Бюджетът може да изкара, докато може да се увеличават данъци, без да има реакции на хората, които ги плащат, смята икономистът Лъчезар Богданов.
"В България не е особено популярно вдигането на данъците. За тези две увеличения, те изглеждат непознати за масовата публика. Данък дивидент, общо взето няма да се усети от много хора. За осигуровките, голяма част от хората се договарят за нетна заплата за работодателя – "искам 2000 или 3000 лв. чисти пари, не ме интересуват осигуровки". Хипотезата, че тези допълнителни 50-60 лв. няма да ги усети работникът в джоба си, за да отиде да протестира, "защо ми взимате 50 лв.", коментира главният икономист на ИПИ.
"Догодина трябва да се вдигат други данъци – вижте пакета в Румъния, там се удрят всички и ДДС се вдига и акцизи за цигари, алкохол, за горива, плюс замразяване на разходи и съкращаване на хора. Това ни чака и нас след 2 години, ако се продължи с разходите", даде пример със северната ни съседка Богданов.
И предупреди, че ако управляващите сега се измъкват с тези две малки, според тях и не толкова рискови от публична гледна точка, увеличения, вероятно след 2 години при подобна политика, без контрол върху разходите, ще доведе до нужда от много по-сериозни мерки.
"И тогава вече няма как да се избегне народното недоволство", прогнозира той.
"Беше ясно, че пред управляващите имаше 3 алтернативи. Първо нищо да не правят, втората - да овладеят ръста на разходите – нарастването на заплатите, а не съкращаване и третата - да започнат да вдигат данъци. Очевидно за избрали третата, но това няма да напълни бюджета. Дефицитът остава, но явно се влиза в период за увеличаване на данъците, които удрят активната част - стопанския живот и хората, които работят на светло и декларират всичките си доходи", каза още икономистът.
Богданов коментира, че населението намалява с 20% в последните години, но в същото време целият публичен сектор не намалява, а се увеличава.
"Публичният сектор е по-атрактивен като работодател – особено определени службички. За 6 години отпреди ковида досега, в публичния сектор в България заплатите са нараснали със 116%, най-високият ръст в цяла Европа. Следващите са Унгария и Хърватия – с 85%. В източна Европа по-бързо растат заплатите и това е тенденция, но при нас става с изключително високи темпове", посочи той.
Мнението му е, че ако и следващата година действат същите механизми, в МВР например пак трябва да се вдигнат заплатите с 40% на годишна база, обаче "няма бюджет, който да удържи запазване на дефицита при такъв ръст на заплатите в публичния сектор".