Частният сектор липсва от плана за възстановяване

В плана за възстановяване в областта на здравеопазването е предвидена модернизация на материалната база на държавни и общински лечебни заведения на стойност 607,1 млн. лв.

Инвестициите са насочени най-вече към публичния сектор

Необходимо е да се планира поне наличието на програма за гарантиране на инвестиционни кредити

Икономиката се нуждае от стабилност на бизнес средата

След като миналата седмица разгледах първите два стълба в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, продължавам с третия и четвъртия стълб - “Свързана България” и “Справедлива България”. За тях са планирани съответно 22% и 21% от общите ресурси по споменатия план, които възлизат на 12,159 млрд•. лв.

Свързана България

Общият размер на планираните разходи по този стълб е 2,67 млрд. лева. В него са предвидени няколко области на въздействие. За цифрова свързаност инвестициите ще бъдат в цифрова инфраструктура, където общият планиран ресурс е 805,9 млн. лв., за цифровизация на ж. п. транспорта - 267,7 млн. лв., за преустройство и рехабилитация на ж. п. гари - 188 млн. лв., за модернизация на тягови подстанции в TEN-T мрежата и изграждане на система за телеуправление и телесигнализация SCADA - 273,2 млн. лв., за закупуване на нов подвижен влаков състав - 256 млн. лв. (плюс 64 млн. лв. за сметка на националния бюджет).

Следващата област на въздействие е местното развитие. Тя включва инвестиции във водоснабдителни и канализационни системи и пречиствателни станции, където общият планиран ресурс е 575 млн. лв., в цифровизация на използването на водите - 158,6 млн. лв., в изграждане на цифрова ТЕТРА система, в елементите от Единната спасителна система и на Националната система за ранно предупреждение - 150,6 млн. лв.

В края на документа е приложен списък от показатели по стратегията България 2030 с актуална стойност или с такава към края на 2017 г., целева стойност и средна за Европейския съюз. Не е изненадващо, че според голяма част от индикаторите България изостава от ЕС, а освен това заложените цели изглеждат неизпълними в рамките на посочения период. Например, индексът на внедряването на цифрови технологии за България е 18,1%, докато целевата стойност е 50%, която надвишава средната за ЕС от 41,1%. Делът на високотехнологичния износ към края на 2017 г. е едва 5,9%, при 17,9% средно за ЕС, докато целевата стойност е 15%.

Ясно е, че само чрез заложените в плана мерки поставените цели няма да бъдат постигнати. Това, което не става ясно, е, че това представяне не показва дали те изобщо съдействат приближаването към целите да се случи. Това би могло да се покаже, ако се сравнят базов сценарий - без мерките, и алтернативен сценарий, който пресмята ефектите от тях. Това, разбира се, е сложна задача, която трудно може да бъде изпълнена предвид относително краткото време за подготовка на плана и най-вече поради липсата на капацитет в държавната администрация за подобни оценки.

Това е поредният пример за неефективно използване на публичните ресурси, тъй като обучението на администрацията в тази област започна много отдавна, но тъй като изискването за подобни оценки се приема като формалност, а не като важен елемент от подготовката на нормативната уредба, липсва интерес и не са изградени необходимите за целта звена.

Подобен е случаят с електронното управление. То се представя за цел на множество правителства, за това вече са похарчени милиарди левове, но предлаганите услуги все още са твърде малко. На хората често им се налага да представят документи на една администрация, които се издават от друга администрация и би следвало да са налични по служебен път. Разбира се, по този начин се плаща многократно за една и съща услуга. От една страна за текуща издръжка на администрацията, от друга - за инвестиции в дигитални системи, а освен това - такса за издаване на съответния документ. Това естествено не е приемливо за данъкоплатците.

Справедлива България

Общият размер на планираните разходи за четвъртия стълб - “Справедлива България”, е 2,55 млрд. лв. Те са разпределени в три области на въздействие - бизнес среда, социално включване и здравеопазване. Проблемите и в трите области са дългосрочни.

Спадът на инвестициите е не само спрямо брутния вътрешен продукт, но и в абсолютно изражение и това е резултат от влошаващата се среда за бизнес. Това твърдение намира потвърждение в различни международни оценки. Според класацията на Световната банка за правене на бизнес България се нарежда на 61-во място от 190 икономики, като я изпреварват Северна Македония (17 място), Турция (33), Сърбия (44), Румъния (55). Пред България са дори Беларус и Молдова. В сравнителен аспект най-лошо е представянето на българската среда за бизнес при свързването към електропреносната мрежа, стартирането на бизнес и плащането на данъци, докато най-добро е при външната търговия, защитата на миноритарните акционери и прилагането на договорите.

