Ще продължи натискът за нарастване на цените

Повишаването на цените кара хората да свиват потреблението на някои стоки.

Такава висока инфлация не е регистрирана в страната от въвеждането на валутния борд и затова предизвиква сериозно притеснение

Нарастват приходите от износ на ток

Националният статистически институт оповести данни от експресната оценка за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2022 г. Това е повод за преглед на състоянието на българската икономика през този период, когато все още на власт е редовното правителство на четворната коалиция между “Продължаваме промяната”, “Демократична България”, “Има такъв народ” и “Коалиция за България (БСП)”. Всъщност служебното правителство на Донев встъпи в длъжност в началото на август, така че юли беше последният пълен месец от мандата на редовното правителство.

Основната тенденция за бързо покачване на равнището на цените, която започна в началото на 2021 г. и се засили след средата на същата година, се запази. Само за 3 месеца потребителските цени се повишиха с 4,6% според НСИ, като в края на периода инфлацията на годишна база достигна 16,9% според индекса на потребителските цени и 14,8% според хармонизирания индекс и продължи да се ускорява през юли. Такова нарастване на потребителските цени не е регистрирано в страната от въвеждането на валутния борд и поради това предизвиква сериозно притеснение.

То обаче не е изолирано явление - аналогично развитие е налице и в евро зоната (инфлация на годишна база 9,6% през юни), и в Съединените щати (9,1%), където вече бяха предприети няколко повишения на основните лихвени проценти на централната банка с цел овладяване на инфлацията. В евро зоната реакцията се забави и това, което се случи, беше излизане на тези проценти от негативна територия. Българската народна банка по принцип следва политиката на ЕЦБ, но в случая реши, че запазва непроменен размера на таксите, които плащат кредитните институции за държаните от тях свръхрезерви при централната банка, докато се променя единствено режимът за депозита на правителството. Фактически затягането на паричната политика все още не се прилага от БНБ. Това решение в известна степен е в полза на институциите с банки-майки от евро зоната, тъй като те могат да държат свръхрезервите си при вече 0% лихва, докато при БНБ те са при -0,7%.

Все пак ефектът от решенията на ЕЦБ и БНБ би следвало да бъде намаляване на ликвидността в банковата система в страната, което би следвало да започне да влияе (слабо) върху инфлационния натиск. Повишаването на административно регулираните цени на природния газ, водоснабдяването и др. и прехвърлянето на инфлацията при производствените цени към крайните продукти обаче ще продължи да създава натиск за нарастване на цените на потребителските стоки. От друга страна очакваният спад на икономическата активност в евро зоната ще започне да въздейства антиинфлационно.

Графика: Инфлация на година база според Индекса на потребителските цени

Източник: НСИ

Традиционно при периоди на висока инфлация, особено когато става въпрос за данни от експресна оценка, са налице съмнения относно разпределението на номиналния растеж на БВП на реален растеж и дефлатор. В случая отново възниква въпросът дали реалният растеж при оповестените данни не е по-висок от действителния за сметка на по-нисък дефлатор.

Производство

Според НСИ БВП по текущи цени през второто тримесечие на 2022 г. достига 38,3 млрд. лв., което означава, че този показател се увеличава с 22,9% на годишна база (за сравнение през предходното тримесечие номиналният растеж е 21,4%). В реално изражение експресната оценка показва растеж на БВП от 4,8% (4,5% през предходното тримесечие). Това означава, че дефлаторът на БВП също се е повишил, но може би не в степента на нарастване на потребителските цени през периода.

Растежът на добавената стойност е движен от промишлеността. През разглеждания период продукцията на промишлените предприятия в реално изражение расте с 18% на годишна база и достига рекордно високи стойности. Основен принос за това има енергетиката, където производството се увеличава с 24,5%, докато в преработващата промишленост растежът е 18,1%. Производството на електроенергия от въглища стимулира и рекордния им добив - добивът на въглища нараства с почти 60% на годишна база, но е далеч по-нисък от рекордното първо тримесечие на 2022 г. Сериозен растеж (39%) се регистрира при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти. Това е най-бързо развиващата се промишленост от 2015 г. насам, като успява да изпревари производството на превозни средства, без автомобили.

От друга страна спад се наблюдава при добива на метални руди и производството на изделия от каучук и пластмаса, като вероятната причина е бързият растеж на производствените разходи (най-вече за природен газ).
Строителството регистрира минимален растеж от 0,6% на годишна база, като принос за това има сградното строителство, докато инженерното до голяма степен беше спъвано от действията на правителството на четворната коалиция.

