Труд
Автор:
Труд news
Бизнесът е против приемането на закон „Антиспекула“
Съществува риск част от лекарствата без рецепта да изчезнат от аптечната мрежа, ако бъде приет т. нар. закон “Антиспекула”, който вече мина на първо четене в парламента, предупредиха от Българския фармацевтичен съюз. Според съсловната организация новите правила ще принудят аптеките да продават медикаменти на загуба.
Притесненията са свързани с текстове, които предвиждат връщане на цените на лекарствата към нивата им от 2 декември 2024 г. Фармацевтите обясняват, че голяма част от аптеките вече са купили лекарства без рецепта на по-високи цени и при новите условия ще бъдат принудени да ги продават под себестойност.
По данни на бранша около една трета от медикаментите без рецепта са поскъпнали през последната година с 6-7% с изрично разрешение на държавата чрез Националния съвет по цени и реимбурсация. Става дума за над 500 лекарствени продукта.
Против приемането на проект на Закон относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги, известен като закон “Антиспекула”, се обявиха 20 браншови организации, които представляват значителна част от бизнеса в България - търговия, производство, финансов сектор, горива, фармация и услуги. Те категорично се обявиха против въвеждането на каквито и да било нови, допълнителни или извънредни мерки за административен контрол върху цени и надценки, извън вече съществуващата правна рамка, включително в Закона за въвеждане на еврото.
Предложеният законопроект представлява груба намеса в свободното ценообразуване и пазарните механизми, която не е икономически обоснована, не е правно необходима и създава реални рискове за функционирането на пазара в изключително чувствителен и критичен момент за българската икономика - въвеждането на еврото, заявяват браншовите организации.
Еврозоната не трябва да служи като оправдание за извънредни мерки, които подкопават принципите на свободния пазар, заявяват от бизнеса. Предложеният закон създава реална опасност от: изтегляне на продукти от пазара и разширяване на сивия сектор; ограничаване на предлагането и възникване на дефицити; свиване на българското производство и повишаване на безработицата; блокиране и отлагане на инвестиционни решения.
