Труд
Автор:
Виктория Георгиева
Има засилване на говора на омраза - вече съвсем официално и на държавно ниво, увеличават се и случаите на тормоз над хора с българско самосъзнание
На фона на поредните избори, които чукат на вратата ни, въпросите са много. В зависимост от резултатите, от вероятните коалиции и от ключовите въпроси, по които е възможно да се постигне съгласие от различните партии – в името на България, разбира се (тук е моментът да се усмихнем снизходително), на заден план ще останат проблеми, които не влизат в графа приоритетни за никой.
Един такъв е въпросът с членството на РСМ в ЕС. И макар че с право всеки би казал - това не е наш проблем, македонците има да изпълняват поети ангажименти, все по-често западната ни съседка, начело с българофобското си правителство, водено от премиера Християн Мицкоски, говори за предоговаряне на подписаното и от тях т. нар. „френско споразумение“, и за това, че не те, а ние не изпълняваме редица условия. Може и да ви звучи смешно, но все по-често и настоятелно Мицкоски говори за македонската идентичност и македонския език, иска гаранции, под формата на заключения, че те са неприкосновени и че когато РСМ стане част от ЕС, езикът им ще бъде официален.
И въпреки че поне на този етап, от ЕС не се чува нещо по-различно от: „трябва да изпълните заложените във френското предложение критерии“, и Франция също да отхвърли предоговаряне на сделката за вписването на българите в македонската конституция, нестабилното положение у нас, постоянната смяна на правителства, служебните такива, вечният изборен кръговрат, в който се въртим, няма как да не окажат влияние.
Отлично знаем, виждаме го постоянно, че за разлика от нашата полузаспала дипломация, РСМ не спира да търси подкрепа за исканията си сред европейските държави. И нещо, което приемаме с пълна насмешка у нас, но все по-често, извън границите на РСМ, се чува за признатата у нас за противоконституционна, защото застрашава националната ни сигурност, ОМО „Илинден“. Но Мицкоски, както и всичките му министри и дипломати, при совалките си по света, натъртват за не едно и две решения на „Европейския съд по правата на човека в Страсбург“, според които организацията е неправилно ограничавана от българска страна, че неправилно и отказваме регистрация, че забраните за събирания на нейните членове, нарушават свободата на сдружаване и изразяване. И въз основа и на тези решения на ЕСПЧ, Мицкоски постоянно говори, че нейната регистрация трябва да се извърши.
Може да ви звучи нелепо и несъществено, но постоянното обясняване от страна на македонското правителство - единодушно, че макар да отговарят на критериите от Копенхаген, ги спъват „изкуствени причини“, не остава незабелязано. След интензивни дипломатически совалки, през 2023 г. германският парламент прие резолюция, в която признава македонската култура, идентичност и език и ни размаха пръст, че не подкрепяме пътя на РСМ към ЕС в рамките на постигнатия компромис, а поставяме допълнителни условия. Такива резолюции и документи имаше и от някои европейски партии. А тази година, се разминахме на косъм от формулировката „македонски език и идентичност“, която първоначално присъстваше в доклада за напредъка на РСМ. Тогава докладчикът Томас Вайц, върху чиито позиции Скопие видимо оказа влияние, реши да включи спорната формулировка, след като проведе десетки срещи с македонски депутати и министри, което събуди резонни подозрения. Още повече, че голяма част от тези разговори бяха регистрирани от него едва след като бяха публично разкрити.
Тези думи обаче се чуват и на други срещи, последно - на тази на върха за разширяване в Брюксел. Ще каже някой - няма нужда и ние да говорим там, че те не са изпълнили подписаното от тях „френско предложение“. Може би е така, но неведнъж пасивната позиция и мълчанието, се приема и като незаинтересованост, дори и като мълчаливо съгласие с изказаните тези.
Кой точно от нашите дипломати или управляващи опонира на твърденията, изказани тогава в Брюксел, че „десетки хиляди членове на македонската общност в България нямат право да регистрират неправителствени организации“, докато „няколкостотинте членове на българската общност в страната имат всички права и са част от македонските институции“. Кой? А на това, че нееднократно „ЕСПЧ е преценил, че са нарушени правата на македонската общност в България“? Въпреки че наистина нееднократно и последователно, и президентът Румен Радев, и Бойко Борисов, и ГЕРБ, и БСП, и „Възраждане“, и като част от управлението преди години ВМРО, отхвърлят подобни искания, те стават все по-настоятелни и са изказани от все по-високи трибуни, докато в последните месеци липсва ответен отговор от българска страна.
