Чуждите инвеститори изтеглили четвърт милиард евро Очакваме забавяне на ръста и дори спад на икономиката в началото на следващата година

Чуждите инвеститори са изтеглили неразпределени печалби за 72,5 млн. евро.

Износът продължава позитивното си представяне

Наскоро бяха оповестени предварителните данни за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2019 г. Това е повод за преглед на текущото състояние и перспективите пред българската икономика.

Развитието през първото тримесечие

Брутният вътрешен продукт се повишава на годишна база с 3,4% в реално изражение, като достига приблизително 23,9 млрд. лв. По този начин растежът се ускорява леко спрямо предходното тримесечие (3,2%). Съществен принос за това имат износът на стоки и услуги и корективите, чиито реални растежи са съответно 5% и 6,5% на годишна база. Всъщност корективите представляват основно косвени данъци. Приходите в консолидирания бюджет от тях за периода са с 11,9% по-високи в номинално изражение, отколкото през предходната година.

Ръстът на икономиката през 2019 г. ще бъде 3,4%, предвижда актуалната прогноза на ведомството на министър Владислав Горанов.

Износът продължава позитивното си представяне, като слабо надвишава в парично изражение вноса (съответно по 16,5 млрд. лв.), което води до положително салдо във външната търговия със стоки и услуги от 0,1% от БВП. В номинално изражение износът на стоки и услуги през първото тримесечие нараства с 9,5% на годишна база, докато вносът – с 4%. Това се дължи на износа на стоки за страни извън Европейския съюз, който се увеличава с 13,4%, като най-голям принос за това имат Египет, Китай, Сърбия, Съединените щати и Украйна, докато по-значим е спадът за Турция и Северна Македония. Друг благоприятен фактор е по-доброто от очакваното представяне в ЕС, където се отбелязва общо нарастване на износа със 7%. Принос за това имат пазарите в Германия, Гърция, Румъния, докато стойностите за Италия, Испания и Нидерландия се понижават.

От друга страна разходите за крайно потребление в стойностен обем надхвърлят 20 млрд. лв., като относителният им дял в БВП достига 83,9%. Те нарастват с 3,5% в реално изражение, като продължава забавянето на темпа им на растеж. Факторите, които определят позитивното развитие на потреблението, са увеличаващата се заетост и нарастването на средните заплати.

От страна на предлагането брутната добавена стойност нараства на годишна база с 3% в реално изражение, като темпът леко се ускорява в сравнение с предходното тримесечие. Принос за това има индустрията. Промишленото производство нараства с 3,5% на годишна база, като добивната промишленост бележи растеж от 11,6%, а преработващата от 5,2%. При производството на електроенергия и газ обаче спадът е 4,9%, което до голяма степен се дължи на относително меката зима. Общият оборот в промишлеността се увеличава с 5,3%, като при добивната темпът е 6%, в преработващата е 10,1%, а в производството на електроенергия спадът е 10,6%. Темпът на растеж в строителството е 5% на годишна база и е движен изцяло от сградното строителство, докато в гражданското строителство се регистрира лек спад.

Интерес предизвиква и динамиката при търговията на дребно. Наличните данни, които не включат търговията с автомобили и мотоциклети, показват нарастване на оборота с едва 1,2% на годишна база. Забавянето на растежа е значимо спрямо предходното тримесечие (4,9%), като дори през февруари се регистрира лек спад. Това се дължи на понижаването на оборота при търговията с храни, безалкохолни напитки и тютюневи изделия с 6,5%, при търговията с фармацевтични продукти и козметика – с 5,8%, докато растеж се наблюдава при търговията с нехранителни стоки, облекла и обувки, бяла и черна техника и стоки за бита. Последното се съчетава с покачване на потребителските цени средно с 3,3% на годишна база, докато при хранителните стоки то е дори 4,6%. Следователно на практика количествата продадени потребителски стоки и услуги са се понижили.

Според предварителните данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции в България през първото тримесечие на 2019 г. са отрицателни в размер от -254,4 млн. евро при също отрицателни (-52,6 млн. евро) през съответния период на 2018 г. Това означава, че всъщност чуждестранните инвеститори са изтеглили около четвърт милиард евро от българската икономика. Вложенията в дялов капитал и в недвижими имоти са се понижили с 562,8 млн. евро, изтеглени са неразпределени печалби за 72,5 млн. евро, докато чрез дългови инструменти на български предприятия са отпуснати нови кредити за 380,9 млн. евро. Тези данни ще бъдат коригирани по-нататък, вероятно към подобрение, но е факт, че по този начин икономиката се декапитализира. Това също така показва, че доверието в нея не е достатъчно високо и е необходимо да се предприемат конкретни действия за създаване на по-благоприятни условия за бизнес както за чуждестранния, така и за местния бизнес.

