Средствата от бюджета през 2023 г. за компенсации на тока се очаква да надхвърлят 9 млрд. лв.

Очакваната рецесия в най-големите икономики от еврозоната ще се пренесе и в България

През ноември традиционно се обсъжда и приема държавният бюджет за следващата година. През текущия месец обаче е по-добре дискусията да се сведе до удължаването на действащия понастоящем бюджет, а евентуално при формирането на редовно правителство то да изработи и да внесе своята версия, която след това ще изпълнява.

Вече са налице заявки за увеличаване на разходите, които без това са твърде високи. Състезанието кой субект ще бъде по-социално насочен е най-вече между Българската социалистическа партия и Продължаваме промяната, като и двете партии очевидно не разполагат с капацитета да оценят реално въздействието върху бюджета от своите действия. Те обръщат внимание предимно на разходната част, но не отчитат, че замислените от тях политики трябва да бъдат финансирани с приходи и - тъй като приходите няма да са достатъчни - с емисия на държавен дълг и на вътрешния, и на международните пазари.

Принципи на фискалната политика

Тезата, че колкото повече харчи държавата, толкова повече данъци събира, може би изглежда логична, но всъщност пропуска факта, че стойността се създава в частния сектор и само се преразпределя от бюджета. Идеята, че държавните разходи се мултиплицират и компенсират събраните данъци, всъщност не отчита наличието на свръхданъчно бреме - това е стойността, която не се създава в икономиката заради изкривяванията и неефективността, причинени от данъчното облагане. Смисълът му е, че хората се трудят по-малко, изкарват по-ниски доходи, спестяват по-малко, инвестират по-малко, отколкото биха го правили, ако не съществуваха данъци, които влияят върху избора им.

Когато икономиката се свива, това обикновено действа най-силно върху частните инвестиции, които намаляват повече отколкото останалите елементи на съвкупното търсене. Тогава държавните (инвестиционни) разходи би следвало да се повишат, за да компенсират понижението на частните инвестиции и да подпомогнат по-бързото придвижване на икономиката към растеж. Освен това по време на рецесия част от хората губят работата си и затова се увеличават и социалните разходи - за обезщетения и помощи. Същевременно облагаемата основа се свива заради по-ниските доходи на домакинствата и бизнеса и по-малкото потребление. Така данъчните приходи намаляват. Едновременно държавата реализира по-ниски приходи и по-високи разходи, което води до (по-голям) бюджетен дефицит.

Тази ситуация обаче се развива, при условие че политиката в добри времена е била противоположна. Преди настъпването на спад в икономиката (в период на икономически растеж) държавата следва да е реализирала спестявания - необходимостта от социални разходи и държавни инвестиции е по-малка, докато данъчните приходи се увеличават и това позволява реализирането на излишъци в бюджета и изплащането на държавен дълг. Тоест в добри времена би трябвало да се трупат резерви, които да финансират дефицитите при рецесия.

Намаляването на държавния дълг се отразява благоприятно както върху бюджета, така и върху частния сектор. То означава по-ниски разходи за лихвени плащания по дълга. Тези по-ниски плащания изискват по-малък размер на данъчното облагане. Така повече доход остава на разположение на бизнеса и домакинствата и те могат да реализират по-големи спестявания, чрез които да финансират повече инвестиции. Така се лихвените проценти в икономиката се понижават в резултат от по-малкото преразпределение на доходи през бюджета (обратен ефект на изтласкване).

Каква е ситуацията в България

За съжаление, ситуацията в България в момента се различава от описаното по-горе. Началото на експанзивната политика беше поставено заради COVID-19 кризата, но тогава имаше основания за това. Големите проблеми обаче възникнаха с формирането на правителството на четворната коалиция и приетите от него бюджети от края на 2021 г. до средата на 2022 г. Без да отчитат състоянието на бизнес цикъла в страната, те предприеха необосновано повишаване на текущите разходи (най-вече тези за пенсии и заплати), което не може да бъде финансирано от повишените от инфлацията приходи в бюджета.

Всъщност според актуализираните данни за брутния вътрешен продукт 2021 г. се оказа изключително силна за българската икономика, а растежът продължи през настоящата година. Само че именно през 2022 г. правителството предприе тази фискална разюзданост като вдигна рязко бюджетните дефицити не само за текущата, но и за следващите години.

При влизането в сила на всичките разходни мерки, което стартира от началото на октомври, веднага бюджетът излезе на дефицит, въпреки все още слабото изпълнение на капиталовата програма. Така аргументът, че всъщност капиталовите разходи биха били причина за бюджетния дефицит през настоящата, а и през следващата година, се оказа несъстоятелен. Според предварителните данни от Министерството на финансите дефицитът само през октомври 2022 г. е приблизително 1 млрд. лв. и това е съвместимо с представената от тях оценка за дефицит от над 11 млрд. лв. през 2023 г.