Доминиращият дял от добавената стойност продължава да се генерира от услугите. Основната дейност при тях е търговията. Според данните на НСИ оборотът в търговията в реално изражение (тоест коригиран с реализираните цени) през второто тримесечие на 2022 г. се повишава с 2,8% на годишна база, което е значително забавяне спрямо растежа през предходното тримесечие (9,2%). Тук основният фактор за забавянето е повишаването на потребителските цени, което стимулира хората да свиват потреблението си на някои стоки, които не са от първа необходимост. Същевременно този период се използва при възможност за реализиране на спестявания, които след това да бъдат използвани през лятната ваканция.

Според наличните данни добри резултати реализира и банковата система, където нетната печалба през тримесечието се повишава с 48% на годишна база.

Като цяло реализираният растеж в сектора на услугите е положителен. Прави впечатление, че в настоящите данни дефлаторът на услугите значително е повишен. При предходната експресна оценка първоначално обявеният дефлатор на услугите беше едва 1,3% и по този повод отбелязах, че тази стойност е твърде ниска. При ревизията на данните по-късно този показател вече е 4%, което представлява твърде голяма разлика. При равни други условия такава (може би преднамерена) грешка води до завишаване на реалния растеж на услугите с 2,7 пункта, което на свой ред означава завишаване на темпа на растеж на реалния БВП с 1,6 пункта.

Не трябва да се пропуска и публичният сектор, който също се отчита като имащ съществен принос към добавената стойност, като заема все по-голям дял от икономиката в резултат от твърде експанзивна фискална политика. Подходът при отчитане на БВП - колкото по-високи са разходите, толкова по-висока се приема добавената стойност, търпи сериозни критики. Всъщност това, което се случва в публичния сектор, е преразпределение на добавената стойност, създадена от частния, особено при отчитане на качеството на създаваните публични блага.

Принос за нарастването на добавената стойност има позитивното развитие на пазара на труда. Според данните на НСИ от наблюдението на работната сила растежът на заетостта през второто тримесечие на 2022 г. на годишна база се ускорява до 1,9% при 1,3% през предходното. По този начин растежът на показателя брутна добавена стойност на един зает, който често се означава като производителност на труда, се ускорява до 3,3% през второто тримесечие на 2022 г. при 2,8% през първото.

Съвкупно търсене

Интересно е развитието и от страна на търсенето. Основният компонент са крайните потребителски разходи, които нарастват в реално изражение с 5,3% на годишна база. По този начин растежът се ускорява спрямо първото тримесечие (5,1%). Това развитие е изненадващо предвид случващото се с търговията, което коментирах по-горе. Вероятно става въпрос за подценяване на дефлатора на потреблението, който през първото тримесечие е 11,4%, а през второто е 12,7%.

Износът и вносът достигат рекордно високи стойности, като през второто тримесечие тези агрегати почти се изравняват по размер по текущи цени с потреблението. В реално изражение растежът на износа е 11,8%, а на вноса е 18% на годишна база. Така приносът на външния сектор към растежа на БВП е отрицателен. През 2022 г. по-високи приходи се реализират от износа най-вече на електроенергия, промишлени продукти (включително и на военната промишленост) и суровини.

Повишаването на цените на енергийните суровини - природен газ и петрол, допринася за повишаване на разходите за внос.
През второто тримесечие на 2022 г. се запазва негативната тенденция за спад на инвестициите, измерени чрез бруто образуването на основен капитал. Според сезонно изгладените данни на годишна база спадът в реално изражение е 7,3%. По този начин се регистрира най-ниската стойност на този показател за второто тримесечие от 2006 г. насам.

Обезпокоително е актуалното развитие и при преките чуждестранни инвестиции. Според предварителните данни на Българската народна банка през разглеждания период потокът от входящи преки инвестиции в страната е отрицателен в размер 593,8 млн. евро, като през всеки от месеците април-юни всъщност се регистрира изтичане на направени в предходни периоди инвестиции. Средно през периода почти по 200 млн. евро на месец са изтеглени като приносът за това е на реинвестираната печалба - тоест отчетени по този начин преди това печалби вече са разпределени, както и на разпродажбата на дългови инструменти. За сравнение - през второто тримесечие на 2021 г. в българската икономика са влезли 362,2 млн. евро.

Тези данни са показателни за ефективността на политиката на правителството на четворната коалиция относно инвестиционната активност в страната. Разбира се, биха могли да се посочат някои обстоятелства като войната в Украйна, които действаха неблагоприятно на цялостната среда за бизнес в региона. Но това не би могло да бъде сериозно оправдание особено що се отнася до вътрешните инвестиции в страната. Основна пречка по времето на предишното редовно правителство беше натискът върху бизнеси, като за тази цел се използваха държавните институции и регулаторните органи. Изглежда, че или тази политика е била продължена, или фактически извършените действия не са били в правилната посока и не са повлияли върху възприятията на предприемачите относно качеството на средата за бизнес тук.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари