Наоми Уотс: Числото 50 не ме плаши

Актрисата говори за секс-скандалите в Холивуд

Дейвид Линч ми отвори пътя с „Мълхоланд драйв“. На него дължа кариерата си

Като тийнейждърка заминах да живея в Австралия и се озовах в една компания с Никол Кидман. Обикаляхме заедно пъбовете, пиехме и се забавлявахме

Наоми Уотс е великолепна филмова нимфа с репутацията на една от най-талантливите изпълнителки в англоезичния свят от началото на новия век. С две номинации за “Оскар”, с роли в комерсиални хитове като “Кинг Конг” и “Пръстенът”, тя обединява престижа на Холивуд с авторитета на независимото кино. С изявите си в модерни арт класики като “Бърдмен” и “Мълхоланд Драйв”, Наоми Уотс се утвърди като една от най-интересните актриси на своето поколение. Наскоро тя участва в два интригуваши телевизионни сериала – специалния нов сезон на иконичния и култов сюрреалистичен ефирен мегахит от 90-те “Туин Пийкс” и новата поредица на стрийминг платформата “Нетфликс” озаглавена “Джипси”. През септември Наоми Уотс празнува 50-годишен юбилей. Тя изглежда в отлична физическа форма – секси, стегната и готова за екранни авантюри.

- Наоми, Вие се завърнахте в голямата шоубизнес игра с поредицата “Джипси”. Какво Ви привлече към проекта?

- Към “Джипси” ме привлече неконвенционалния профил на персонжа, говорим за жена извън клишетата и стереотипите. Тя се казва Джийн Холоуей и работи като терапевт в Ню Йорк и се влюбва в бившето гадже на една от своите пациентки. За да се подготвя за ролята отидох на няколко терапевтични сесии. Плащах по 400 долара на час за удоволствието.Може би трябваше да дам сметката на студиото, но нали казват, че ако не плащаш от собствения си джоб няма да има ефект. Със сигурност беше интересно. Моята героиня в “Джипси” обитава два свята – на доброто и на лошото. В съвременното кино, а и в телевизията, няма чак толкова много женски перспективи, особено на художествената територия на моралната двойнственост. Антигероите са много повече репрезентирани на екрана от мъже. Публиката също е свикнала да приема повече такива мъжки персонажи, но истината е, че това е универсална мъжка природа.

- Вие сте родена в Англия, но на 14 години заминавате да живеете в Австралия. Как животът в далечната земя се отрази на характера ви?

- Беше едновременно познато и страшно различно. Австралия е продукт на британската цивилизация и е важна част от англоезичния свят, но в същото време притежава съвсем автономна и многообразна култура. Толкова е красиво, диво, непознато, далечно. В началото ми беше много тежко, но успях да се адаптирам. Като тийнейджърка попаднах в една компания с Никол Кидман. Обикаляхме заедно пъбовете, пиехме и се забавлявахме. Тя беше част от доста голяма местна банда. Станахме добри приятелки и през 1991-а и двете получихме роли в австралийската комесдия “Флиртуване”. Хубави времена, към които винаги се връщам с носталгия.

- Как гледате на титаничните трусове в шоубизнеса и секс-скандалите, които пронизват Холивуд?

- Беше ужасно – особено в началото. Всеки ден научавахме потресаващи детайли за сексуалните престъпления на някои от най-влиятелните фигури в индустрията. Истински кошмар. Холивуд винаги е подценявал и употребявал жените. Ситуацията сега се подобрява и мисля, че постигаме прогрес защото открито говорим за проблема. Всички, които са се възползвали от властта си, за да тормозят сексуално жени трябва да понесат най-суровите последствия и никога повече да нямат достъп до шоубизнеса. В професионален план наистина правим опити да поставим повече жени не просто пред камерата, но и зад камерата. Все пак ние сме 50% от населението. Защо да няма интересни истории за жени? Няма много драми, посветени на дами. Всичко е научна фантастика или супергерои и франчайзи, комедии и други неща, които честно казано не ме привличат и не ме предизвикват. Талантливите сценаристи, способни да пишат качествени драми и сложни образи се преместиха от киното в телевизията. И аз реших да ги последвам.

- Отново снимахте и с легендарния Дейвид Линч – 15 години след паметното ви партньорство в “Мълхоланд Драйв”. Как се работи с човек като него?

- Да работиш с Дейвид Линч е удоволствие и привилегия. Той маха преградите пред въображението, премества границите на възможното в киното, а и телевизията. Дейвид не е просто един от големите режисьори, с които съм работила. Той ми отвори пътя с “Мълхоланд драйв”. На него дължа кариерата си. Винаги съм казвала, че моята кариера може да се раздели на две част – преди “Мълхоланд Драйв” и след “Мълхоланд Драйв”. Определено след този филм аз получих възможността да се реализирам като актриса и да избирам своите проекти. Отделно трябва да кажа, че лесбийските сцени са най-трудни за снимане. Но пък резултатът беше удивителен. Дейвид Линч е майстор на качественото, сюрреалистично кино. Винаги съм му била огромна почитателка. Още от времето на “Гумена глава”, “Синьо кадифе”,””Диво сърце” и първите два сезона на “Туин Пийкс” от началото на 90-те години на миналия век. Работата по третия, специален сезон на “Туин Пийкс” беше едно от най-специалните изживявания в моята кариера. А и отвъд нея. Такива неща променят целия ти живот, предлагат ти съвсем друга перспектива към съществуването. Никога няма да мога да се отплатя на Линч затова, че ме избра да изиграя ролята на изтерзаната холивудска блондинка в неговия шедьовър “Мълхоланд драйв” преди толкова години.

- Изглеждате превъзходно. Как се грижите за формата си?

- Много съм доволна от начина, по който изглеждам и се чувствам. Скоро навършвам 50 години, но не съм в паника. Числото 50 не ме плаши. Иначе спортувам много и гледам да не ям боклуци. Дисциплината е много важно условие. Парадоксално звучи, но дисциплината дава свобода. Винаги съм била запалена по спортовете и активния начин на живот, и тази моя страст ми се отплаща сега.

- Кои са вашите идоли от света на киното?

- Орсън Уелс, Алфред Хичкок, Одри Хепбърн, Ава Гарднър, Франсоа Трюфо, Франсис Форд Копола и, разбира се, Дейвид Линч.