Труд
Автор:
Труд онлайн
Новият военен министър Пийт Хегсет свика среща на всички 800 униформени военни лидери на САЩ за 30 септември в Куантико, Вирджиния. В съобщението не се предоставят реални подробности за това какво е било на срещата. Но общото мнение е, че този вид среща е безпрецедентна. Такава среща обикновено предполага, че се случва нещо важно, и след съобщението се появиха много спекулации за това какво би искал да обсъди Хегсет, пише The National Interest.
Някои твърдят, че срещата е свързана с руски военни действия срещу НАТО или с неотдавнашните движения на руска подводница клас „Борей“ близо до Япония. Междувременно, докато хиляди американски морски пехотинци, флотилия от военни кораби и подводници на ВМС на САЩ и стелт самолети F-35 Lightning II се струпват край бреговете на Венецуела, старо обвинение от неназован източник от отбраната отново се появи на повърхността.
Русия разположила ли е ядрени оръжия във Венецуела?
През 2019 г. тогавашният представител Марио Диас-Баларт (републиканец от Флорида) заяви пред Тъкър Карлсън в бившето си предаване по Fox News, че руснаците са разположили ядрени оръжия във Венецуела. Той не предостави допълнителни доказателства, но твърди, че руснаците са преместили ракетите си в социалистическата карибска страна.
По това време – както и сега – отношенията между режима на Мадуро в Каракас и администрацията на Тръмп бяха на най-ниското си ниво. Изглеждаше, че първият Белият дом на Тръмп се готви да подкрепи смяната на режима срещу Мадуро под формата на предизвикателство от страна на Хуан Гуайдо към лидерството на Мадуро.
Година по-рано, през 2018 г., руснаците бяха изстреляли и приземили бомбардировач, способен да носи ядрени оръжия, във Венецуела, но нямаше съобщения или твърдения, че тези бомбардировачи са имали ядрени оръжия на борда. Ако е имало, нямаше достоверни твърдения, че тези бомбардировачи са ги разтоварили в южноамериканската държава.
Източник намекна, че сред администрацията на Тръмп може да има опасения, че руснаците всъщност са разположили ядрени оръжия във Венецуела. Макар че трябва да се подчертае, че няма нищо, което да показва това, освен непотвърден доклад, може би е време читателите да преразгледат какво би се случило, ако в нашата част на света действително избухне ядрена криза.
Кубинската ракетна криза, част II
Припомнете си, че светът се доближи най-много до пълномащабна термоядрена война през 1962 г. по време на Кубинската ракетна криза. По това време Съветският съюз премести балистични ядрени ракети със среден обсег в комунистическа Куба.
Администрацията на Кенеди отговори с блокада и светът почти преживя пряка, кинетична война за малкия остров Куба. За останалия свят това беше второстепенен въпрос. Но за Съединените щати, с доктрината Монро, която изрично забраняваше въвеждането на сили извън това полукълбо навсякъде в Западното полукълбо – особено ядрени оръжия – предизвикателството беше екзистенциално.
Ако се установи, че във Венецуела са разположени руски ядрени оръжия от какъвто и да е вид, ще настъпи период на напрежение, но той ще бъде белязан от опити за деконфликт. Както по време на Кубинската ракетна криза, Вашингтон ще направи сериозен опит да се консултира със съюзниците си.
Споделянето на разсекретени открития със съюзниците би било част от задкулисния отговор на кризата.
Заседанията на Съвета за национална сигурност на Белия дом щяха да се свикат бързо – вероятно с участието на президента, но със сигурност с участието на държавния секретар, секретаря по отбраната, ръководителите на различни разузнавателни агенции и Обединения комитет на началник-щабовете, за да се оценят заплахите за родината на САЩ, регионалната стабилност и други рискове от ескалация.
Белият дом може да отправи остри осъждания , изискващи изтеглянето на оръжията. Например, по време на преместването на руски ядрени бомбардировачи във Венецуела през 2018 г., администрацията на Тръмп официално протестира срещу този ход.
