Жена пострада след удар на лека кола в дърво

10-годишен заплаши с нож деца и персонал в социален дом в Благоевград

Арестуваха младеж, псувал и заплашвал полицаи в Горна Оряховица 18-годишният оказал съпротива при задържането

Възрастен мъж загина при пожар в дома си в село Калина

ВМРО се разграничава от НФСБ Искат медиите да посочват, че репликите, които разбуниха обществото, са на "фронтоваци", а не на обобщаващото "патриоти"

Намушкан мъж във влака край Вакарел почина на път за болницата Полицията издирва заподозряна жена за убийството

Френският адвокат на Баневи: Те не искат да се върнат в България

Офроуд великан Пикапът RAM 1500 става още по-екстремен всъдеход

Томислав Дончев: Горивата може да поевтинеят с повече от 5 ст. на литър

Мъж стреля с газов пистолет по протестиращи в Перник Извършителят избягал в посока София, а по пътя предизвикал и катастрофа

Премиерът Борисов в Солун: Няма по-добро място от Европейския съюз Ако стане проблем, кой ще ни помогне най-много - НАТО и ЕС, заяви министър-председателят

Как мъжът най-добре да откаже да си даде заплатата на жена си?

КАТ и ДАИ в акция “Заблуда” Побъркват ни от преразкази на 3 още непубликувани проектозакона

13 см сняг натрупа на връх Ботев Шофьорите да бъдат внимателни по пътищата във високите части и през проходите, които са заледени

Обир в оръжеен склад в столицата

Стратегическите избори на Европа за Брекзит ЕС може да предизвика политическа криза във Великобритания

Тереза Мей. Снимка: Архив

Поговорете с политици от ЕС и ще чуете, че на Великобритания все още й предстоят трудни избори относно Брекзит. Стандартната реплика е, че правителството на Тереза Мей се опитва „да запази тортата и същевременно да я изяде“ – тоест да напусне ЕС, но да си запази много от ползите от членството. То трябва да изостави това „магическо мислене“ и да вземе някои важни решения. След като го стори, структурата на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство ще се диктува от закона и прецедента.

Аргументът съдържа известна доза истина. Онова, което той пропуска е, че ЕС също трябва да направи важни избори. Разглеждайки Брекзит най-вече като правен процес, той до голяма степен пренебрегва политическия и стратегически аспект на напускането на блока от страна на Великобритания. Това е интелектуален пропуск, който може да има опасни последици за всички страни.

Ясно е, че ЕС е правова структура. Но той е също и политическа организация, напълно способна да създава нови закони – или да тълкува съществуващите с изключителна гъвкавост, когато е политически необходимо.

Има много примери за проява на тази гъвкавост на практика. Франция и Германия нарушиха Пакта за стабилност и растеж на ЕС, вместо да понесат законово предвидените глоби за нарушаване на правилата за бюджетния дефицит. Имаше клауза за „неспасяване“ за еврото, но Гърция беше спасена. Сега Европейската комисия преследва Полша за нарушаване на върховенството на закона, но пренебрегва не по-малко груби нарушения в Унгария.

Така че ЕС може да прилага селективно закона, когато е политически удобно. Следователно може да направи стратегически и политически избор и относно Брекзит. В общи линии, възможностите тук са три.

Първата е придържане към настоящата твърда линия. Великобритания е предпочела да бъде трета държава. Не може да има специални сделки, а приложимите модели са два: този на Норвегия (включващ членство в единния пазар), или на Канада (чисто споразумение за свободна търговия). Великобритания трябва да избере един от тях и да поеме последствията.
Аргументите в полза на тази пуристка позиция са, че тя защитава целостта на единния пазар на ЕС. Ако Великобритания запази някои от предимствата на членството, но същевременно захвърли много от своите задължения, то всяка от 27-те държави-членки може да поиска специална сделка и единният пазар да се разпадне.

И напротив, ако Великобритания пострада икономически от Брекзит, това би могло да е от полза за ЕС, защото ще подчертае отрицателните последици от напускането на блока и ще отслаби евроскептичните партии на целия континент. А работните места и данъчните приходи биха могли да мигрират от Великобритания към ЕС.

Вторият, компромисен вариант означава да се прегърне идеята за специални договорености за Брекзит. Великобритания не е коя да е трета държава. Тя заема централно място в европейския баланс на силите от векове, а е член на ЕС от десетилетия насам. И в момента е основен търговски партньор и военен съюзник за повечето страни от съюза. Затова звучи нереалистично да се твърди, че трябва да бъде третирана подобно на Норвегия или Канада.

ЕС трябва също да се ориентира и в нововъзникващия световен ред – с нарастващата роля на Китай и непредсказуемите и протекционистки Съединени щати – където стратегическото позициониране на Великобритания след раздялата е несигурно. Така че има смисъл ЕС да се опита да я привлече с някакъв вид нови „специални отношения“. Една Великобритания, която се чувства унизена или ощетена, може да бъде неудобен съсед – Русия е нагледен пример какво може да се случи, ако голяма европейска сила е в неразбирателство с ЕС.

Някои европейци, особено французите, считат, че Великобритания трябва да продължи да играе важна стратегическа роля в европейските дела. Но същевременно не приемат, че това има връзка с икономическите й отношения с ЕС, което звучи като обърната, европейска версия на гореспоменатата торта.

Съществуват много области, където ЕС би могъл да възприеме по-гъвкав подход към икономическото партньорство с Великобритания, стига да има политическата воля за това. Те могат да включват свободното движение на хора, ролята на Европейския съд, както и взаимното признаване на продуктови стандарти и финансови разпоредби.

Третата, последна опция на ЕС е кризата. Ако счете, че Брекзит може да бъде обърнат и че това ще бъде в интерес на ЕС (две много големи „ако“), Европа може да опита да предизвика политическа криза във Великобритания. Това би предполагало заемане на твърда позиция за момента с надеждата, че политическото разцепление във Великобритания ще се усили и ще срине правителството на Мей.

Една нова администрация на острова би могла да преразгледа Брекзит – особено ако е налице нова оферта от ЕС, да речем за свободното движение на хора. Това може да доведе до втори британски референдум и до гласуване за отмяна на Брекзит.

Но този подход също крие опасности. Кризите са непредсказуемо нещо, и ако въпросната криза се случи твърде късно в хода на процеса, Великобритания може просто да изпадне от ЕС без сделка. Също, напълно е възможно вторият референдум да доведе до нов вот за напускане на ЕС.

Има мощни аргументи за и против всеки от тези три подхода. Но преструването, че ЕС не е изправен пред стратегически избори, не е опция. То е просто бягане от отговорност.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.