Овехтелият 60-годишен Закон за противообществени прояви засяга над 10 000 подрастващи

Издръжката на едно дете в интернат е над 11 000 лв. на година

Всяка година над 10 000 деца са засегнати от Закона за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни.

Законът, който влезе в пенсионната възраст - 60 години, е обнародван на 14 февруари 1958 г. с последвани десетки изменения, поправки и кърпежи, като последните са от 2013 г. Тъжната статистика за подрастващите, минали всяка година оттогава през Детска педагогическа стая, са на Национална мрежа за децата, която стартира кампанията „За по-човечно детско правосъдие“ в страната. Резултатите при овехтелия закон са пред очите на всички ежедневно - увеличаваща се агресия и детска престъпност. Само за два месеца във Варна съдът наложи на 4-ма непълнолетни най-тежката мярка за неотклонение- за опит за убийство, за убийство, изнасилване и ограбване на старица, за пребит до смърт клошар, писа „Труд“.

„За съжаление сега съществуващият закон, от една страна не работи добре, от друга - не гарантира правата на децата и още по-важното е, че не предотвратява рецидива, извършването на повторна противообществена постъпка, коментира по време на кампанията във Варна Диляна Славкова, програмен координатор в Национална мрежа и участник в работната група в Министерството на правосъдието при изготвяне на новия законопроект.

При посрещане на участниците - родители и деца в голям търговски център в морската столица, бяха почерпени с бонбони „Сдъвкано детство“. Разбира се, не всяко дете, което е откраднало бонбон, отива в интернат, но познаваме случай, в който за кражба на парче торта малко дете под 14 г. беше изпратено в социално-педагогическия интернат в Драгоданово, даде пример Славкова. Изследванията на експертите от Национална мрежа за децата показват, че най-голям брой постъпки и прекрачване на закона са свързани с кражби. И това не е случайно.Огромна част от децата, които ги извършват, живеят в крайна бедност и са жертви на насилие и тормоз в семейна среда. Голяма част от мерките, предвидени в закона, се извършват проформа и когато едно дете започне да извършва по-дребни постъпки, родителите се уведомяват само с писмо, разговор по телефона, но няма истинска работа с тях, така че да разберат, че проблемът става сериозен и трябва да се намесят. И се стига до интернатите и трудово-възпитателните училища (ТВУ), уредени от 60-годишния закон. „В тях условията са много тежки.В един от интернатите няма дори топла вода и децата ходят да се къпят веднъж в седмицата на баня в Ракитово, а самият интернат се намира в гората. Персоналът там не е подкрепен и не може да се справи с толкова много деца. Съответно, какъв е ефектът- децата живеят в пълна мизерия там, а като излязат от интерната и като навършат 18 години, нищо не ги спира да продължат с престъпния си живот и да минат в системата на затворите за възрастни.

Между другото, затворите за възрастни са по-добри от сега съществуващите интернати, каза Славкова. Тя даде и друг шокиращ пример за дете преди две години, станало жертва на сексуално насилие и което продължава да живее в интерната с насилника си - по-голямо дете, въпреки че са алармирани за това всички институции. Другият проблем е, че в тези изолирани интернати постъпват деца с психически страдания, имат нужда от психиатрична помощ, но детските психиатри в страната са по-малко от 20 и са в големите градове, така че в тези структури проблемите вместо да се решат, се задълбочават. В такива интернати, които са под шапката на Министерството на образованието, в момента са около 200 деца, но броят им варира постоянно. Издръжката на едно дете в интернат е над 11 000 лв. на година и тя е най-висока за институционална грижа за дете в страната. За сравнение - издръжката на малчуган в домовете за деца, лишени от родителска грижа, е 7-8 хиляди лв. Половината деца в интернатите остават неграмотни, а 80 на сто от тях, излизайки от тях, влизат в престъпния свят на големите, каза Славкова.

Друго, заради което трябва да се промени законът, са местните комисии за борба с противообществените прояви към всяка община. Една част от хората, ангажирани в тях, работят с душа и сърце да помогнат, но в същото време това е почти невъзможно. Те влизат в ролята си на обществен възпитател след работно време и между останалите си служебни задължения. Вместо да има 5 възпитатели, които да работят по два часа, нека да има двама, професионално подготвени, на пълен работен ден, да се заемат истински с всеки случай-какво прави детето в училище, на улицата, вкъщи, смята Славкова. Издръжката на всички общински комисии в страната е около 11 млн. лева годишно и основното им задължение е да се занимават с превенция на престъпността в училище.

Национална мрежа за децата работи по проект „Развиване на центрове за права на децата, които са в контакт със закона“ и вече има изградени четири такива в страната- във Враца, в Пазарджик, в Русе и София, които са алтернатива на днешните интернати. В тях децата и семействата имат достъп до консултации с психолог, участват в пробационни дейности, получават юридическа подкрепа, работи се с родителите за подпомагане на промяната в поведението на детето, която да бъде трайна, а не базирана на репресии, наказания и страх, които нямат реален и дългосрочен ефект.

Тези нови методи и подходи, които вече са практика в европейските държави, са залегнали и в новия законопроект, който МП е подготвило още през 2016 г., минал е на обществено обсъждане, но заради изборите, смяна на правителството, все още чака ред, за да влезе в Народното събрание. „Като че ли продължава да липсва политическа воля за тази реформа. Има голяма съпротива и от МТСП- социалните служби и отдели за закрила на детето, защото децата извършители на противообществени прояви трябва да станат тяхна целева група, както е навсякъде в страните с работеща система за детско правосъдие. Ролята на социалния работник е най-ключова и много по-важна от тази на полицая, съдията, обществения възпитател, защото коренът на всички тези проблеми с децата, е социален“, казват експертите от Национална мрежа. Според тях социалното министерство се дърпа от поемане на тази нова отговорност, защото няма капацитет и ресурси да се занимава с тези деца. Проектът не предвижда закриване на ТВУ като този в Бойчиновци - има деца, които извършват истински престъпления и тяхната мярка е задължително да мине през наказателната система. Но отклоняването от наказателно производство трябва да мине през истинска превенция за деца и задълбочена, професионална работа със семейството.

По време на кампанията на Национална мрежа за децата във Варна беше представена играта „Не ме съди, човече“, която е метафора на сега действащия Закон за борба срещу противообществени прояви. Показано беше и видео със социален експеримент, направен с родители, който разкрива жестокостта на системата към „ничиите“ деца. В клипа питат родители какво ще направят, ако детето им открадне дъвка, ако избяга от къщи, ако удари друго дете. Показват им истински истории на наказани от държавата деца, условията и мизерията в интернатите, които буквално разплакват и най-непредубедените.

Кампанията е стартирала в София, Варна, Враца, Пазарджик, предстои да бъде и в Русе. Тя е подкрепена от Ева Жечева, шеф на дирекция „Права на детето“ към омбудсмана на РБ, както и от Ася Пеева, депутат от ГЕРБ и член на комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.