Силвия Захариева, носител на наградата „Учителят будител на 2017“, пред „Труд“: Задължително образование - само в началния курс

Не бива учебници да пишат хора, които не са влизали в клас

Преподавателката по физика от варненската Математическа гимназия „Д-р Петър Берон” Силвия Захариева бе избрана за „Учителят будител на 2017” в националния конкурс на фондация „Българска памет”. Призът й бе връчен заради дългогодишната й отговорна работа и личния пример, който дава на учениците, влагайки сърце, душа и страст в работата си. Срещаме се със Захариева в хранилището по физика на последния етаж в гимназията. В паузата между учителско съвещание и следващ час разговаряме с откривателката на таланти за предизвикателствата на професията, за минусите и плюсовете на образователната система.

- Г-жо Захариева, фондация „Българска памет“ ви отличи като „Учителят будител на 2017“. Какво е да си будител в днешно време - мисия или предизвикателство?

- Ежедневна задача е, защото самата ни професия е будителска. Аз съм един щастлив човек, тъй като имам привилегията да работя с успяващи деца. Но те са продукт на работата на всички колеги и на семейната среда, защото обществото е колективна работа. Не бих успяла без сериозната подкрепа на моето училище - Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“, с която са свързани десетилетия от живота ми, първо като ученичка, а след това и като преподавател.

- Как решихте да станете учител - детска мечта ли ви беше?

- Не. Решението взех, когато дойде време да кандидатствам в университет. Дойде съвсем естествено и след 36 години стаж продължавам да съм убедена, че не сгреших.

- Не е ли имало момент, в който да поискате да смените попрището, и как успявате да избегнете синдрома на професионалното прегаряне?

- Никога не ми е минавало през ума да сменя попрището. А риск от професионално прегаряне има във всяка една професия. Рецептата срещу този синдром е да работиш с удоволствие. Така никога няма да прегориш.

- Имате богат опит като учител. Кога се работеше по-лесно - през 80-те години на миналия век или сега?

- Не виждам много съществени разлики. Винаги е било предизвикателство да се справяш със задачите и да общуваш с учениците. И днес те не са много по-различни от младежите преди, като изключим дигитализацията, от която има не само вреди, но и ползи.

- В обществото ни обаче битува мнението, че неспирните реформи в средното образование всъщност водят до понижаване на качеството на подготовка на децата и като резултат сега те са по-неграмотни от майките и бащите си. Така ли е?

- Това е крайна оценка, която не споделям. Вероятно е и заради средата, в която работя - с изключително интелигентни и талантливи деца. Категорична съм, че учениците днес не са неграмотни. Дори и такива, които не блестят в клас, могат и се реализират успешно след това. Имала съм възпитаници, които са били калпазани, а после стават отлични студенти. Образователната ни система не е чак толкова лоша и много от критиките към нея са неоснователни. Ще дам пример с изследванията по програмата за международно оценяване Pisa, чиито резултати за България стават повод за притеснения и критики. А тази система просто не е обективна, защото сравнява резултатите на деца, обучавани при различни условия. У нас, например, физика в горния курс се учи 2 часа седмично, а в Казахстан - 7 часа. Няма как при това положение да се прави реална съпоставка.

- Но много родители твърдят, че програмите на децата са претоварени. Споделяте ли това мнение?

- Чух подобно изказване от родител наскоро - че децата постигнат ниски резултати, защото им се налага да учат ненужни в живота неща. Имам си свое, макар и крайно мнение. И то е, че образованието трябва да е задължително само в началния курс. Всяко дете трябва да се научи да чете и пише, но след това не бива то и родителите му да живеят с мисълта, че обществото им е длъжно, за да продължат да трупат знания, както често се случва сега у нас. Смятам, че задължителното средно образование е големият минус на системата. Има и доста недомислия в реформите, но с тях учители и ученици с много труд и усилия успяваме да се справим. Показател за това е успехът на студентите ни у нас и в чужбина.

- Многото учебници по един предмет и липсата на достатъчно време за затвърждаване на материала също са сред щекотливите теми, които често предизвикват обществен дебат. Пречи ли ви това в работата?

