Националните държави продължават да са бариери срещу експанзията на международния тероризъм. Преднамереното им отслабване в угода на либералния глобализъм беше грешка, а може би и стратегическа диверсия от края на 80-те години на миналия век. Това като че ли бе реверанс към религиозно мотивирания тероризъм, зародил се в началото на същото десетилетие. Той бе взет на въоръжение от сили, които си представяха, че ще могат да дестабилизират световната икономика контролирано и безнаказано с амбицията за хиперпечалби. Но забравиха, че и в кибернетиката, и във вихъра на политическите промени властва законът за неочакваните последици.

За разлика от студената война, войната с тероризма е не просто срещу противник, който следва друга идеология. Сега противникът е цивилизационно различен, колкото и да го отричат политически коректните глашатаи на клептокрацията. Глобалната власт на мега-крадците гледа на ставащото само като на бизнес. Тя е в основата на най-големите терористични формати, които странно как продължават да съществуват въпреки военните действия, водени срещу тях от много години. Но това е съвсем разбираемо, ако се гледа на тероризма като бизнес-инвестиция. Тогава „чадърът“ опънат над него естествено се интерпретира като защита на инвестициите. И всичко си отива по местата – всичко освен жертвите сред населението и страха, който вече комплексира западното общество. Обаче то е подложено на цялостно психо-икономическо въздействие, което създава своеобразен чалга-ефект.

Хората привикват към „ритъма“ на банални послания, реагират елементарно на повтарящи се до втръсване внушения. Възприемат сериозно смехотворни обяснения за света и за силите, които ги водят към социално корабокрушение. Хващат се „като удавник за сламка“ за измислени авторитети и забравят, че са мислещи същества с капацитет за критично мислене. Развиват симптомите на Стокхолмския синдром – онази парадоксална зависимост на заложниците от похитителя им. Така започват да приемат и неща, които са по принцип неприемливи за цивилизованото европейско съзнание. И както чалгата притъпява музикалния усет и взискателността на публиката, така случващото се по линия на терора притъпява социалната взискателност на данъкоплатците. Забравят за кражбите и политическите перверзии на клептокрацията. Привикват към ежедневна несигурност и се захласват по култа към лесните пари. Живеят в пазарен концлагер, но си го представят като кварталната кръчма.

Ето едно нетривиално обяснение за терористичната война, водена срещу Европейския континент. Повтарям, става дума за нов тип тероризъм, който е подбуда към култови войни. И с това е изключително опасен, дори когато „Ал Кайда” или „ИДИЛ“ бъдат разпуснати по волята на кукловодите, които ги създадоха. Те може да се прегрупират, да сменят името си и региона на интензивните бойни действия. Но ще остане почеркът на съвременния тероризъм - агресия срещу уязвимите „меки цели”. Това, което стана на националния празник на Франция в Ница, на концерта в Манчестър или на коледния базар в Берлин, на летищата в Брюксел и Истанбул, в метрото на Санкт Петербург и Лондон, е потвърждение на казаното по-горе. А как реагира европейският политически елит? Меко казано – инфантилно…С цветя и бодряшки думички срещу самонарастващия ужас?! Струва ми се неадекватно. В този ред на мисли следва да се запитаме какво става с европейските служби за сигурност. И тук верният отговор е, че те съвсем не са кьопави. Не са!

Дали част от политическата класа не оказва натиск върху тях да не си вършат работата? Едва ли – така би казал политически коректният коментатор. Аз не правя коментари, а анализирам предприеманите досега полумерки, увъртолени в бюрократичен жаргон. В крайна сметка оставам с впечатление, че на службите в Европа се пречи да си вършат работата с последователността и със замаха, който голямото предизвикателство изисква.

С досегашните средства проблемът може да се окаже нерешим...По стара традиция специалните служби в Европа си пазят източниците и агентите, пазят си информацията и системите за комуникация. Затова е нереалистично да се разчита на системен обмен в международната разузнавателна и антитерористична общност. Изключения се правят, но те само потвърждават правилото. Повече от 10 години не спирам да повтарям, че е необходимо в Европа да има единна структура за противодействие на терора. Необходима е Европейска антитерористична агенция. Нужни са про-активни действия, а не просто реакции на вече случили се терористични нападения. Превенцията срещу терора и подхранващата го радикализация в крайна сметка е цивилизационна задача, а не бюрократична „дъвка“ за чиновници. Цинизмът е в това, че политическата класа се окопава, докато (волно или неволно) отклонява терористичната агресия в посока на слабите и незащитените граждани...

Какъв да ни е приоритетът?

Европейската сигурност трябва да се модернизира, включително и чрез създаването на Общоевропейска антитерористична агенция. Съвсем естествено е инициативата за това да е по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз в началото на 2018 г. България пази не само външните граници на Европейския съюз и с това има правото на компетентен глас по въпросите на сигурността. Държавата България пази и модела за мирно съвместно съществуване между различни етноси и вероизповедания. Страната ни пази противоотрова срещу подстрекаваната от тероризма радикализация. И затова е в правото си да настоява ЕС най-после да създаде нова структура за антитерористична превенция.