В резултат от тази политика и от забавянето на емисиите на държавен дълг от правителството на четворната коалиция през втората половина на 2022 г. трябваше да бъде осигурено цялото финансиране на бюджетния дефицит и на плащанията по държавния дълг. Това се случи в среда на по-висока инфлация, затягане на паричната политика и увеличени номинални лихвени проценти на капиталовите пазари. Така служебното правителство беше изправено пред несвойствено за него задължение - да емитира дълг на международните пазари.

Емисията беше реализирана, но резултатите от нея бяха значително по-лоши отколкото биха били ако тя се беше случила в началото на годината. Така за реализираните емисии през 2022 г. българската държава ще плати над 1 млрд. лв. повече разходи отколкото би го направила ако те бяха извършени по-рано през годината. Това се случва след като икономиката е преодоляла шока от COVID-19 и всъщност през тази година е трябвало вместо дефицит и нови дългове да се реализира близък до балансиран бюджет и да се намалява нетният дълг.

Заради правителството на четворната коалиция обаче това не се случи.

Текущият и заложените големи дефицити през следващите години ограничават възможностите за реакция чрез фискалната политика към очакваните неблагоприятни изменения в международната и местната конюнктура през 2023 г. и след това. Очакваната рецесия в най-големите икономики от еврозоната ще се пренесе и в България. Ако дефицитите бъдат допълнително увеличени те ще доведат неминуемо до сериозна криза в публичните финанси. Цената на финансиране вече рязко се повиши, а достъпът до него ще става още по-труден с нарастването на задлъжнялостта. Поради това е необходимо да се предприемат действия, които да ограничат размера на дефицитите и необходимостта от емисии на дълг. Те трябва да бъдат насочени към намаляване на разходите в бюджета и увеличаване на събираемостта на данъците.

Някои конкретни мерки

Народното събрание обсъжда продължаване на помощта за бизнеса по отношение разходите му за електроенергия, като през втората половина на 2022 г. действаше фактическа максимална цена след компенсация от 250 лв. на мегаватчас. Действието на тази мярка се предвижда да бъде удължено и през цялата 2023 г., но таванът ще бъде понижен до 200 лв./MWh.

Удължаването на мярката беше очаквано, но намаляването на фактическата цена е свързано с допълнителни и непредвидени разходи, които би следвало да са за сметка на Фонд “Сигурност на електроенергийната система” от вноските от публичните предприятия от сектор “Енергетика”.

Разходите, които се извършват и до момента са значителни - според информация от министъра на енергетиката те са средно по 744 млн. лв. на месец през последните три месеца. При фактическото понижение на цената тези разходи ще се увеличат съществено, което означава, че може да се очаква по този начин цената на тази мярка за цялата 2023 г. да надвиши 9 млрд. лв. при текущите пазарни условия. Това прави тази мярка най-големия разход в бюджета след пенсиите. Проблемът е, че според самия министър не е ясно дали капацитетът на Фонда би позволил да покрива и тези допълнителни разходи. До момента тази програма не създава допълнителен дефицит, но ако се наложи недостигът да се покрива за сметка на бюджета, тя не би трябвало да се приема в този вид. Бизнесът имаше достатъчно време и се приспособи към цена от 250 лв./MWh като цените и на междинните, и на крайните стоки вече са коригирани или ще бъдат до края на годината към тази цена на тока. Даването на допълнителна помощ няма да допринесе за понижаване на ценовото равнище в страната, а ще доведе до снижаване на разходите им.

Същевременно от служебното правителство предложиха удължаване на компенсациите за цените на горивата отново за сметка на Фонд “Сигурност на електроенергийната система” като обхватът на мярката ще бъде разширен и за бизнеса, а не само за личните автомобили както досега. Тази мярка не допринесе за понижаване на цените на горивата и нейното изтичане е добър начин за нейното преустановяване.

По-добрият вариант е ако от Фонда остават свободни средства те да се използват за изграждане на мощности или за ремонти или обновяване на съществуващи такива. Този огромен ресурс е близък по размер с очакваните средства от Плана за възстановяване и устойчивост, но ще бъде изразходен в рамките на една година и от това потенциалът за растеж на икономиката няма да нарасне. Ето защо тази помощ би следвало да бъде обвързана с ангажимент от страна на бизнеса за инвестиции на част от размера є, след като няма ангажимент за понижаване на цените. По този начин ще се вземат мерки за решаването на важен проблем за българската икономика през последните години - понижаване на инвестициите в основен капитал.

Всъщност през годината МФ провежда рестриктивна политика до последното тримесечие на годината. През първите девет месеца изплащането по капиталовата програма е силно ограничено и това трябва да се промени. Бизнесът ще има нужда от изработените си средства своевременно и този процес на одобрение и изплащане може да се ускори така че още в средата на годината да има равномерно изпълнение.