Десетки хора загинаха, хиляди магазини бяха ограбени - такива бяха резултатите от масовите погроми и безредиците, които разтърсват Южна Африка от няколко дни. Как тази вълна на насилие е свързана със затвора за бившия президент на страната, кой провокира тези безредици и защо нито армията, нито полицията могат да се справят с това?

От една седмица в Южна Африка не спират кървавите сблъсъци и броят на загиналите вече е десетки. Президентът на Република Южна Африка (РЮА) Сирил Рамапоса в обръщение към нацията заяви, че това не се е случвало от 1991 г. насам и е необходимо да се сложи край на трибализма и враждата между племената. Това е първият път в историята на новата РЮА, когато държавният глава открито признава за съществуването на междуетнически проблеми но, не между бялото и черното население, а вътре в рамките на черното мнозинство.

Кървави сблъсъци бяха предизвикани от затвора на бившия президент на РЮА Джейкъб Зума. Наказателното преследване на бившия президент започна почти веднага след неговата оставка от поста държавен глава и председател на Африканския национален конгрес (AНК), партията, която непрекъснато и без смяна е била управляващата партия в страната.

Разследването смята, че Джейкъб Зума, като първи човек в държавата, е бил в корумпирани отношения със семейство Гупта - индустриалци и банкери от индийски произход. Той също така незаконно е разходвал държавни средства за построяването на краала Нкадла, личната му резиденция в традиционния стил на зулу. Всъщност краалът по-скоро е смес от средновековен замък и луксозна вила.

Зума просто игнорираше призовките на съдебните следователи и не идваше в съда. В крайна сметка съдът го осъди на 15 месеца затвор за неуважение към съда и беше насила откаран в затвор в провинция Квазулу-Натал, намираща се на източния бряг на Южна Африка и почти веднага вълна от насилие обхвана цялата Зулуланд.

Сега не е ясно кой пръв започна. Но най-шумен, както винаги в такива случаи, се оказа Джулиус Малема - вечният опозиционер, лидерът на крайно лявото и много младо крило на АНК. Неговите поддръжници, всички до един, облечени в червени тениски, започнаха да разбиват полицейските участъци и други държавни органи.

Най-големите градски агломерации, в които преобладаващата част от населението са зулуси, тръгнаха на поход. Вълната от насилие обхвана покрайнините на Йоханесбург - Совето и Бенони, излезе по улиците на най-големия град в страната, а след това и в столицата - Претория. Започна традиционното мародерство. Прави впечатление, че шест от седемте първи жертви бяха пазачите на супермаркети в Йоханесбург.

Но скоро погромите се превърнаха от чист грабеж в междуетнически погроми. Подтикнати от Джулиус Малема и кралското семейство, зулусите започват да разбиват магазините, принадлежащи на други племена и етнически групи, особено на представителите на народа венда, към който принадлежи настоящият президент на Южна Африка Сирил Рамапоса.

Също така, вълна от погроми мина и сред мигрантите, особено нигерийците, които заемат твърдо всички криминални ниши в Южна Африка, и също така владеят пазарите за вещи. Нигерийците започнаха да отвръщат на удара със стрелба, а те имат достатъчно оръжия.

В същото време погромите не се разпространяват извън провинциите Хаутенг и Квазулу-Натал и обяснението е много просто: това е Зулуленд и зулусите просто първи са се мобилизирали, за да подкрепят „своя“ Джейкъб Зума, а след това не са могли да се успокоят. След пет дни на погроми ситуацията най-накрая излезе извън контрол. И президентът Рамапоса заповяда да разположат войски в Йоханесбург, Дърбан и Претория. Полицията просто не можеше да спре погромите и убийствата.

Трябва да разберете, че полицията в Претория е предимно бяла и просто физически са по-малко от погромаджиите. Освен това белите полицаи и частните охранителни компании се занимават основно със защитата на проспериращите райони на градовете, които отдавна са се превърнали в своеобразна крепост.

Вярно е, че един бял полицай наистина може да спре цяла тълпа зулу. И например централната част на Йоханесбург с високите сгради, както обикновено, отиде при погромаджиите. Най-ефективното нещо, което правителството успя да направи, е да блокира акаунта в Twitter на Джулиус Малема.

В големите градове вече беше ограбено почти всичко, което може да бъде ограбено. В същото време белите фермери от Кейп и Кару - централните и източните провинции на страната - спряха да доставят храна за Зулуланд. Председателят на местната фермерска асоциация Кристо ван Рийд съобщи, че фермерите вече са понесли огромни загуби тази седмица, а сега погромаджиите дори вече са започнали да завземат и камионите. Границите със Свазиленд и Ботсвана бяха затворени, от които между другото критично зависи предлагането на продукти в Южна Африка.

След като правителството блокира акаунта в Twitter на Малема, в същата социална мрежа се появи нов акаунт: „Организацията на Джейкъб Зума“ и първото нещо, което тези любезни хора написаха: "Няма да има мир, докато Зума не бъде освободен".

Броят на загиналите достигна 72 души, а повече от 1 500 бяха арестувани. Армията се опитва да овладее поне кръстовищата на многобройните магистрали около най-голямата столична агломерация на Йоханесбург - Совето и Бенони, но засега без резултат.

Ако този конфликт беше само от вътрешнополитически характер и се въртеше изключително около личността на бившия президент Джейкъб Зума, тогава той би могъл да бъде потушен сравнително лесно. Но наистина, за първи път от десетилетия в Южна Африка избухнаха етнически вълнения.

Зулусите са най-голямото племе в Южна Африка с много своеобразен манталитет и история. Джейкъб Зума беше възприет в Южна Африка точно като президент на зулусите и единствен по рода си. Нелсън Мандела беше представител на друго племе - коса. По-късно АНК започна да предпочита да поддържа определен баланс между най-големите племена.

Зума като президент демонстративно се държеше според всички канони на племето зулу. Той официално е многоженец и носеше национални дрехи на зулу. Участваше в традиционни фестивали и пееше зулуски песни, включително известната песен „един куршум - един бял“. Дори изграждането на краала Нкадла, което сега му се вменява, се вписва в тази парадигма. Оставката му и последвалото наказателно преследване се разглеждат като нападение срещу народа на зулу.

И това е изненадващо и тъжно, тъй като AНК първоначално е построен от абсолютно бели хора като извънплеменна лява организация. Между другото, зулусите винаги са били малцинство в ръководството на АНК. Най-известният от тях беше Оливър Тамбо, но той беше по-скоро комунист, отколкото националист.
Но революционната спирачка в АНК свърши почти веднага със смъртта на Мандела, който обединяваше движението просто чрез своето присъствие като култова фигура. Сега от бившия социализъм и равенството не е останала и следа, а Южна Африка бавно, но сигурно се плъзга към примитивен трибализъм. Това каза президентът Рамапоса в своето телевизионно обръщение.

(Превод за "Труд” -  Павел Павлов)