САЩ са платили за медицинската помощ от Русия в борбата с COVID-19

30 вече са излекуваните от Covid-19 у нас, има два смъртни случая (ВИДЕО) 28 са новите положителни проби за коронавирус, общо стават 477

Парламентът ще разглежда днес предложението за удължаване на извънредното положение

141 години от обявяването на София за българска столица

Потенциална ваксина срещу COVID-19 е била тествана успешно върху мишки в САЩ

Европарламентът с извънредна пленарна сесия на 16 и 17 април

Заразените с коронавирус по света са над 1 милион

На 3 април 2020 да почерпят

Успехът е с Везните, упреци от колеги за Девите – Дневният хороскоп на Алена

Всички обичат Генерала

Почти 1 милион са заразените с коронавирус в света

Томислав Дончев: Ще има безвъзмездна помощ за най-засегнатите компании

Захариева: Нашите граждани очакват НАТО активно да се включи в борбата с коронавируса

Проф. Кантарджиев: Пикът на заразата се очаква в края на месеца, болните вече са 458

Военното командване на НАТО в Европа се включва в усилията срещу COVID-19

Фискалният резерв помага в кризата с коронавируса

Много е важно какви мерки ще предприеме правителството, така че да не се допусне рязък спад на икономическата активност.

Уроците от Глобалната криза от 2008 г. не са добре усвоени

Финансовият суверенитет и ниските нива на дълг отличават България от задлъжнялата еврозона

Рисковете от глобална криза еврозоната се увеличават в последните години поради липсата на реформи и дългия период на ниски и дори отрицателни лихвени проценти. Правителствата разчитат на евтино финансиране и нямат никакви стимули за реформи. Настъпи моментът за материализиране на тези рискове, като разпространението на коронавируса и липсата на адекватна реакция са събитията, които стартират кризисната динамика. Уроците от Глобалната криза от 2008 г. не са добре усвоени и е твърде вероятно да се повторят тогавашните недостатъчно адекватни публични реакции.

Еврозоната

В няколко статии предупредих, че през 2020 г. еврозоната ще изпадне в рецесия, като съществува потенциал и за криза. След 2017 г. икономическият растеж се забавя и през последното тримесечие на 2019 г. той вече е негативен спрямо предходното тримесечие във Франция, Италия, Финландия и Гърция. Това означава, че тези страни ще изпаднат в техническа рецесия (спад в растежа за две последователни тримесечия) още през първото тримесечие на 2020 г., като скоро ще бъдат последвани и от част от останалите. Присъствието на Франция и Италия в тази група, в комбинация с икономическите проблеми от коронавируса, предполага развитието на криза. Тези страни са и с най-висок държавен дълг в абсолютен размер – над 2,3 трилиона евро за всяка от тях.

В Италия взеха тежки мерки за ограничаване на разпространението на вируса.

Най-засегната страна от еврозоната е Италия и там се взеха тежки мерки за ограничаване на разпространението на вируса, но като че ли тази реакция закъсня и в момента процесът е трудно да бъде овладян. Мерките прекъсват нормалните икономически взаимоотношения и ще имат дългосрочно влияние. Предвижда се подпомагане на хора, които временно не работят, като се замразява за два месеца плащането на сметки за комунални услуги, данъци и осигуровки, отлага се плащането на ипотеки за домакинствата и кредити за малък и среден бизнес. Предвижда се компенсация за фирми, чийто оборот намалява с повече от 25%, под формата на поемане на заплати от фонд, който гарантира вземанията на работниците. Ще се натрупат просрочия, които трудно ще бъдат компенсирани и ще нараства натискът те в крайна сметка да бъдат платени от данъкоплатците.

Блокирането на нормалните икономически процеси в Италия предполага възникването на невъзможност за обслужване на правителствения дълг, както и твърде вероятно и на частните дългове и влошаване на състоянието на банките. Необходима е спешна координация на ниво еврозона и разработване на спасителна програма за Италия, като се активира Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ). Италия има падежиращ дълг от близо 340 млрд. евро през настоящата година, като към него ще се добавят и новите задължения, които ще започнат да се акумулират. Първоначалното очакване мерките да струват 10 млрд. евро бързо нараства до 25 млрд. евро, което при население на страната от 60 млн. души изглежда твърде ниско. Сумата ще се увеличава с всяка изминала седмица на прекъснати икономически процеси.

Твърде вероятно е да се наложи да се мобилизира целият капацитет на ЕСМ от 700 млрд. евро, като самата Италия има ангажимент да осигури 125 млрд. евро, което няма как в момента да се случи. Германия трябва да внесе 190 млрд. евро, Франция 142,7 млрд. евро, а Испания – 83,3 млрд. евро. Ако кризисната ситуация се задълбочи и в страни като Франция и Испания, е под въпрос до каква степен ще могат да се изпълнят тези задължения.

Към момента на ниво еврозона липсва координирана реакция, което води до увеличаване на недоверието във възможностите на публичните институции да се справят както с медицинските, така и с икономическите последствия. Европейската комисия и Европейският съвет се бавят във времето и фактически подценяват проблема.

