Разпитват бизнесмена Емилиян Гебрев

Тилна травма е причинила смъртта на бебето от Габрово Детето е и с изгаряния по лицето и шията

Корнелия Нинова: ГЕРБ и „Обединени патриоти“ претърпяха провал в интеграцията на ромите

Газпром ще започне да строи инфраструктура в Сърбия за „Турски поток“

Баща и син загинаха от късо съединение в дома си

Броят на убитите при атентата в Богота достигна 21

Повече мощност за електромобил №1 Nissan Leaf разполага с 217 конскти сили и изминава 385 км

Григор Димитров се класира за осминафиналите на Australian Open

Скръбна вест! Отиде си Иван Вуцов

Министър Петков: Хората с увреждания, които досега не са получавали месечна добавка, трябва да подадат заявление затова до края на януари

60% от всички известни видове кафе може да изчезнат в близко бъдеще

Захариева: Страната ни има интерес от визитата на Путин в Сърбия Външният ни министър заяви, че руският президент има покана за посещение у нас

Как извънземните коментирали „Пловдив – европейска столица на културата“?

Стефан Софиянски предлага нова Конституция От 2007 г. сме член на ЕС и трябва да градим по нов начин нашите обществени отношения, заяви бившият кмет на София

От Белия дом официално съобщиха, че Тръмп няма да участва в Световния икономически форум в Давос

Участието в ERM II засега се отлага Целта е партньорите да са сигурни, че финансовият ни сектор е стабилен, а рисковете са управляеми

ЕЦБ поставя неофициално условие да се присъединим към банковия съюз

България ще поеме разходите за извършване на проверките

На заседание на Еврогрупата съвместно с Европейската централна банка (ЕЦБ) беше обсъдена кандидатурата на България левът да се присъедини към Валутно-курсовия механизъм II (ВКМ II). Правителството и Българската народна банка (БНБ) се ангажираха да предприемат определени действия, като срещу това получиха обещание, че след около година ЕЦБ ще даде становище дали страната може да стане член на банковия съюз и заедно с това българският лев да участва във ВКМ II.

Реални действия и неспазено обещание

През януари финансовият министър заяви пред медиите, че до средата на годината България официално ще подаде заявление за присъединяване към ВКМ II. Всъщност това, което се случи на практика, е, че България формално поиска разрешение да подаде такова заявление.

Негативната позиция на ЕЦБ относно приемането на България в еврозоната отдавна е известна и досега нямаше основания тя да се промени. През годините аргументите против присъединяването на България са разнообразни. Традиционно те са свързани с качеството на институциите и недостатъчната степен на реална конвергенция (т.е. на доходите и производителността) към средните нива за Европейския съюз.

Междувременно се разбра, че едно от ключовите условия, което ЕЦБ неофициално поставя пред България, е участието в банковия съюз. Никоя друга държава досега не е ставала част от този съюз преди да приеме еврото като официално платежно средство. Според изказванията на европейските политици ще продължи да се спазва принципът за еднакво третиране. Това обаче не означава, че всички държави, чиито валути ще участват във ВКМ II, задължително ще трябва да влязат в тясно сътрудничество с ЕЦБ относно банковия съюз.

Фактът, че българските власти са се съгласили да поемат конкретни ангажименти, не задължава никоя друга държава, нито променя съществуващите правила. В тези правила подобни изисквания не са регламентирани и няма механизъм, чрез когото те да бъдат наложени. Българското правителство първоначално заяви нежеланието си за предварително присъединяване към банковия съюз, но изглежда тази позиция не е била окончателна. В съвместното писмо, изпратено от Министерството на финансите и БНБ, и двете институции изразяват желание за тясно сътрудничество с ЕЦБ във връзка с банковия съюз.

Какви ангажименти поема България?

В същото писмо, с което се обявява твърдото намерение за подаване за заявление до юли 2019 г., се поемат няколко ангажимента. Ще бъде подобрен банковият надзор чрез механизма за тясно сътрудничество с Единния надзорен механизъм. Ще се развие рамката за макропруденциален надзор, основан на мерки по отношение на кредитополучателите. Ще се засили надзорът върху пенсионните фондове и застрахователните компании чрез подобряване на оценката на активите и пасивите и въвеждане на надзорна система съвместима с директивата „Платежоспособност II“. Ще се идентифицират недостатъците в законодателството относно несъстоятелността и ще се изготви пътна карта с необходимите стъпки за коригирането им. Ще се разшири законодателството относно прането на пари чрез транспониране на европейските директиви по въпроса. Ще се подобри управлението на държавните предприятия.