Ние сме на друга вълна. Разбираемо е, че особено в навечерието на приемането на еврото, в навечерието на поредното правителство, което не оцеля, стоят редица важни въпроси, които трябва да бъдат разрешени. Политическата фрагментация е все по-остра, възможността за нови коалиции рязко намалява, а вероятността някоя партия да има мнозинство на следващите избори, клони към нула. И между всички тези проблеми, които са надвиснали като дамоклев меч, въпросът какво се случва с РСМ, въобще не съществува.
Какво се случва в западната ни съседка, може да не звучи важно за много от политиците ни. Но освен хиляди с българско самосъзнание, чиито права са ежедневно потъпквани, а те самите са унижавани, следени и дори бити, все по-острата и непоколебима риторика на управляващите в РСМ по отношение на поетите от предишното тяхно правителство ангажименти, е показателна, че нищо добро не ни чака. Постоянното повтаряне - на различни форуми, че ние осъществяваме тормоз спрямо тях, че ги изнудваме, и мълчанието от наша страна, загатва отново проблеми. За нас, разбира се.
А някой помни ли въобще, че освен вписването на българите в македонската конституция, западната ни съседка има да изпълнява и редица други условия. За тях никой нищо не споменава - македонците не ги броят, ние не изискваме нищо. Като започнем от прилагането на „Договора за добросъседство с България“ от 2017, който обаче на практика Мицкоски не признава. Твърди, че е наложен под натиск, отказва да приеме договорените от Съвместната историческа комисия решения и не приема „българско тълкуване“ (както го определя) на историята.
Френското предложение също включва Договора, в който ясно се посочва, че: РСМ се ангажира да участва в комисията по исторически и образователни въпроси; постигнатите договорености трябва да се отразяват в учебниците им; трябва да направи промени в тях и публично съдържание (музеи, паметни плочи и официални материали) - да премахне или коригира текстове, които съдържат антибългарски внушения и исторически фалшификации; да гарантира реални права на гражданите с българско самосъзнание; да разследва и санкционира случаи на дискриминация, заплахи и насилие.
Кое от това е спазено? Не само, че не е, но има и засилване на говора на омраза - вече съвсем официално и на държавно ниво, увеличават се и случаите на тормоз над хора с българско самосъзнание. Как ЕС санкционира това? Как следи дали РСМ изпълняват поетите от тях ангажименти? Никак! Единственото, за което се говори, е вписването на българите в македонската конституция, всичко друго е забравено.
Но е забравено и от нашите управляващи. Постоянната смяна на правителства и невъзможността (както времева, така и липсата на консенсус) да бъдат решени належащите проблеми, изтласква въпроса с РСМ на заден план. Нещо повече, този въпрос - бъдете сигурни, е забравен от нашите политици...
А какво ще стане, ако начело на страната ни застанат неолиберални властници, които както отлично знаем, не отдават значение нито на историята, нито на фактите, нито на българските интереси. Ако същите се договорят с Мицкоски и сие, и след няколко совалки до Брюксел, обявят, че в знак на добра воля (примерно) предлагат предоговаряне на френското предложение, или дори отпадането му като фактор за приемането на РСМ в ЕС.
Звучи ви невъзможно ли? Не забравяйте как правителството на Кирил Петков, с външнополитически съветник, но изявяваща се като външен министър Весела Чернева, водеше отявлена антибългарска политика по темата, като дори външният министър Теодора Генчовска разказа, че Чернева лично е изпратила нова рамкова позиция, която променя националната позиция и изключва договора за приятелство и добросъседство с РС Македония от 2017 г., а прокуратурата дори беше образувала досъдебно производство срещу близката до Петков дама.
Ако начело на страната ни пак застанат такива хора, какво ще правим? Да, ще разчитаме на ЕС, че поне към момента, твърдо държат на т. нар. френско предложение и също не отстъпват пред шовинистичните напъни на Мицкоски и цялото правителството. Но отлично знаем, че няма абсолютни гаранции. И макар че „френското предложение“ е вградено в преговорната рамка на ЕС и отпадането му би означавало съгласие на всички държави членки и промяна на вече приети документи, а ще отвори вратата и занапред условия да се отменят под националистически натиск на държави, които не са членове на Съюза, не бива нито за момент да забравяме, че няма да е прецедент наши управляващи доброволно да влязат да предават националните ни интереси, прикрити под оправдания като: „деескалация на напрежението“, „конструктивност“, „демонстриране на добра политическа воля“ и прочее.