Европейската централна банка изчака нормалното си заседание на 12 март, за да предприеме действия. Тя ще прилага отрицателни лихвени проценти и по дългосрочните операции по рефинансиране, което означава, че тя ще подарява част от новосъздадените в икономиката пари на банковата система в еврозоната. Освен това нетното изкупуване на активи ще се увеличи със 120 млрд. евро до края на годината. Изискванията по отношение на капиталовата адекватност на банките на практика ще се понижат, докато инспекциите на място ще се отложат, а сроковете за привеждане в съответствие с надзорни предписания ще се удължат. Ефективността на тези мерки е силно дискусионна.

Икономическите проблеми се разпространяват до момента по няколко основни канала – вериги на производство и доставки, международна търговия, туризъм и транспорт. Липсата на реакция доведе до активиране и на другия канал за пренасяне на смущения, който ще има най-голямо влияние – каналът на очакванията. Потребителите и бизнесът формират недоверие към способността на институциите да се справят, което води до свиване на тяхната икономическа активност и ще се отрази негативно на растежа. Всяка неадекватна реакция няма да доведе до промяна в това недоверие. Очакваното изразходване на публичен ресурс обаче трябва да се осъществява при засилен контрол за ефективност, тъй като това ще доведе до допълнителни бюджетни дефицити и дългове.

САЩ

Съединените щати също изчакват преди да реагират, като са налице и обвинения за недостатъчно тестове на хората за заразата, което води до нейното разпространение. Федералният резерв проведе извънредно заседание и намали лихвения процент на парична политика с 0,5 процентни пункта, което не успокои пазарите и се наблюдава срив на основните индекси, който се оценява глобално на над 5 трилиона долара. Наблюдава се ситуация на “спукване на балона” на финансовите пазари при ниски и намаляващи лихвени проценти. Обикновено повишаването на лихвените проценти от страна на централните банки води до край на подобни балони и този процес изисква повече време. Но ситуацията сега е различна, като потенциалът за спад в индексите трудно може да бъде преценен.

На 11 март президентът Тръмп обяви, че забранява пътуванията на европейски граждани от Шенгенското пространство до САЩ за 30 дни, за да ограничи разпространението на вируса. Той предложи и някои фискални мерки, които не убедиха пазарите, тъй като се възприемат като незначителни. Забраната за пътувания се оценява като негативно влияеща на растежа. Очакванията са за значителна по размер капиталова и ликвидна подкрепа за малкия и среден бизнес. Като цяло, каналът на очакванията също действа негативно, липсва доверие в реакцията на институциите и продължава спадът на основни индекси на финансовите пазари.

България

Българската икономика не е изолирана от тези процеси и е по-интегрирана и зависима от тези в еврозоната спрямо Глобалната криза. Валутният борд в страната е рамката за стабилност, която се доказа при няколко кризи и спомогна за относително по-плавното преминаване през тях. За разлика от редица страни в еврозоната, българското правителство разполага с фискален резерв и навлиза в периода на несигурност с ниска задлъжнялост. Много важен факт е, че българският лев е фиксиран по закон към германската марка и приема курса на марката към еврото в размер на 1.95583. Банковата система е стабилна, надзорните изисквания са по-строги отколкото в еврозоната, като банките разполагат с по-високи от международните стандарти нива на капиталова адекватност и ликвидност.

Финансовият суверенитет и ниските нива на дълг отличават България от задлъжнялата като цяло еврозона и не е разумно да се позволява пакетиране с тази кризисна среда чрез резки и прибързани движения за присъединяване към тясното сътрудничество на недовършения банков съюз, което ще внесе нестабилност и сериозни финансови ангажименти за спасяване на страни с недисциплинирано поведение.

Медицинската страна на проблема изисква много добра координация и планиране на ниво система на здравеопазване. Необходимо е да се използва целият капацитет както на държавните, така и на частните болници. Трябва да се прецизира използването на финансовите ресурси в системата и ако е необходимо да бъдат отпуснати допълнителни средства. Трябва спешно да се направи анализ за наличието на персонал, медицинска техника, консумативи, който да направи възможна оценката какъв брой заболели хора може да се поеме. Ако има недостиг в тези направления, трябва да се прецени доколко и как най-бързо може да бъде преодолян. Необходима е преценка за степента на специализация на болниците, колко бързо могат част от тях могат да бъдат преквалифицирани като инфекциозни, а останалите да поемат пациенти с други здравословни проблеми. Трябва спешно да се реши въпросът със заплащането на медицинските работници, за да не се стига до допълнително напускане в тежката ситуация.

Икономическите мерки могат да са насочени към запазване на работниците на пазара на труда, като се ускорят големи публични инфраструктурни проекти, за които е категорично доказана ефективността им в бъдеще. Трябва да се гарантират навременните плащания държава-изпълнители, както и изпълнители-подизпълнители по обществените поръчки. Трябва да се направи анализ на наличностите и складовата база на Държавния резерв, да се прецени дали те отговарят на съвременната среда. Да се попълнят запасите с продукция, което да поддържа икономическата активност. Да се предвиди и подпомагане на уязвимите социални групи, които могат да изпитат допълнителни затруднения.

Спад в икономиката ще се наблюдава и той отново преминава по същите канали – вериги на производство и доставки, търговия, транспорт и туризъм. По отношение на очакванията е важно какви мерки ще се предприемат, така че да не се допусне много рязък спад на икономическата активност. Правителството трябва да оптимизира текущите разходи. По този начин бюджетният дефицит поради вероятния спад на приходите може да бъде управляем и да не доведе до растеж на държавния дълг, който да повлияе на финансовата устойчивост.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.