Николай Банев с писмо от следствения арест

Тайбе и ансамбълът отличени в Нощта на шампионите

Тръмп обяви, че е избрано мястото за срещата му с Ким Чен-ун

Брутален феминизъм и политкоректни глупости в „Капитан Марвел“ Новата партийна линия се спазва от Холивуд

„Битка“ под водата САЩ-Русия – 0:1 Американците се самоуспокоиха като победител след края на Студената война

17 мигранти са в неизвестност, след като лодка се преобърна край Либия

Общинските съветници от БСП питат Фандъкова защо не прилага мерките срещу замърсения въздух

„Левски“ тръгна с хикс срещу руснаци, Стоянович доволен от промените в клуба

Отмениха и забавиха около 6 700 полета заради снежните бури в САЩ

Меркел заяви, че ще направи всичко възможно Великобритания да напусне ЕС със споразумение

България екстрадира в САЩ руски хакер, обвинен в компютърни измами

Броят на загиналите при пожара около мексиканския горивопровод достигна 66

Пожар обхвана три къщи в центъра на Габрово

Съдът остави в ареста убиеца от „Банишора“ Престъплението, за което е обвинен, е умишлено

63-годишен мъж е загинал при пожар в столичния квартал „Христо Ботев“

Търговската война удари редица икономики Новата регулация за защита на личните данни струва на компаниите над 270 млрд. евро

Търговската война беше започната от президента Доналд Тръмп с налагането на мита върху вноса в САЩ на стомана и алуминий за ЕС, Мексико и Канада.

Експерти прогнозират рецесия на американската икономика

Началото на новата година е повод за равносметка на изминалите събития и значимостта им за световното стопанство. Икономиката на еврозоната се разширява бавно, тази на Съединените щати – умерено, докато традиционно високият темп в Китай се забавя. В настоящата статия ще разгледам някои от най-важните процеси от 2018 г., без да ги подреждам изрично в класация.

Търговската война

Търговската война беше започната от президента Тръмп с налагането на мита върху вноса в Съединените щати на стомана (25%) и алуминий (10%) за ЕС, Мексико и Канада, като в края на май е обявено удължаването на действието им. През юни на проведената среща на лидерите на Г7 Тръмп предложи премахването на митата и останалите пречки пред международната търговия. През юли влязоха в сила мита върху вноса на стоки от Китай на стойност 34 млрд. долара, като намеренията на Тръмп бяха размерът да достигне 550 млрд. долара, т.е. колкото е общият внос от Китай, докато търговският дефицит надвишава 330 млрд. долара. В отговор Китай наложи 25% мито върху американски стоки на стойност 34 млрд. долара и обвини Съединените щати, че започват най-голямата търговски война в историята.

Аргументите на Тръмп са, че Китай облага вноса на американски стоки по-тежко, отколкото САЩ китайските, а освен това „краде“ интелектуална собственост и лишава американската икономика от работни места и доходи.

В края на септември Съединените щати, Канада и Мексико постигнаха предварително споразумение за по-благоприятни условия за американските фирми. Също така в началото на декември САЩ и Китай се съгласиха на временно търговско примирие, което да продължи 3 месеца. До началото на март 2019 г. би трябвало да се постигне споразумение, което да позволи чуждестранни инвестиции в някои сектори на китайската икономика, които в момента са затворени, но не се приемат за обект на национална сигурност.

В резултат от търговската война обаче някои американски фирми понижиха инвестициите си, докато други започнаха да намаляват работни места. Това се случва например в металургията, която трябваше да бъде предпазена чрез въвеждането на митата. Нормата на безработица започна да се повишава, след като беше достигнала 18-годишно дъно, а растежът на заплатите започна да се забавя. Продължаването на търговската война и разширяването на обхвата ? би струвало на американската икономика забавяне на растежа с 0,8 процентни пункта през 2020 г.

Растежът на китайската икономика се очаква допълнително да се забави с около 0,3 п.п. до 6,2% в резултат от търговската война. Двигателят му отново ще бъде вътрешното търсене, но несигурността и забавянето на кредитирането ще повлияе негативно на инвестициите.

Ефектите върху глобалната икономика също са съществени. Изследване показва, че спад на китайския внос с 10% води до понижаване на икономическия растеж в Германия и Япония с 0,4 процентни пункта, в Южна Корея – с 1,6 п.п., в
Австралия – с 0,7 п.п.

Паричната политика на САЩ

През декември Федералният резерв повиши за четвърти път през годината целта си за лихвения процент на междубанковия пазар в Съединените щати. Така той трябва да е в интервала между 2,25% и 2,5% на годишна база, с което продължи затягането на паричната политика. Предишните промени се случиха последователно през март, юни и септември чрез стъпки от 0,25 процентни пункта, като споменатият интервал беше повишен от границите между 1,5% и 1,75% в началото на годината. Освен това продължава „нормализирането“ на паричната политика чрез свиване на баланса на централната банка. Така през периода октомври 2017 – октомври 2018 г. активите на Фед (4,17 трилиона долара през 2018 г.) намаляват с 288 млрд. долара. Това е за сметка на притежаваните държавни ценни книжа (понижение със 172 млрд. долара) и на облигациите, гарантирани с ипотеки (-94 млрд. долара).