- Няма значение дали по един предмет има един или повече учебници. Важното е задължително съдържанието им да се консултира с учителите. Не бива учебниците да се пишат само от хора, които през живота си не са хващали учителски дневник и не са влизали в клас. Един човек, който е бил в реална среда, може да прецени кое е оптималното учебно съдържание. Против съм и механичното отпадане на материал, което е факт. Навремето учех физика по учебници на Милко Борисов. Те бяха много дебели, но всичко вътре беше ясно, когато се опиташ да го разбереш. После започнаха да съкращават съдържанието механично и сега вече много трудно един ученик сам може да усвои физиката. Лесно се стига до задънена улица и това отказва мнозина. А липсват и часове за затвърждаване на знанията. Налага се да препускаме по материала. Затова учителите трябва да бъдат ползвани като консултанти при подготовката на учебниците и на учебните програми. Хубаво е, че през последните години МОН започна да прави такива допитвания, но този процес трябва да се развива и усъвършенства. Има колеги, които се обезсърчават. Лично аз обаче оставам оптимист. Не бива да се вайкаме, страната ни е прекрасна и ако всеки си върши работата както трябва, ще имаме и прекрасна държава.

- Въпреки проблемите с учебниците, учениците ви твърдят, че можете да запалите и най-незаинтересованите по физиката, защото преподавате на достъпен език. Това ли е рецептата за успех?

- Децата са чудесни оценители. Те просто усещат, че работя с удоволствие. Затова сигурно и на монголски да им говоря, пак ще ме разберат. Когато има желание и добронамереност от двете страни, нещата се получават. Старая се дори когато пиша двойка, ученикът да е убеден, че я е заслужил.

- Имате и много извънкласна дейност. Известна сте като създател на таланти. Преди 4 години екип от ваши ученици спечели Гран при в конкурса на НАСА с проект за космическа екоколония „Зелен Космос“, а друг тим взе първото място с идея за пътуващи градове върху астероида „Дафне“. Как се сформира и мотивира един звезден отбор?

- Екипната работа е по-скоро чувство. Успехите са възпитаниците ми се дължат на отличната ни съвместна работа с колежката ми от ВВМУ „Никола Вапцаров“ доц. Веселка Радева. Тя изцяло е поела научната част при подготовката на проектите. Моята задача е да подбирам екипите и да осигурявам логистиката. Готови рецепти няма, само желание. Имаме го и ние, и децата, затова се получава добър резултат.

- И миналата година ваши ученици заедно с връстниците си от Трета природо-математическа гимназия спечелиха призово място в конкурса на НАСА. Какъв беше проекта им и какво предстои?

- За научен град в Космоса, чиито обитатели работят за борба с природните бедствия, енергийните проблеми и тероризма на Земята. Екипът зае трето място в предварителното класиране, но на самата конференция организаторите направиха и състезание за представяне на проектите, в което нашите деца спечелиха първото място заради блестящата защита на идеята си. Емоцията е голяма. Същото важи и за скорошното представяне на гимназията в международна олимпиада по експериментална физика, на която спечелихме три призови места. Единственият участник в лятната международна програма на ЦЕРН тази година също бе наш възпитаник. В ЦЕРН заведохме и група ученици, които получиха интересна информация за ускорителите на частици във връзка с нов проект за конкурса на НАСА.

- Колко време отнема подготовката на един такъв проект, преди да го представите и защитите пред стотици участници и експерти от цял свят?

- Всеки проект е индивидуален, но са нужни месеци, а понякога разработката отнема няколко години.

- Заради успехите на варненската школа България вече е призната за една от водещите страни в ученическия конкурс на НАСА за космически колонии. Но години наред имахте проблеми с пътуването, когато дойде ред децата да отидат до САЩ да си получат наградите. Решихте ли тази задача?

