Aко конституционните съдии ограничат нездравия депутатски интерес към функционирането на институциите в съдебната власт, то той ще им направи услуга

Главният прокурор поиска от депутатите само две неща - да уважават институциите, най-вече Народното събрание и да се откажат от популисткото залитане, трупайки евтини политически дивиденти за сметка на прокуратурата

Когато в броя на в-к „Труд“ от четвъртък предвидихме Ще падне ли Гешев в капана, поставен му от депутатите Анализи 21:30 18.08.2021 , че не Иван Гешев, а депутатите могат да попаднат в подготвения за обвинител №1 капан с изслушванията му в Народното събрание, още не бе широко известно, че първата работа на новосформираната Комисия по конституционни и правни въпроси ще е да препита по конспекта с всевъзможни въпроси главния прокурор.

За всеобща изненада в 16.30 часа в четвъртък, малко повече от 24 часа след като е бил извикан, обвинител №1, заедно с две от заместничките си - Красимира Филипова и Даниела Машева, както и с говорителя Сийка Милева, бяха в зала „Запад“ на парламента.

Заседанието се проведе, макар дори и към момента ресорната комисия все още да няма приети правила за своята работа. А самото изслушване протече по изключително некоректен спрямо госта начин. Гешев бе поставен в ситуация, в която правилата се променят в движение - първоначално депутатите решиха да отправят по два въпроса към главния прокурор, но после се отметнаха и дадоха възможност на всеки, който иска, да задава по колкото си иска въпроси.

Променена в движение бе и темата на дебата. Главният прокурор бе поканен, за да говори за случаите на полицейско насилие, но всъщност му бяха задавани всякакви въпроси, включително и такива, свързани с личния му живот и сигурност. И може би точно заради тази некоректна форма, не Гешев, а парламентаристите попаднаха в собствения си капан. През цялото време обвинител №1 запази спокойствие, отговаряше прецизно и най-важното - убедително за широката аудитория. Повечето от питанията обаче демонстрираха опити за дребнаво заяждане и опит на питащия да представи себе си като опонент на главния прокурор.

Много правилно е намерението на главния прокурор да поиска от Конституционния съд отмяна на чл. 24 от Правилника за работа на парламента. Този текст позволява на всеки три месеца обвинител №1 или председателите на върховните съдилища, да бъдат викани в Комисията по конституционни и правни въпроси, за да дебатират по актуални теми. Подобна форма на парламентарен контрол съдебната власт не дължи, при това именно по решение на Конституционния съд отпреди две десетилетия, напомни им Гешев. А, ако конституционните съдии ограничат нездравия депутатски интерес към функционирането на институциите в съдебната власт, то той ще им направи услуга. Поне, ако съдим по неподготвеността на парламентаристите да водят дебат с дълго време подценявания главен прокурор.

Още от самото начало на изслушването Гешев иззе инициативата. Показа на питащите го, че няма да задоволи интереса им за конкретика по наказателни дела, защото именно Конституцията и законите го ограничават. А те важат и за законотворците. Видя се, че темата за т. нар. „полицейско насилие“ около протестите миналата година, не е въпрос към главния прокурор. И нещо още по-важно - дори депутатите разбраха, че протестът на жълтите павета може да е имал гражданска енергия, която прати в парламента т. нар. „протестни формации“, но неговият фокус не е бил главният прокурор, а бившите управляващи от ГЕРБ.

Заседанието бе придружено със сериозен медиен интерес и бе проследено от хиляди зрители чрез реалното излъчване в социалните мрежи и на сайта на парламента. Така се видя, че сериозни въпроси около работата на държавното обвинение дойдоха от народните представители от БСП, може би с едно изключение. Важна бе констатацията, направена от обвинител №1 по повод въпрос на депутат от левицата, че престъпленията на униформените е добре да се разследват от военни прокурори, както това се случваше в миналото. Дали това ще е така, зависи от народното представителство, напомни Гешев. Вероятно визирайки, че това никак не би се харесало на „Демократична България“, чиято водеща роля в политическия живот у нас е да руши всичко полезно, което функционира, но което не е прокарано от техен лобистки интерес. Ако зависеше от „градската десница“, то военното правосъдие отдавна щеше да е в небитието.

