Тази година ставам на 80 години. И все още съм в състояние да си намирам работа. Чувството е страхотно.

Аз не съм легенда. Просто един мъж с огромен късмет в живота.

Актьорската игра е просто преструване. Заетостта ме държи далеч от проблемите. Поддържа ме активен. Не мога просто да си стоя и да не правя нищо с живота си

Сър Антъни Хопкинс е един от най-великите актьори на нашето време - майстор на класическата драма и жанровите образи, монументален виртуоз на пълноценното, наситено и емоционално ангажиращо психологическо превъплъщение. Той е носител на „Оскар“ и легендарна слава за ролята на интелектуалеца канибал д-р Ханибал Лектър в „Мълчанието на агнетата“. Хопкинс бе в основата на първия сезон на един от най-успешните сериали на миналата година - „Западен свят“.

Най-новият му филм е комиксовият фентъзи екшън „Тор: Рагнарок“. В края на годината Хопкинс ще празнува 80-годишен юбилей.

Интервюто с великия актьор е предоставено специално на „Труд“ от The Interview People.

- Сър Хопкинс, как реагирате, когато хората ви наричат жива легенда?

- Чувствам се поласкан и им казвам да ми викат Тони. Аз не съм легенда. Просто един мъж с огромен късмет в живота. И аз си мия зъбите сутрин, слагам си панталони и започвам деня си както всички останали на тази планета.

- Вие сте по-зает от всякога. Нямате проблеми да участвате в големи холивудски филми с много ефекти, които разчитат на прогреса във високите технологии, какъвто е случаят с „Тор: Рагнарок”. Как се адаптирате към актьорска игра, която изисква от вас да бъдете в една креативна среда заедно с лишени от душевност и човечност машини и зелени екрани?

- Просто се преструвам. Няма нищо толкова страшно, странно и сложно. Научавам си репликите и ги казвам. Не е много по-различно от другите неща, които правя. Актьорската игра е просто преструване.

- Вие отдавна нямате нужда от работа, за да се издържате. Какво ви мотивира да участвате в толкова много проекти на вашата възраст?

- Наистина ми доставя удоволствие. Забавлявам се. Заетостта ме държи далеч от проблемите. Поддържа ме активен. Не мога просто да си стоя и да не правя нищо с живота си. Това е равнозначно на смърт за мен. Знам го със сигурност.

- В края на годината навършвате 80 години...

- Да, точно така. Ставам на 80 години. И все още съм в състояние да си намирам работа. Докато мога да го правя, ще продължавам да бачкам. Не бих правил нищо с по-голямо удоволствие от това да играя пред камерата. Това е един от най-големите подаръци, които съм получавал. И се чувствам прекрасно.

- Преди години бяхте казали, че винаги след като завършите филм, се страхувате, че никога повече няма да ви наемат. Промени ли се това отношение с годините?

- Да, сега се чувствам много по-спокоен в тази игра. Но това не е свързано с моята постоянна тревожност, а по-скоро с начините, по които се изменя филмовата индустрия. Вече има страшно много независими филмови студия и компании. Те предлагат все повече и повече възможности за работа на актьори като мен.

- Трябва ли актьорите да изпитват глад за работа?

- Да, трябва. Това според мен е жизненоважно за тяхното креативно либидо, за професионалните им перспективи. Ако не са гладни за изява, за роли, за предизвикателства, те става мързеливи и самодоволни, честно казано. И това несъмнено се отразява негативно на тяхната работа, вреди на артистичния продукт, влошава качеството на играта им. Гладните актьори желаят да постигнат велики неща. Аз също имам апетит за величие.

- Какво очаквахте от бъдещето, докато израствахте?

- Нищо, никога не съм мислил много по тези въпроси. Със сигурност никога не съм си представял, че един ден ще бъда в Калифорния и ще раздавам интервюта. Много от нещата, които ми се случват сега и ми се случиха в миналото, остават неразбираеми за мен. Просто се случи. Завинаги ще съм благодарен за живота, който ми се случи, но определено не съм планирал нещата. Голяма част от живота ми е продукт на случайност и добър късмет.

