Александра Дадарио вече не брои калориите

Александра Дадарио притежава едно от най-желаните тела в Холивуд. Тази чудесна нюйоркска дива има излъчването на плажно зайче от златните брегове на Калифорния или Австралия. Дадарио нахлу зрелищно в елита на Холивуд и днес е една от най-преуспяващите актриси с армия от последователи в социалните мрежи. Те се доказа в “Истински детектив” и сега снима по четири-пет филма годишно.

Дадарио произлиза от горните слоеве на американското общество. Бащата на звездата е богат адвокат, но тя от малка е искала да бъде актриса. Нейните ужасно качествени форми станаха мейнстрийм екранна сензация и в игралния филм, базиран на прочутия сериал от 90-те “Спасители на плажа”, излязъл преди няколко години.

- Александра, как се чувства една вечно пътуваща за снимки актриса по време на глобална епидемия?
- Много странно усещане. Мислите ми постоянно са с медицинските работници и други наистина есенциални служители, които са на първа линия и работят всеки ден, за да може все пак страните ни да функционират. Те са в постоянна опасност. Затова е несериозно актьорите да се правим на жертви. Ние просто играем във филми и сериали.

- Мислите ли, че някои хора в средите преувеличават значението на шоубизнеса и страданието на звездите по време на карантина?
- Има такова нещо. Това не значи, че изцяло отписвам тази индустрия като несериозна, напротив. Това е корав и суров бизнес и повечето хора в киното и телевизията живеят от хонорар до хонорар. Аз се снимам от 12-годишна, бях тръгнала по лош път в началото на тийнейджърските си години и дисциплината на снимачните площадки ме спаси. Трябва постоянство. За последните четири години имам повече роли, отколкото през цялата си кариера преди това. Обичам тежката работа. Но в същото време се чувствам късметлийка.

- Какво мислите за възхода на сериалите през последните години?
- Телевизията преминава през историческа трансформация. Става по-сериозна, дълбока и ориентирана към възрастната, мислека публика. В момента в телевизията имат възможност да правят големи и дълги филми, които са невъзможни в кино индустрията. Филми от по девет-десет часа. Такъв точно е случая с “Истински детектив”. Дълго, обстойно, интересно и красиво разказана история. За мен е важно да се възползвам от възможностите, които ми дават и двете - киното и телевизията. Мога да изследвам и изграждам различни образи и характери и да се потапям във вълнуващи истории.

- Пробвахте се и в хорър жанра с “Призоваваме тъмнината”. Какъв образ играете в този филм?
- Това е повече хорър комедия - микс от жанрове с много препратки към други произведения. Работих със сценариста Алън Треза и знаех, че той е много способен автор с несравним талант за изграждането на нюансирани персонажи. Особено умело пише женски образи. Работата по филма мина чудесно, с удоволствие бих работила с този екип отново. Моят образ е шантав, неконтрулируем. Сценарият ми даде да изследвам различна и по-непозната част от характера си. Има много свобода в по-нестандартните и противоречиви образи, които имат много отрицателни черти и често взимат грешни решения, често действат глупаво. Не трябва да се взимаме много насериозно.

- С какво е по-различна тази роля от предишните?
- Свикнала съм да играя по-полирани и лъскави персонажи. Преди често ми се случваше режисьорите да ми казват да си притварям очите, да се опитам да ги направя да изглеждат по-малки пред камерата, защото в естественото си състояние съм изглеждала твърде дива и с огромни, ококорени очи. А с тази роля дадох свобода на това дивашко излъчване в мен.