Според актуалните прогнози на представителите на Фед през 2019 г. икономическият растеж ще бъде между 2,3 и 2,5% в реално изражение, подкрепен от потреблението на домакинствата. Това означава по-песимистични очаквания както спрямо 2018 г., така и спрямо предходната прогноза. Според тях състоянието на трудовия пазар се подобрява, като коефициентът на безработица се очаква да бъде между 3,5 и 3,7%, т.е. слабо да се понижи спрямо 2018 г. Темпът на инфлация ще бъде между 1,8 и 2,1% – леко повишаване спрямо 2018 г., но ще остане умерен.

Все по-голям брой анализатори и икономисти, извън централната банка или правителството, обаче прогнозират по-силно забавяне и дори рецесия на американската икономика, като един от признаците за това е обръщането на кривата на доходност – т.е. краткосрочните лихвени проценти превишават по-дългосрочните. Ако това се случи, е възможно да промени намеренията на Фед за по-нататъшно повишаване на целевите лихвени проценти и да наложи разхлабване на паричната политика в САЩ.

Еврозона

Европейската централна банка също запази тенденцията при паричната си политика. Основните лихвени проценти не са променяни след март 2016 г., като този по депозитното улеснение все още е отрицателен (-0,4%), докато целевата стойност за междубанковия пазар е 0%. Промяна се наблюдава при програмата за изкупуване на активи. След като през 2017 г. нетните покупки са в размер 60 млрд. евро на месец, от началото на 2018 г. до края на септември размерът им е понижен до 30 млрд. евро, а през останалите месеци до края на годината те са по 15 млрд. евро, като е обявено, че ще приключат през декември. Според данните на ЕЦБ към края на ноември притежаваните от нея активи по тази програма са в размер 2,56 трилиона евро. Приблизително 1,9 трилиона евро от тях са държавни ценни книжа, като най-голям дял имат германските – 515 млрд. евро, френските – 418 млрд. евро, италианските – 363 млрд. евро и испанските – 259 млрд. евро.

Същевременно закупените корпоративни облигации са на стойност почти 177 млрд. евро, което показва сериозната намеса на ЕЦБ и на този пазар, което е предпоставка за промяна на стимулите и съответно изкривяванията им. Целта на програмата е да се осигури финансиране директно за небанковия сектор, но емитентите на тези облигации са най-големите компании в еврозоната, чиито достъп до капиталовите пазари не е труден и които по принцип си осигуряват евтино финансиране.

През третото тримесечие на 2018 г. в еврозоната се регистрира рекордно висока заетост от 158,3 млн. души, като нарастването на годишна база с 1,3%. Въпреки това икономическият растеж се забавя в реално изражение. Той е 1,6% на годишна база през посочения период, при 2,7% през последното тримесечие на 2017 г. Източникът на забавянето трябва да се търси в най-големите икономики – Германия, Франция, Италия и Испания. Най-важната от тях, Германия дори се свива през този период.

Това се случва в състояние на исторически ниски лихвени проценти и действаща програма за увеличаване на ликвидността. Периодът на разширяване на икономиката след кризата всъщност не продължи колкото е обичайно, а темпът беше по-нисък от средния в предишни цикли. В своя реч през ноември президентът на ЕЦБ Марио Драги твърди, че забавянето е временно, поради фактори като търговската война и въвеждането на по-строги стандарти в автомобилостроенето. Самият той обаче посочва, че липсата на фискална консолидация в силно задлъжнелите държави увеличава уязвимостта им към шокове. Повишаването на рисковите премии поради това се отразява и върху частния сектор, като понижава инвестициите.

Освен това икономиката на еврозоната показва признаци, че е по-близо до края на възходящия цикъл при ускорен растеж на разходите за труд на единица продукция, свиващи се маржове на печалба на единица продукция и натиск върху цените да се повишават. Така несигурността относно средносрочното и дори краткосрочното развитие се засилва. ЕЦБ не заявява намерения за повишаване на лихвените проценти до лятото на 2019 г. Възможната рецесия също не би изисквала подобни мерки.

Защита на личните данни

Защитата на личните данни се оказва, че струва много, а ползите от регулацията все още не са доказани.
Защитата на личните данни се оказва, че струва много, а ползите от регулацията все още не са доказани.

През май влезе в сила новата регулация за защитата на личните данни (GDPR) в Европейския съюз. Тя има за цел да предпази гражданите на съюза от злоупотреба с личните им данни най-вече от големите технологични компании.

Спазването на изискванията обаче е свързано с големи разходи. Всъщност някои по задълбочени изследвания достигат до извода, че за компаниите би било по-евтино да не ги спазват, отколкото да поемат всички административни разходи. Те включват пренаписването на договори и други документи, юридически консултации, обучение на персонала, обновяване на уебсайтове и т.н.

Според някои оценки общите разходи за съобразяване с тази регулация надхвърлят 270 млрд. евро, като се понасят основно от европейските фирми – около 200 млрд. евро. Например, изследване на една от световните консултантски компании за най-големите корпорации в Съединените щати показва разходи в размер почти 42 млрд. долара, докато изчислените минимални разходи за Великобритания са приблизително 8 млрд. паунда. По този начин се оказва, че защитата на хората всъщност струва повече отколкото е оптимално, тъй като ползите от прилагането на тази регулация все още не са доказани.

Прилагането на GDPR е пример за това как ЕС чрез собствените си регламенти всъщност отклонява значително време и ресурси на фирмите и гражданите от по-продуктивната им употреба. В случая обаче разходите не се ограничават единствено до ЕС, те засягат целия свят. Също така те не са еднократни и освен първоначалните всяка година ще възникват допълнителни разходи за спазване на изискванията.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.