Предвидените инвестиции в първата област са за цифровизация в системата на административното правораздаване с общ планиран ресурс 23 млн. лв., разширяване достъпа до електронни услуги и електронно правосъдие - 1,5 млн. лв., развитие на Единната информационна система на съдилищата - 53 млн. лв., мерки за борба с корупцията - 168,9 млн. лв., дигитализиране на регистри - 150 млн. лв. и изграждане на система за електронна идентификация - 192 млн. лв.

Втората област на въздействие е социалното включване. Тук мерките и инвестициите са свързани с деинституционализация на грижата за възрастните хора и инвалидите с разходи в размер 755 млн. лв., мобилност и достъпност за хората с увреждания - 150 млн. лв., подкрепа за социалната икономика - 21,5 млн. лв., програма за обучение на лица над 16-годишна възраст - 80 млн. лв., достъп до европейски културен обмен и съдържание - 60 млн. лв., дигитализация на музеи и библиотеки - 120 млн. лв.

Третата област е здравеопазването, където е предвидена модернизация на материалната база на държавни и общински лечебни заведения на стойност 607,1 млн. лв., укрепване на капацитета на лечебните заведения по рентгенология с инвестиции за 7,5 млн. лв. и на Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи - 73,7 млн. лв., модернизация на психиатричната помощ с общ планиран ресурс от 33,6 млн. лв., развитие на системата за спешни повиквания с единен номер 112 - 56,7 млн. лв.

Какво липсва в плана

Най-достъпният подход по отношение на икономическото развитие трябва да обхваща няколко фактора - капитал, труд, технологии и взаимодействието между тях. Устойчивият растеж от своя страна се генерира от частния сектор. В предложения План за възстановяване и устойчивост става въпрос за държавни инвестиции, които са насочени най-вече към публичния сектор - образование, здравеопазване, държавна администрация и т. н. Частният сектор на практика липсва. Той евентуално би могъл да бъде позитивно засегнат в дългосрочен период, ако промените в образованието проработят. В предходната статия по темата вече коментирах, че те със сигурност няма да са достатъчни заради липсата на критерии за качество, което да е условие при финансирането. Освен това е възможно те дори да не са в правилната посока.

Това, от което се нуждае българската икономика, е относителна стабилност на бизнес средата - без чести и недомислени промени в регулирането, които поставят интересите на едни фирми пред тези на останалите; с ниски и предвидими данъци и без изключения, които създават предимства за едни бизнеси пред други и изкривяват избора; с нормално работещи регулаторни органи, които не се използват за натиск върху бизнеси или за отнемането им от законните собственици; спазване на правилата, които се прилагат еднакво за всички и т. н.

Бизнесът се нуждае от инфраструктура, но не по-малко се нуждае от предвидимост, ясно установено и защитено право на собственост и по-малко ненужни пречки пред работата си. Държавната администрация трябва да бъде в услуга, вместо да е съвкупност от инструменти за натиск и генератор на корупция и неформална икономика. Електронните услуги и управление биха улеснили бизнеса, но това би се случило и при въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, премахване на изискванията за представяне на документи, които се издават от други държавни или общински учреждения, облекчаване и премахване на лицензионни и разрешителни режими и т. н.

Пример за конкретна област, където условията за бизнес са крайно неблагоприятни, е добивът на полезни изкопаеми и по точно експлоатацията на нови находища. Забрани за проучване дали са налични икономически изгодни находища в някои случаи блокират всякакви възможности за развитие. При доказани запаси от полезни изкопаеми процедурите за разрешение и начало на добива отнемат години (в някои случаи повече от 10), а отдаването на концесия не се случва чрез прозрачни и състезателни процедури, което поражда съмнения за корупция и за накърняване на обществения интерес най-вече при определянето на концесионните възнаграждения.

Добивната промишленост изисква големи инвестиции и използване на най-нови технологии, които не създават рискове за живота и здравето на населението и вредят по-слабо на околната среда. На практика държавата не разполага с такива ресурси и не е способна да разработи дори доказани находища. Същевременно те имат особено важно значение на местно, а понякога и на национално ниво, тъй като са свързани със създаването на работни места, осигуряване на по-високи от средните за страната възнаграждения и възраждане на райони със западащо икономическо значение преди това. По този начин хората не само остават да живеят в тези райони, но се привличат работници от съседни такива, докато стандартът на живот се подобрява.

Подобни примери показват, че държавата не трябва да пречи на икономическото развитие, а да осигурява относително еднакви условия за всички. За съжаление, отново се очаква голяма част от предвидените ресурси в Националния план за възстановяване и устойчивост да бъдат похарчени непродуктивно. Програмите за въвеждане на електронно управление и за саниране на сгради, които ще бъдат продължени с ресурсите по плана, са показателни.

Елементите от плана, които действително подкрепят частния сектор, са твърде ограничени. Необходимо е да се планира поне наличието на програма за гарантиране на инвестиционни кредити.

Коментари

Задължително поле