Теодора: След раздялата със съпруга ми се отключи талантът ми да създавам музика

Магнетичната певица Теодора се изявява успешно, както във фолклорната музика, така и в попфолк жанра. Тя е родена в Бургас, където завършва музикално училище, а още от съвсем малка се влюбва в българската народна музика. Две години пее в хора към ансамбъл “Нефтохимик” в Бургас, а след това е приета в Ансамбъл “Странджа”. През 2004 г., тя става една от звездите на “Диапазон Рекърдс”. През 2005-та е отличена с награда за “Дебют на годината”, след като издава първия си албум - “Желание за грях”. Само година по-късно взима награда за принос към развитието на балканската музика от “Охрид фест - Охридски трубадури” в Македония. През 2007-ма, Теодора печели и най-престижното отличие за “Певица на годината” от “Фен ТВ”. Следват още редица награди, както и успешни дуети с гръцките звезди DJ Пантелис и Йоргос Яниас, а също и с българските є колеги Тони Стораро и Таня Боева. Най-новият дует на красивата певица е с Крум - “Бърза помощ”. След като се завърна от Америка, където роди двете си дъщери, през 2023-та г. Теодора спечели и награда за “Най-успешно завръщане на музикалната сцена” от Music Star Awards.

В Америка ми липсваше дома, музиката и срещите с хората

Няколко години планирах завръщането си в България, но все нещо ме спираше

След 8 години в Америка, у нас буквално започнах отначало

- Теодора, ти се завърна в България, след като осем години живя в Щатите. Трудно ли взе това решение и как успя толкова бързо да възродиш кариерата си?
- Мислила съм го няколко години това завръщане, дори си събирах багажа, но все се случваше нещо, което ме спираше. След като се роди втората ми дъщеричка, исках тя да стане поне на годинка, преди да се върнем. Накрая го решихме и се прибрахме. Мислех, че като си дойда ще ми е по-лесно с участията и с всичко останало, но се оказа, че осем години са си дълъг период и ми беше много трудно - буквално започнах отначало! Хубавото е, че за тези години не са спирали да ме излъчват по Фен Тв и Фен Фолк и хората не са ме забравили, но в началото не знаеха, че съм се върнала. Мисля, че вече наваксах пропуснатото и направих доста нови песни. Сега наблягам повече на фолклорната музика, която много обичам, но я бях оставила малко на заден план. Щастлива съм, че днес фолклорът е във възход и има възможност да се създават авторски песни. Аз живея с тази музика и това е музиката, която съм учила - завършила съм музикално училище с народно пеене.

- А в Америка продължи ли да се занимаваш с музика?
- Там бях съсредоточена изцяло в отглеждането на дъщерите ми и грижите за семейството. В Щатите също към правила музика, но за удоволствие, не съм имала професионални ангажименти. По-голяма част от песните, които създавах бяха мои авторски балади.

- Какво ти липсваше най-много от Родината, когато живееше в Щатите?
- Там имахме къща с басейн в едно малко градче - много подредено, чисто, приятно и спокойно за отглеждане на деца, но тук бях свикнала на различен ритъм на живот и ми беше малко трудно. Като се отдадеш на семейството вече живееш по различен начин, не че ми беше лошо, но започва да ти липсва домът, музиката, сцената, песните, срещите с хората... След определен период от време изпитваш все по-голяма носталгия по България. Когато се свързвах с майка ми и баща ми по вайбър, понякога те започваха да плачат и аз също плачех с тях, още повече, че цели осем години нито аз съм се прибирала в България, нито те са идвали в Америка. Затова и първата песен по моя музика, която написах там е “Ще се видим скоро”. Това е една гурбетчийска песен, не само за моя живот, но и за съдбата на много деца, на които родителите им са в България, а те са навън и нямат възможност да се виждат. Доста тежка песен, с истински болезнен текст. Не я пея по участия, защото много майки и бащи се разплакват и не мога да го понеса, понеже знам как аз съм го преживяла.

Певицата с двете си дъщери.

