Труд
Автор:
Труд онлайн
Съединените щати взривиха няколко лодки в Карибско море и сега увеличават военното си присъствие край бреговете на Венецуела. Джули Туркевиц, репортер от Каракас, обяснява как реагират венецуелците.
Плановете на президента Тръмп за Венецуела са бавно разкриваща се загадка, но президентът на страната, Николас Мадуро, усеща напрежението, пише The New York Times.
Американската армия е разположила военни кораби, самолети за наблюдение и подводница за атака в Карибско море. Тя е атакувала лодки от Венецуела, за които твърди, без доказателства, че са пренасяли наркотици, като е убила 17 души. Администрацията нарича Мадуро лидер на картел и „беглец от американското правосъдие“. Някои настоящи и бивши американски служители твърдят, че негласната цел е да го принудят да се оттегли от властта.
С други думи, смяна на режима.
Звучи като вид външен конфликт, срещу който Тръмп някога е водил кампания. Но моята колега Джули Туркевиц, която току-що прекара една седмица във Венецуела и има дългогодишен опит в отразяването на събитията в региона, ми каза, че Тръмп може би не мисли за страната в тези термини. (Можете да гледате пълния ни разговор тук.)
Въпросът, който може да определи съдбата на Мадуро, е дали администрацията на Тръмп разглежда усилията за смяна на режима във Венецуела като „чужда война“, която президентът се е ангажирал да избягва, или като операция за защита на интересите на Америка в собствения й заден двор.
Има много венецуелци, които биха се радвали да видят Мадуро да си тръгне.
Той е обвинен в сериозни нарушения на човешките права, включително изтезания и насилствени изчезвания. Според независими наблюдатели на изборите, той е загубил изборите през 2024 г., но въпреки това е останал на власт. През последните седмици една от лидерите на опозицията във Венецуела, Мария Корина Мачадо, заяви, че би приветствала помощта на американската армия за отстраняването му от поста.
Но по време на престоя си във Венецуела Джули разговаря с много хора, които не споделят това мнение. В част от света, където САЩ имат дълга история на военна интервенция и подкрепа за диктатури, идеята за наложена от Америка промяна се отхвърля категорично.
Местни дипломати и бизнес лидери предупреждават, че военни действия могат да предизвикат кръвопролитие и хаос. Ако правителството падне, въоръжените сили в региона – включително армията, колумбийските партизански групи и паравоенните банди – могат да се включат в борбата за плячката. А във Венецуела, с нейните петрол, злато и други минерали, има много плячка, посочва Джули.
„Ако убиеш Мадуро“, й казал един бизнесмен, „ще превърнеш Венецуела в Хаити“.
След дългите войни в Ирак и Афганистан, комбинацията от думите „Америка“ и „промяна на режима“ предизвиква тревога както в САЩ, така и извън тях. Правителството на Венецуела може би се опитва да се възползва от това. Вицепрезидентът на страната казал на Джули, че американският народ „не иска война в Карибите“.
Но той също така проведе кампания за депортиране на нелегални имигранти обратно в Латинска Америка и за борба с контрабандата на наркотици. И спечели подкрепата на испаноговорящите избиратели, които се противопоставяха категорично на социалистическите правителства като тези във Венецуела и нейния съюзник Куба.
Държавният секретар Марко Рубио настоява за промяна на режима във Венецуела. „Няма да допуснем картел, действащ или маскиран като правителство, да оперира в нашето полукълбо“, заяви той пред Fox News.
Този фокус върху „собственото полукълбо“ на Америка подсказва, че администрацията разглежда Венецуела по различен начин от, да речем, Украйна или Ирак, каза ми Джули. Те може би я виждат като страна, която играе пряка роля в проблемите, които ги интересуват най-много, и се намира близо до дома им – страна в сферата на влияние на Америка.
Военното натрупване край бреговете на Венецуела, макар и впечатляващо, е само един пример за интервенционисткия подход на администрацията на Тръмп към Латинска Америка. Тя заплаши да превземе Панамския канал и да бомбардира мексиканските лаборатории за наркотици. Тя се намеси в бразилската вътрешна политика в подкрепа на бившия президент Жаир Болсонаро. Миналата седмица предложи заем от 20 милиарда долара, за да подкрепи политическата кариера на президента Хавиер Милей от Аржентина.
Част от това изглежда е продиктувано от идеологически сходства: Тръмп вижда Болсонаро и Милей като съюзници, а Мадуро като враг. Но агресивният фокус върху задния двор на Америка може скоро да се превърне в официална доктрина на САЩ. Министърът на отбраната Пит Хегсет се готви да обяви нова национална отбранителна стратегия. Тя дава приоритет на „защитата на родината и Западната полусфера“.