Междувременно стана ясно, че очакваното решение за инвестиция, чийто размер надвишава 1 млрд. евро, на един от най-големите производители на автомобили в света се отлага за есента. Тя би била изключително значима за българската икономика не само поради мащаба си, очакваните работни места и броя произведени автомобили. Това би представлявало стартиране на високотехнологично производство и би излъчило позитивен сигнал, който да спомогне за привличане на други инвеститори. Основно предизвикателство би било обаче откриването и наемането на достатъчно квалифицирани и дисциплинирани работници.

Перспективи

Темпът на инфлация ще продължи да се ускорява, като ще бъде движен от евтините кредити, повишаването на цените на електроенергията и горивата и затегнатия пазар на труда. Все още там търсенето превишава предлагането, което ще влияе за повишаване на заплатите.

Според Европейската комисия един от основните рискове пред българската икономика представлява фактът, че растежът на разходите за труд изпреварва този на производителност­та на труда. В резултат от това разходната конкурентоспособност се понижава. Това би могло да повлияе негативно върху външния сектор на икономиката като забави растежа на износа и ускори този на вноса. Това ще повлияе негативно и върху разширяването на икономиката като цяло.

Други рискове за България произтичат от състоянието на икономиките на основните търговски партньори. През първото тримесечие на 2019 г. икономическият растеж на годишна база, макар и бавно, се ускори в Германия, Испания, Франция, Италия. Почти всички авторитетни международни институции обаче прогнозират по-нисък растеж през 2019 г. спрямо предходната.

Международният валутен фонд очаква забавяне в почти всички основни икономики. Проблемите в Китай са свързани със затягането на регулациите спрямо банките и търговската война със Съединените щати. В еврозоната доверието на потребителите и на бизнеса отслабва. Производството на автомобили в Германия е сериозно засегнато от въвеждането на новите стандарти за емисии на отработени газове. В краткосрочен период ситуацията в САЩ изглежда по-благоприятна след сигналите от Федералния резерв за по-разхлабена парична политика. Като цяло МВФ предвижда забавяне на глобалния икономически растеж през 2019 г. с 0,3 процентни пункта, докато в еврозоната – с 0,5 процентни пункта. Въпреки това обаче те не очакват рецесия в никоя от големите икономики.

Според прогнозата на Европейската комисия темпът на растеж на германската икономика ще бъде едва 0,5% през 2019 г. Той ще бъде движен от вътрешното търсене при нарастваща заетост и повишаване на средните доходи. Същевременно очакваният растеж в Италия е 0,1% при растяща безработица и понижаване на инвестициите. Във Франция растежът, според ЕК, ще бъде 1,3%, подкрепен от вътрешното търсене, но с цената на висок бюджетен дефицит и нарастване на държавния дълг.

При подобни прогнози, особено когато са направени преди изборите за Европейски парламент, трябва да се има предвид, че те вероятно са твърде оптимистични. Ако от ЕК официално прогнозират, че дадена икономика ще изпадне в рецесия или в стагнация, това не би се отразило добре на изборните резултати на управляващите там партии или коалиции. Също така това не би се приело като признак за добра свършена работа за настоящия състав на ЕК. Освен това подобни институции се опитват да управляват очакванията на пазарите, като основната им цел е да не предизвикат спад с по-реалистична прогноза.

За 2019 г. Европейската комисия предвижда за България растеж от 3,3% в реално изражение, постепенно забавяне на темпа на инфлация до 2%, леко понижаване на безработицата до 5%, нарастване на заплатите с 6,9% заедно с разхлабване на фискалната политика с 1,2 процентни пункта, свързано със стартирането на големи инфраструктурни проекти. Въпреки това те очакват излишък в бюджета към края на годината. Очакванията на МВФ са сходни.

Според актуалната прогноза на Министерството на финансите очакваният растеж за 2019 г. е 3,4% в реално изражение, движен от вътрешното търсене. Безработицата се предвижда да спадне до 4,6%, а заплатите да нараснат със 7,8%, при 1,8% инфлация.

Вероятно тези прогнози са твърде оптимистични. Промяната в състоянието на основните търговски партньори обикновено има видим ефект за българската икономика между две и три тримесечия след това. Така през второто полугодие или в началото на следващата година може да се очаква забавяне на растежа и дори спад на икономиката в зависимост от случващото се най-вече в Европейския съюз. Натрупването на средства във фискалния резерв и намаляването на държавния дълг намаляват рисковете, съпътстващи подобни процеси.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Странно но факт. Дори фейсбук е по- богат от България! Измислена държава , да се закрива!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.