- Новият ти фолклорен албум се казва “Либе ле”. Има ли някоя от песните в него, която е особено лична за теб?
- “Руске, моме” е песен за моята майка Руска. За баща ми пък е “Свети Георги”, но тя не е включена в този албум. В него има някои по-закачливи песни, както и една за сватба - радва ме, че се харесват и се слушат. Някои от песните в албума са на великия Никола Ваклинов, други са мои авторски, има и народни песни, които са добре познати на почитателите на българския фолклор. Първата песен е “Мъри Величку”, която е в основата на любовта ми към народната музика. Тя ми е в кръвта - брат ми свири на кавал, като дядо ми, майка ми е била солист в хор и е играла народни танци, а бабите ми също са пеели.

- Как премина лятото за теб?
- Лятото за мен премина в работа, не толкова като участия, а защото създавах новите народни песни, които са по моя музика и вече съм направила богат репертоар. Отскоро започнах репетиции с танцова формация “Ми-ре-ла” и ходим заедно по участия. С тях създадохме фолклорна програма, която много се харесва и вече сме доста препоръчвани за всякакви събори, юбилеи, празници... Намерих малко време и за почивка и ходихме в Поморие. Там ми харесва, защото е много спокойно и релаксиращо.

- Твоята въздействаща балада “Ще видиш” е за това как да продължиш след една раздяла. Има ли нещо автобиографично в нея?
- Има - да! Има такъв елемент в голяма част от песните, които написах. Няма как да не е така, все пак със съпруга ми бяхме заедно 15 години. Това беше най-красивата - голямата ми любов, както и най-голямата болка след любовта. Така че, това е една преживяна песен. Аз говоря чрез песните и текстовете си и така лекувам душата си. Музиката ме спасява от много състояния.

- А влюбена ли е в момента Теодора?
- Не, в момента нямам такава силна и гореща любов.

- Раздялата със съпруга ти ли беше най-трудния ти период?
- Да, това беше най-тежкият ми период, през който създадох 15 балади и ще издам двоен албум догодина, ако успея. През декември се очаква да излезе една от тези изживени балади. Тя е за това, че не всяка Коледа може да бъде красива и има много хора, които са сами и няма с кого да празнуват. Надявам се да докосна слушателите с нея. В трудни моменти много ми помага и майка ми - тя е моят най-добър приятел, но понякога трябва сам да си го изживееш. Явно е трябвало да мина по този път, да го изживея и изпея и да продължа напред. С преживяното се отключи моят талант и всички нови песни са по моя музика. Вече имам около 100 фолклорни дема!

- Твоите две дъщери музикални ли са?
- Малката Анна е на 4 години и е много музикална - пее, танцува и обича българския фолклор. Като стане малко по-голяма иска да се явява на “Пирин фолк” и отсега ми заявява: “Мамо, аз ще пея на “Пирин фолк” и ще танцувам!” (Смее се.) Голямата Мими вече е в четвърти клас. Тя е по-спокойна и обича да си седне и да си рисува, докато Ани е доста буйно дете. Супер палава е, но също така е много организирана и подредена, което е типично за нейната зодия - Дева. Сутрин става, приготвя си дрехи, обувки, диадема, чорапогащник и чанта - иска всичко да є в тон. Много е кокетна, така че в нас всичко е подредено.

- Дъщерите ти бързо ли се адаптираха тук, след толкова години в Америка?
- На голямата ми дъщеря є беше по-трудно, все пак седем години и половина е живяла и учила там. Когато се преместихме, тя започна втори клас и є трябваше време да се адаптира, особено с езика. В Америка имаше приятелки, с които е израснала от дете, а тук трябваше да намери нови, но сега вече е в четвърти клас и най-добрите є приятелки са от училище. Двете с нея създадохме “Cute Books”. От Мими се роди идеята за картичките - имаме серии с пеперуди и всякакви животни. Хубавото е, че те са създадени от дете. След това направихме и скицници с нейни рисунки на корицата, както и чашки, тениски, шапки, химикалки, ръчно плетени терлички за бебета... На мен също ми е приятно да седна и да оцветявам това, което Мими е нарисувала - действа ми много успокояващо и ме пренася в хубавия детски и чист свят, където всичко е розово, красиво и усмихнато. Нашият слоган е: “Ние създаваме не само за деца, но и с деца”. Вече имаме и сайт. Надявам се след време нашата марка да стане любима на децата. Много ги обичам и затова се насочих да направим нещо хубаво за тях и съм щастлива, когато някое дете избере нашите картички, или книжки, които са занимателно-образователни. Там рисунките ги прави професионален художник.