- Смятате ли, че ние, хората, очакваме прекалено много от живота понякога?

- Да, определено е така. Наистина имаме твърде високи очаквания за живота си. Мислим прекалено много за всичко. Понякога просто трябва да си живеем живота.

- Това ли е вашата рецепта за успех?

- Може би е това. Никога не съм очаквал твърде много от живота. А той се стече доста добре. Не мога да се оплаквам и никога няма да се оплаквам. Не вярвам в концепцията, че нещо ни се полага и ни се дължи. Не е моята чаша чай.

- Има ли според вас днес много млади актьори, които мислят, че нещо им се полага?

- Много често оставам с впечатлението, че има. Но в такива случаи започвам да звуча като ядосания старец, а не искам да съм този човек. Срещал съм страшно много млади професионалисти, мъже и жени, ала също така съм срещал и такива, които не са се държали подобаващо и прилично.

- Как реагирате, когато срещнете такива млади звезди?

- Гледам отстрани известно време и в един момент изразявам своята позиция. Питам ги дали им доставя удоволствие да идват на работа и да се държат по този начин. Питам ги дали биха искали с тях да се отнасят така, както те се отнасят с другите, независимо дали стават въпрос за техническия екип, хората с кетъринга и т.н.

- Вие сте артист. Рисувате, композирате, играете... Кой е вашият любим музикален композитор?

- Харесвам Джордж Гершуин, Шопен, Лист, но за съжаление тази музика е част от миналото. Никой вече на прави такава музика и това ме натъжава. Имам усещането, че тази музика е част от един друг свят и друга епоха.

- Кое ви доставя най-голямо удоволствие, когато свирите и композирате музика?

- Просто усещането, че съм жив. Чудото, че съществувам. Всеки път, когато свиря, говоря на пианото, комуникирам с ръцете си. Опитвам се да се насладя на всеки момент от живота, всеки компонент, който съществуването съдържа в себе си. И ми харесва, че в такива моменти всичко се забавя. Сякаш някакъв вътрешен глас ми казва, че всичко ще бъде окей, че животът е мирен точно в този момент.

- Обичате ли да пътувате?

- О, да, обожавам да пътувам. Нищо не е по-хубаво от това да релаксирам в самолета и по пътя към цял нов свят. Винаги съм харесвал тази част от работата си. А в днешно време пътуването е толкова по-лесно и луксозно. Бих минал и без тежките проверки по летищата, но разбирам защо се налага да минаваме през тях.

- Правите впечатление на човек, който никога не спира да се учи. Вярно ли е?

- Да, така е. И ще ви кажа защо. Това е ключ към части от мозъка, които много често дори не се опитваме да използваме. Колко често чуваме хора да се оплакват, че всичко е трудно. Аз пък си мисля, че е хубаво, когато нещо е трудно.

- Защо?

- Казвам на актьорите да си учат репликите постоянно. Те ми отвръщат, че това е скучно. Аз от своя страна им казвам, че само ако учиш нещо наистина в дълбочина, ще можеш да разбереш истинския свят на познанието. Не трябва да е лесно и бързо. Наградата след труда е много по-голяма. Но за това трябва дисциплина.

- Как се научавате на дисциплина?

- Никога не съм мислил, че съм много умен в училище. Разбрах, че ако уча много, мога да бъда дисциплиниран. Винаги съм работил здраво, все още продължавам да го правя.

- Кое бе най-голямото препятствие в живота ви досега?

- Пиех много. Алкохолът почти не ме уби. Но спрях. Животът е труден. Личностните проблеми могат да бъдат трудни. Научих се да ги преодолявам.

- Как преодоляхте славата?

- Вече съм в мир с известността. Дори се изненадвам, че още си намирам работа. Сега ще играя крал Лир в Англия. Невероятно. Славата е опасно животно. В момента, в който си повярваш, че си нещо специално, и си мъртъв.