Целта на тези мерки е европейските партньори да са сигурни, че състоянието на банковия и като цяло финансовия сектор в страната при влизането във ВКМ II е достатъчно стабилно, а рисковете са управляеми, и в средносрочен период вътрешните фактори няма да станат причина за възникване на криза.

Срокове и очаквания

В условия на неяснота относно методологията и начина на провеждане на прегледа на състоянието на банковата система посоченият едногодишен срок за становище от страна на ЕЦБ изглежда по-скоро пожелателен. В рамките на този период е необходимо да се извършат няколко неща, които ще изискват време.

За да бъдат достатъчно надеждни резултатите, е необходимо прегледът на активите на банките да показва не само моментна снимка на състоянието им, а да проследява динамиката му. Тоест резултатите да не се изкривяват ако някои банки успеят да прехвърлят временно част от портфейлите си с необслужвани кредити на други институции, както направиха при предишния преглед. Това обаче ще изисква повече време и ресурси, за да бъде реализирано на практика.

Прегледът на качеството на активите и стрес тестовете, които бяха проведени през 2016 г., изискаха участието на над 900 експерти и отнеха шест месеца. След получаване на резултатите те трябва да бъдат анализирани и евентуално да бъдат направени препоръки за конкретни действия. След като изтече срокът за тези действия и ако бъде установен напредък, тогава ЕЦБ може да даде съгласие за присъединяването към банковия съюз.

Освен това ЕЦБ ще направи подробен преглед на съвместимостта на българското законодателство с европейското по отношение на независимостта на централната банка и на възможностите за предоставяне на финансиране на правителството. Другият елемент на проверките ще бъде прегледът на банковия надзор, който ще обхване нормативната уредба, правилата и процедурите, обективността и надеждността на резултатите и т.н.

Проблемът е обаче, че не е ясно дали междувременно няма да възникнат допълнителни изисквания, които всъщност да доведат до забавяне на процеса.

Рискове и разходи

През следващата година предстоят избори за Европейския парламент, който ще избере нов състав на Европейската комисия. Освен това ще бъде избран нов управител на ЕЦБ. Те не биха взели такова важно решение преди да натрупат опит и да се запознаят със ситуацията. Нито за ЕК, нито за ЕЦБ бързото присъединяване към ВКМ II е приоритет, за тях не са важни сроковете, а резултатите.

Българските институции се съгласяват да им бъде наложен механизъм, подобен на този за сътрудничество и проверка. При него първоначално липсваха изрично регламентирани критерии за оценка на напредъка, освен това с течение на времето се добавиха нови изисквания. Затова ангажиментите по процедурата трябваше да бъдат договорени заедно с конкретна рамка от страна на европейските институции, която да бъде фиксирана. В противен случай по този начин възниква инструмент за влияние върху решенията на изпълнителната власт и централната банка, без да е гарантирано, че те ще бъдат в интерес на българската икономика.

Подуправителят на БНБ Калин Христов в изданието “Views. The EUROFI Magazine” заяви, че банковият съюз не е разумен вариант за държавите извън еврозоната. Основните му аргументи са, че фрагментацията и диференцирането на пазара биха могли да са донякъде здравословни и да отразяват различните рискове в отделните банкови системи. Освен това обективността на банковия надзор може да бъде поставена под съмнение, не само когато той е на национално ниво, а и когато е наднационален. Важен недостатък е и асиметричното третиране. То е налице, тъй като държава, която е в тясно сътрудничество, не участва при вземането на решения по надзорни въпроси в управителния съвет на ЕЦБ.

По-важното е, че надзорните решения на ЕЦБ не са правно обвързващи извън еврозоната, но ще трябва да бъдат възпроизвеждани от местния надзорен орган, който всъщност ще носи отговорността при спорове. Това е от ключово значение при решения за отнемане на лиценз или обявяване в несъстоятелност. Също така местната банкова система няма да има достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ и до средства от Единния стабилизационен механизъм за рекапитализация. Посочената асиметрия се задълбочава допълнително от Единния механизъм за преструктуриране, който е вторият стълб на банковия съюз.

