че “Доктор Сън” ще се опита да възкреси спомените за “Сиянието” с кадри, които хвърлят директен мост към оригинала. Но за мнозина това е проява на лош вкус и евтин опит да се капитализира върху иконичните образи, оркестрирани от Кубрик. Някои критици вече се изказаха негативно за новата творба и я окачествиха като “скучна”, “твърде дълга” и “разфокусирана”.

“Доктор Сън” по своеобразен начин ще се опита примири романа на Кинг и филма на Кубрик, който за мнозина за страшно различни и несъвместими. Режисьорът Майк Фланаган споделя, че се е срещал със Стивън Кинг, който е дал благословията си и дори го е насърчавал. Двамата са искали да изяснят някои моменти по отношение на герои, които в романа са живи, но в края на филма на Кубрик намират смъртта си. В “Доктор Сън” младият Дани Торънс вече е пораснал и се бори с алкохолизмаи дарбата си, която го свързва с Абра - момиче, чието сияние (или озарение) е дори по-силно от неговото. Абра е набелязана от “Верни на възела” - зли вампироподобни номади, които пируват с хора, надарени със сиянието, и Дани е единственият, който може да й помогне...

В главните роли ще видим Юън Макгрегър като порасналия Дани Торънс, Кайли Къран, която е малката Абра, и Ребека Фъргюсън като лидера на “Верни на възела” Роуз О‘Хара, по-известна като Роуз Капелат.

Авторът на “Американски психар” Брет Истън Елис смята “Сиянието” за визуално впечатляващ, но в крайна сметка разочароващ филм. Според него Кубрик е използвал жанровата плът на едноименния роман на Стивън Кинг, за да разгърне две от любимите си теми - вечността на злото и човекът като убиец през вековете. И докато за него Кинг е хуманист, воден от основанията на морала, то Кубрик е нихилист, вдъхновен от мрачните пътеки на психопатологиите, програмирани от природата дълбоко и нашироко в ДНК-то на нашия вид.

Драстичната разлика между романа и филма е проблем, както за Елис, така и за самия автор на литературния извор Стивън Кинг. За Брет Истън “Сиянието” е объркан, криптичен, студен филм, в който се разпознава незнанието на Кубрик по кой път да поеме. Режисьорът, смята Елис, не е бил наясно какъв точно филм иска да направи, свидетелство за това са легендарните и мъчителни за екипа (особено за Шели Дювал) дубли, снимките продължили пълна година и няколкото готови версии, които Кубрик пуска за различните пазари.

Кинг е разочарован от екранното материализиране на Джак Торанс - централният персонаж на романа. Торанс е писател и алкохолик, който отива с жена си и малкия си син в изолиран в планината хотел за няколко месеца, в търсене на сезонно препитание и литературно вдъхновение, но намира разрушителни свръхестествени сили и себе си в амплоато на архетипния убиец с брадва.

Всъщност и двамата грешат, а Кубрик е прав със своя хипнотичен и енигматичен подход към темите и образите.

“Сиянието” е игра с двойнствеността, с огледалните образи и реинкарнациите, с циклите на времето и повторяемостта на събитията.

Хипнотичната атмосфера, отличителната структура и усещането за епичност и излишък надскачат границите и конвенциите на хорър жанра. Хуморът притежава нетрадиционен, спонтанен и импровизаторски дух, а насилието носи насладата от вкусването на изключителната Кубрикова иконография.

Но за какво е “Сиянието”? За неизбежността на злото като мотор на човешкото действие? За опасностите на алкохолизма? За накиснатото в кръв наследство на покоряването на Америка и избиването на индианците от “белия човек”, за травмите на колониализма и империализма, които се просмукват през епохи и поколения? Седнал на разкошния бар в разточителната бална “Златна зала” на хотел Overlook, Джак Торанс е щастлив да намери там призрачния барман Лойд, готов да напълни чашата му с “Джак Даниелс” без пари. Вдъхновен и затоплен от златистата прегръдка на бърбъна, той споменава заглавието на великата поема на Ръдиард Киплинг “Бремето на белия човек” - една от най-потентните апологии на изконното право и задължение на европееца да цивилизова диваците.

Но дори и без исторически паралели и алегории “Сиянието” е богат и вдъхновяващ филм загадка. Истински и качествен хорър. Не е възможно каквото и да е продължение да се доближи до мрачната магия на Кубриковия шедьовър.