- Проблемът с финансирането на пътуванията до САЩ наистина бе тежък, тъй като НАСА кани наградените да си получат приза, но не поема разходите, а те са непосилни. Радостни сме, че за първи път тази година МОН ни подкрепи, като осигури за групата от 15 ученици и двама ръководители самолетните билети и нощувките. Това е признание, което говори за едно променено отношение на държавата към успехите на децата. И те, и техните родители оцениха тази подкрепа. Тя е мощен стимул. Благодарни сме и на община Варна, която винаги ни е помагала. Но най-трогателна и безценна за мен е помощта, която сме получавали и получаваме от бивши наши възпитаници. И те са много. В една от годините цял награден екип замина за САЩ благодарение на бивш ученик от гимназията. А тази година бивша моя възпитаничка прекоси САЩ от Калифорния до Сейнт Луис, за да дойде на церемонията и да ни помага. Тя не пристигна със самолет, а пропътува хиляди километри с колата си, за да спести разходите ни за трансфери от летището до хотела. Такива жестове нямат измерение. Те са и един прекрасен модел на поведение за настоящите ни ученици.

- Къде отиват те, след като завършат елитната Математическа гимназия - в чужбина ли продължават обучението си или у нас?

- Преди години масово абитуриентите ни предпочитаха да продължат образованието си в чужбина. Напоследък обаче наблюдавам, че и български университети успяват да привлекат вниманието им и все повече наши възпитаници остават да учат тук. Дори завършили навън се връщат да работят у нас и то в родния си град Варна. За всеки влак си има пътници, но светът вече е така устроен, че отвсякъде можеш да работиш за всекиго. Важното е да си намериш мястото и съм радостна, че виждам успели свои бивши ученици отново у дома.

- Колко часа продължава работният ви ден и не се ли дразнят близките ви от тази отдаденост на професията?

- Не броя часовете. Работният ми ден продължава, колко се наложи. Съпругът ми също е преподавател и имам пълната му подкрепа.

- Смятате ли, че повишението на учителските заплати ще сложи край на кадровата криза в училищата?

- Учителската професия много дава, но е факт, че дълги години бе неглижирана. Заплатите бяха много ниски и това, заедно с нервите и емоцията, които се хабят в ежедневието, естествено отблъскваше младите. Надявам се, че сега нещата тръгват в правилната посока, макар и с голямо закъснение. Неотложно е трудът на учителя да бъде по-добре остойностен, защото след като колегите от моето поколение и малко по-младите от нас се пенсионират, има риск да заключваме училища. В момента много трудно се намират преподаватели по физика и математика. Не упреквам никого, че търси по-добре платена работа, защото да работиш без удоволствие е мъка и за теб, и за околните. За мен лично обаче не всичко е пари. Общуването с децата е безценно. Преди време слушах интервю с един следовател, когото питаха защо не е станал адвокат, за да заработва повече. Допадна ми отговорът му, че парите никога не стигат - на едни за хляб, на други - за самолет. Смятам, че ако си подредил добре приоритетите си и не мизерстваш, значи си щастлив.

- Как би изглеждало идеалното училище през вашия поглед?

- Идеалното дали няма да е скучно? Виждате, че и в най-добре уредените общества стават много лоши неща и хората прегарят. Аз се храня от предизвикателствата. Те са нужни, за да се поддържа дух. Но в училище, а и в живота всички сме зависими. И в отношенията си трябва да се отнасяме към другия така, както очакваме да се отнасят към нас - со кротце, со благо, но без кьотек. Убедена съм, че всеки човек е добър, стига да има условията да го покаже.

Нашият гост

Силвия Захариева е любимата физичка на няколко поколения възпитаници на варненската Математическа гимназия “Д-р Петър Берон”. Работи там от 1986 г., а преди това е преподавала в СОУ “Св. Климент Охридски” в Дългопол и във варненското СОУ “Пею Яворов”. Има общо 36 г. стаж като преподавател. Два пъти е отличавана от община Варна като най-добрия учител на годината - през 2006 г. и през 2013 г., когато екип от нейни ученици грабна Гран при в международния конкурс на НАСА за космически колонии, изпреварвайки над 600 участници от цял свят. Участва в програми за обучение в ЦЕРН. Преди месец бе отличена от фондация “Българска памет” с наградата “Учителят будител на 2017”.