Освен вече споменатите разходи за извършването на проверките, които всъщност ще бъдат поети от българската банкова система, за нея се създава и допълнителна административна тежест. Няма официална информация колко ресурси са били необходими при проверката през 2016 г. Сигурно е, че за банките никак не е евтино да преминават през преглед на качеството на активите на всеки две или три години. Логично е ЕЦБ да поиска преглед на цялата банкова система. По принцип рисковете са известни и се фокусират върху високия все още дял на необслужваните кредити. От европейския регулатор ще се опитат да оценят по-точно размера им, което ще им даде възможност и да дадат адекватни предписания за адресирането им.

За участието в механизма за преструктуриране ще е необходимо средствата от Фонда за преструктуриране на банките да бъдат прехвърлени към европейския фонд. Към края на юни 2018 г. те възлизат на 410.39 млн. лв. До момента на присъединяването към банковия съюз размерът им ще се увеличи, тъй като банките всяка година правят вноски в този фонд. Всъщност по този начин няма да възникнат допълнителни разходи за банковата система, а управлението на средствата ще се извършва централизирано, на европейско ниво. Ако обаче възникнат проблеми с българска банка преди или в резултат от проверките от ЕЦБ, евентуалното преструктуриране ще бъде изцяло за сметка на местни ресурси.

Изводи

Настоящото правителство е първото от присъединяването към Европейския съюз през 2007 г., което предприема реални стъпки за изпълнение на изискването България да стане част от еврозоната. Оказа се, че е необходима сериозна подготовка още преди чакалнята на еврозоната. Ангажиментите, които поемат правителството и централната банка обаче, пораждат както разходи, така и рискове.

Предвид предстоящите промени през следващата година и в Европейската комисия, и в Европейската централна банка, може би трябваше предварителните разговори да се проведат с новия състав на ЕК и на ЕЦБ, тъй като те ще вземат решението дали ангажиментите са изпълнени. Ако те имат различно мнение от настоящите власти в ЕС, това може да постави България в неблагоприятна ситуация и значително по-дълъг срок за подготовка преди участието във ВКМ II. Опитът с Механизма за сътрудничество и проверка показва, че липсата на твърдо дефинирани критерии за оценка на достиженията не е добра практика. България обаче сама приема да влезе в подобен механизъм.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. ЩО ЗА МАТЕРИАЛ Е ТОВА , ПОД КОЙТО НЕ СТОИ НИТО ИМЕ , НИТО РЕДАК;ИЯ????? .ЧОВЕК БИ СИ ПОМИСЛИЛ ЧЕ ТОВА СА ТЕЗИСИ ПРПАТЕНИ ОТ ИЗВЪНЗЕМНИ !?!?!ИЛИ ОГ ХИБРИДЧИЦИ???

  2. Нека да видим кои са гнилите български банки и да спрем тяхната дейност, а ако има нарушения в тях да има последствия за собствениците им. Или автора ни каза да оставим банковата система да гние и мирише за да не се изцапаме и не пострадаме. До кога?

  3. Димитър Чобанов това не е ли депутата от ДПС, финансовия министър екзекутирал КТБ на Цветан Василев. Чобанов пръв ибрикчия на Пеевски и Доган. Той ли ще ни дава съвети какви са били рисковете. Този човек трябва да е разследван заедно с Василев.

  4. Демек правителството и финансовото мивистерство са разпростронявали фейк нюз…
    Де е комсомолката га6риел да им издэрпа ушите?

  5. Wir waren sehr erstaunt in ECB dass…Unicreditboulbank hatte entscheidet…180 milionen EURO zu Ginka Varbakova als Kredit vergeben…?! ПРЕВОД: Ние в ЕЦБ бяхме МНООГО учудени, че Уникредит е решила да отпусне кредит на Гинка Върбакова от 180 милиона ЕВРО…Така ще видите Еврото ..през ..крив макарон…Затова..банков НАДЗОР от FRANKFURT ..до второ приешествие…Ще разследваме и козичките на баба Дора !!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.