От друга страна, за да избегне гняв и паника, Белият дом може да избере да запази нещата възможно най-в тайна и директно да ангажира своите съюзници, разузнавателни и военни служби, както и съперничещите си страни – Венецуела и Русия – по въпроса. По време на началните фази на Кубинската ракетна криза администрацията на Кенеди се стремеше да запази въпроса в тайна – докато един предприемчив репортер не разбра , че нещо не е наред, предвид използването на Вашингтон вероятно ще предприеме по-целенасочени санкции срещу Венецуела и Русия. Тези санкции биха били насочени срещу руски и венецуелски организации, като Роснефт, PDVSA и военни служители в двете страни. Това би могло да включва допълнително ограничаване на износа на венецуелски петрол за САЩ или съюзниците им, замразяване на активите на двете държави и оказване на натиск върху трети страни (като Китай или Куба) да не подкрепят разполагането на ракети.
По-широката икономическа изолация на Венецуела може да се ускори, например чрез ограничаване на паричните преводи или каналите за хуманитарна помощ, за да се подкопае по-пълно зависимостта на Мадуро от руската подкрепа.
Вече е имало военно позициониране и отбранителни подобрения, насочени към засилване на заплахата от американските военни в съзнанието на венецуелските политици. Възможно е дори да има повторение на стратегията на САЩ спрямо Куба по време на Кубинската ракетна криза.
През това време американският флот беше разположен, за да установи блокада около Куба, целяща да предотврати достигането на острова до още съветски ядрени оръжия. В този случай американците биха могли да използват флота си, за да окажат натиск върху Венецуела да се откаже от ядрената заплаха, като атакуват предполагаеми кораби за трафик на наркотици и хора, идващи от Венецуела.
Америка се нуждае от дългосрочно решение на венецуелската заплаха
Що се отнася до дългосрочната стратегия на САЩ, те вече започнаха да намаляват зависимостта си от венецуелските енергийни източници. Преди няколко месеца в администрацията на Тръмп избухна спор дали Белият дом е трябвало да преупълномощи лиценза на Chevron за добив на петрол във Венецуела. Президентът Тръмп отказа на американската петролна компания такова преупълномощаване, което спестява на Америка труда да се дистанцира от енергийния сектор на Венецуела.
Крайната цел при такива условия би била възпиране и деескалация. В същото време САЩ ще трябва да запазят военната опция в тайна и да продължат да сигнализират на Мадуро – и Русия – че ако нещо се случи с тези ядрени оръжия, видът опустошение, което ще се стовари върху Венецуела, ще бъде несравнимо с нищо невиждано от 1945 г. насам.
Едно нещо обаче е ясно: бързо се приближаваме до период, в който може би Съединените щати, а не Русия, ще бъдат принудени да се борят с подкрепян отвън враг в съседство.
За автора: Брандън Дж. Вайхерт
Брандън Дж. Вайхерт е старши редактор по националната сигурност в The National Interest. Наскоро Вайхерт стана водещ на „Часът за национална сигурност“ по America Outloud News и iHeartRadio , където обсъжда политиката за национална сигурност всяка сряда от 20:00 ч. източно време . Той е и сътрудник в Popular Mechanics и редовно се е консултирал с различни правителствени институции и частни организации по геополитически въпроси. Статии на Вайхерт са публикувани в множество издания, включително The Washington Times , National Review , The American Spectator , MSN , The Asia Times и други. Книгите му включват „Winning Space: How America Remains a Superpower“ , „Biohacked: China's Race to Control Life“ и „The Shadow War: Iran's Quest for Supremacy “. Най-новата му книга „ A Disaster of Our Own Making: How the West Lost Ukraine“ е достъпна за закупуване навсякъде, където се продават книги. Можете да го следите чрез Twitter @WeTheBrandon.