От запитване на депутат от ДПС се разбра, че около 9000 са случаите, свързани с предсрочните парламентарни избори, при които МВР е предприело действия спрямо граждани, за които не е имало никакви конкретни данни, че вършат изборни престъпления. Поне толкова са случаите, които полицията не е докладвала на прокуратурите в цялата страна. Всъщност това показва единствено, че МВР е било ползвано като „бухалка“ спрямо онези политически сили, с които президентът Румен Радев е в конфликт.

Някъде към края на дискусията, направи впечатление едно питане, което представителката на „Демократична България“ отправи, четейки го от десктопа на компютъра си. Очевидно някой беше успял да u изпрати мейл с „неудобни“ въпроси към Гешев. Питане, чието място обаче не беше на това изслушване, защото бе провокирано от Годишния доклад на прокуратурата за миналата година.

Главният прокурор напомни, че има Доклад на държавното обвинение за 2020 г., чието обсъждане е сред задълженията на парламента, та, ако ще го викат и занапред в Народното събрание, то нека това да е причината, а не някакви хибридни казуси, с които партиите се опитват да стегнат предизборно редиците. А на конкретните въпроси на парламентаристката от градската десница Гешев отговори с примери, които би трябвало да се харесат на избирателите u - като делата за шпионаж срещу шестима български граждани, един от които е ръководител секретното деловодство на Народното събрание, разследванията срещу руски шпиони, ползващи се с дипломатическо прикритие, които бяха изгонени от страната.

Всъщност, когато говорим, че шоуто в четвъртък беше на Иван Гешев, трябва да отбележим, че главният прокурор поиска от депутатите само две неща - да уважават институциите, най-вече Народното събрание и да се откажат от популисткото залитане, трупайки евтини политически дивиденти за сметка на прокуратурата.

Дали успяха да бъдат на висотата, на която се очаква да са народните избраници ли - не, ако съдим по поведението на Николай Хаджигенов. Макар да не е член на Комисията по конституционни и правни въпроси, адвокатът бе дошъл, за да демонстрира дребнавост, като се заяжда, ползвайки жълти новини от сайтове, свързвани с колегата му Арман Бабикян. Освен всичко друго, когато Гешев му пожела „приятен ден“, Хаджигенов му отвърна, че следващия път щял да дойде с яйца. Въпрос на първите 7 години, както се казва в такива моменти. Оценката за поведението на Хаджигенов дойде от колегите му от Народното събрание, които го призоваха да не срива авторитета им с въпросите си към главния прокурор. Всъщност Хаджигенов направи услуга на Гешев, който използва възможността да опровергае част от фалшивите новини по негов адрес.

Главният прокурор умело използва момента, за да заостри вниманието на парламентаристите към необходимостта от адекватно процесуално законодателство, от изменение на Наказателния кодекс, както и за пореден път да защити специализираното правосъдие, което изглежда ще е следващата гореща тема в отношенията между прокуратурата и парламента.

Илюзия е да се смята, че с появата си в Народното събрание Иван Гешев е „стопил ледовете“ в отношенията си с политически формации, които гласят закриване на спецпрокуратурата и спецсъдилищата и ликвидиране на Бюрото по защита на свидетели. Обвинител №1 обаче даде да се разбере на депутатите, че отговорността за последиците от техните решения ще са за сметка на българските граждани, които ще бъдат лишени от повече механизми за защита на обществения интерес. Може би затова от изказванията на Гешев лъхаше увереност, за сметка на плахостта, която излъчваха народните представители. Вероятно, защото той ще продължи да е главен прокурор, докато техният мандат в най-добрия случай ще приключи след четири години, но може и след четири седмици.