“Италианецът” е другият химн на Италия. Особено по света, защото милиони чужденци може да не са чували никога официалния “Братя от Италия”, но поне припева на “заместителя” го знаят наизуст. Къде от снобизъм, къде от някаква екстравагантна мания за национален нихилизъм, но мнозина италианци в страната си понякога не се припознават в “Италианецът”. В чужбина обаче те веднага започват да се тупат в гърдите, щом някой местен им запее песента.

А това се случва толкова често - в кръчми, по стадиони, на всевъзможни форуми, по пазари или на “топ” политически сбирки. Знаят я, разбира се, до един я знаят и я подхващат италианците тази песен, горди, че домакините им пеят заедно с тях: “Аз съм истински италианец!” Още повече, че в два куплета и половина песента е събрала най-милото, най-човешкото, най-сърдечното, най-хубавото, което може да се каже за жителите на Апенините. Парчето е отпреди 40 години, пък си е все така младо, жизнено, щедро на съзидателна италианска енергия. А достолепен и все така обаятелен е неговият автор - легендарният италиански композитор и понякога доста добър певец Тото Кутуньо.

Да, понякога, тъй като той самият никога не се е вземал за голям изпълнител, съзнавайки много добре недостатъчната мощ на гласните си струни. И не пише “Италианецът” за себе си, а за всепризнатия Бог на италианската естрада - Адриано Челентано. Преди това му е предоставил творбите си “Сами” и “Времето си отива”, като те са станали за нула време световни хитове. Да, ама Адриано отказва, тъй като бил достатъчно италианец, за да се рекламирал като такъв и с песен.

Тото се хваща за главата и заедно с автора на текста отиват при популярния кабаретен артист Джиджи Сабани, та поне той да приеме да изпее парчето. Съвсем случайно обаче го чува директорът на 16 издания на легендарния фестивал на италианската забавна песен в Сан Ремо - Джани Равера. Определя го веднага като “шедьовър” и кара Тото сам да го изпее на прочутата музикална надпревара. Годината е 1983-та, парчето се класира четвърто на конкурса за най-хубава италианска песен, но само седмица по-късно оглавява всички класации на Апенините, тръгва и по света.

Едва навършил 18 години, Тото Кутуньо създава собствена банда, после друга с името “Албатрос”, с която записва първото си участие в Сан Ремо в началото на седемдесетте години. През 1976 г. Тото започва самостоятелна кариера и през 1980 г. печели първото място в Сан Ремо с хита си “Сами”. Той е рекордьор по участия във фестивала - общо 15, като 6 пъти се е класирал на второ място и ето защо шегобийците из музикалните среди го наричат “Вечният сребърен медалист”. В началото на 90-те завоюва първото място на фестивала на Евровизията в Загреб с песента си “Заедно”, която феновете му обявяват за неофициален химн на Обединена Европа. Междувременно печели популярност и като водещ на някои от най-гледаните забавни програми на първи канал на държавната телевизия РАИ.

Но както Тото Кутуньо многократно е заявявал той иска да остане в историята на забавната музика не като певец, а като композитор, като създател на обичани шлагери. Може би и защото първите големи успехи му носят написаните от него парчета за италиански митове като Челентано, но също и за звездите на европейската естрада Далида, Джони Холидей, Мигел Бозе, Луис Мигел и най-вече Жо Дасен. За извечната легенда на френската забавна музика Тото Кутуньо пише “Индианско лято”, “Ако ти не съществуваше”, “Люксембургската градина” - легендарни хитове, които са в пантеона на забавната френска песен.

Някъде към края на първото десетилетие на хилядолетието Тото Кутуньо започна да се появява все по-рядко пред публика. Едва преди броени месеци се разбра на какво се е дължало отсъствието - през 2007 г. му откриват тумор на простатната жлеза в напреднал стадий и единственото спасение е спешната хирургическа намеса. Твърдоглавият Тото отказва да го реже скалпел, но старият му приятел Ал Бано го склонява да легне на операционната маса, където му отстраняват дори засегнатия от метастази десен бъбрек. Сега, на 80, се гъбарка с журналисти, че е малко болен, ама винаги в добро настроение. Сигурно защото “Италианецът” е за всички времена занапред.

Започва с барабанче

След рождената дата 7 юли 1943 г. на Салваторе Кутуньо или Тото, както му е умалителното име, обикновено в биографиите му се споменава като любопитен факт това, че първият инструмент, на който той свири... е барабанче! Но не го бие къде да е, а в оркестъра на Военноморската база в град Ла Специя, в който водещ тромпетист е таткото на момчето - подофицерът Доменико Кутуньо. Като Тото е само на 9 години, но освен че музиката му е в кръвта, той е доста висок за възрастта си и го вписват в допустимата за бандата възрастова група - четиринайсет години. След барабанчето Тото много иска да свири на пиано, но тъй като инструментът е скъп, баща му му купува акордеон, който синът овладява за нула време.