Средното възнаграждение в страната ще нарасне на 1600 лв. през 2022 г.

Трупат пари за следващото плащане по външния дълг

Заплатите ще растат средно със 100 лв. на година. През 2020 г. средното възнаграждение ще нарасне от 1300 лв. на 1400 лв. В края на 2021 г. средната заплата ще достигне 1500 лв., а през 2022 г. - 1600 лв. Това гласят разчетите на министъра на финансите Владислав Горанов, които са свързани с публикувания проектобюджет за следващата година. За увеличението на средното възнаграждение ще допринесе планираното повишение на минималната заплата с 50 лв. до 610 лв. от началото на следващата година, както и заделените 10% повече средства за заплати на администрацията. В частния сектор също се очаква стабилен ръст на заплатите както заради нарастващата производителност на труда, така и заради недостига на работна ръка.

Наред с увеличение на заплатите се очаква намаляване на безработицата, която от 4,4% през настоящата година ще се понижи на 4,1% през 2020 г. и до исторически най-ниското ниво от 4% за периода 2021-2022 г., пише в мотивите към проектобюджета. Заетостта през първата половина на настоящата година нарасна, като за това допринесе ръстът на заетостта в услугите (с 1,7%) и строителството (с 5,9%). Но в селското стопанство беше отчетен спад на заетостта (с -5,4%), както и в индустрията (с -0,5%) спрямо същия период на миналата година.

С бюджета за 2020 г. се предвижда увеличение на максималния размер на гарантираните вземания на работниците и служителите при фалит на работодателя от 1400 лв. на 1525 лв.

Вдигането на заплатите води до увеличение на потреблението и до ръст на икономиката. Но наред с това инфлацията за тази година ще бъде по-голяма спрямо очакванията от пролетта като ще достигне 2,8%. Причината за това са цените на услугите и на хранителните стоки като прогнозите са те да нараснат съответно с 4,8% и 5,6%. Докато цените на храните у нас нарастват ситуацията на международните пазари е по-различна. Според актуализираната есенна прогноза на Министерството на финансите за международните цени на неенергийните суровини спадът в доларово изражение през 2019 г. се очертава да бъде по-голям в сравнение с очакванията през пролетта. През първите осем месеца на настоящата година спадът на цените на храните беше с 6,9%, на напитките със 7,1%, а на основните метали с 12,3%. Преизчислен в лева, спадът на цените е по-малък, а за някои стоки има леко поскъпване, тъй като за същия период еврото се обезцени спрямо долара с 6,4%.

За 2020 г. прогнозата е инфлацията да бъде по-малка - 2,3%. Цените на храните ще продължат да нарастват и през следващата година, но с по-малък темп.

През следващия тригодишен период 2020-2022 г. е предвидена възможност за поемане на нов държавен дълг в обеми, по-големи от предстоящите плащания по дълга, за да бъдат натрупани във фискалния резерв допълнително около 1,8 млрд. лв. към края на 2022 г. Целта е предварително да бъдат осигурени част от средствата за предстоящото погашение по емитираните през 2016 г. еврооблигации (на стойност 2,2 млрд. лв.), които ще трябва да бъдат изплатени в началото на 2023 г. Затова през 2020 г. е предвидено пускането на нов държавен дълг в размер до 2,2 млрд. лв. В проектобюджета специално е посочено, че може да бъдат пуснати облигации на международните капиталови пазара в рамите на Глобалната програма на България за емитиране на облигации, която беше ратифицирана от парламента през 2015 г.