С Крум заснеха ефектно видео към новия си дует.

- Имаш ли любимо място в Щатите и на какво те научи престоят ти там?
- Лас Вегас е мястото, откъдето имам най-много спомени. Там беше моята сватба - в Беладжио, както и първия рожден ден на по-голямото ми дете. Във Вегас знам почти всичко, но сякаш всеки път е толкова различно и вълнуващо и има много какво да се види. В Америка се научих на търпение, защото преди бях по-емоционална и исках всичко да се случва на момента. Освен това, когато имаш семейство, децата са на първо място и ставаш по-отговорен. Важното е да възпитаваме децата да бъдат добри - в Щатите възпитанието е по-различно и има повече респект към родителите и към учителите. Там не можеш да видиш дете да удря друго дете и да има конфликт - веднага се намесват учители и родители и му обясняват, че това не е добра постъпка. Всеки един има респект към другия и нещата бързо се оправят.

- А успя ли да създадеш приятелства в Америка?
- В градчето, където живеехме всички бяха равни и имах много задружни приятелства - не беше важно кой в каква къща живее и каква кола кара, а какъв е в сърцето си, докато тук не мога да се похваля със същото. Честно казано, не ми остава и време да излизам и не се занимавам с клюки и интриги. Искам да живея спокойно.

- Какво ти допадна най-много в манталитета на американците и какво не?
- Едно от нещата е, че там не ти се подиграват когато не знаеш нещо, а ти помагат. В началото изобщо не говорех английски, но там никой не ти се подиграва за това - научих езика с времето от слушане. Също така, хората там са много усмихнати - всеки поздравява другия и се държи уважително, всеки ти прави комплимент... Когато се прибрах тук и поздравявам някого с “добър ден”, или кажа на някоя дама, че є е много хубава прическата и ме гледаха малко странно. Като видиш нещо хубаво, няма нищо лошо да направиш комплимент. Иначе, в Щатите не ми харесваше това, че в по-малък град като нашия, нямаше социална среда. Събирахме се само като има празници, или рождени дни на децата. Това ми липсваше, че тук като се обадиш на някого: “Здрасти, искаш ли да пием едно кафе!” и веднага се разбираме, докато там всичко е с график и може да успеем да пием кафе чак след три седмици! Там се чувстваш самотен, ако нямаш голямо семейство.

- Ти си близка с Мика Стоичкова. Какъв приятел е тя и познаваш ли се с баща є Христо Стоичков?
- С Мика се познаваме от много години. Тя е страхотен човек и приятел - много е сладка и добричка, но сега всеки е с ангажиментите си и не ни остава толкова време да общуваме, обаче като се видим ни е много хубаво. Нейната дъщеря Мия си играе много с моите две дечица. Радвам се, че сега Мика се омъжи за човека, който є е на сърце - имат голяма любов - да са здрави, влюбени и щастливи! Със Стоичков съм се запознавала и бях много щастлива - той е легенда.

- Кой е най-хубавият комплимент, който си получавала?
- Че са ми много красиви очите! Това е първото, което ми казват, особено ако не знаят с какво се занимавам, както беше в Америка. У нас също често чувам: “Леле, какви красиви очи имаш!”, или: “Твоите очи са пронизващи, уникални!” Чак след това ми казват, че имам хубав глас и песни.

- Ти си от малкото певици с естествена красота и без корекции по лицето - как така не се изкуши?
- Само ботокс съм си слагала. Казват ми, че изглеждам по същия начин, както преди 20 години - не съм си правила нос, скули, или устни. Харесвам се каквато съм - имам хубав чип нос, а сега всеки иска да има такъв и си прави. Аз съм родена с такъв, като на баща ми и брат ми.

- Кой е най-ценният урок, който си научила?
- Човек трябва да има мечти и цел в живота - да ги следва и да не се отказва. Няма лесно, но трябва да се пробва, защото докато не опиташ няма как да разбереш. Особено в началото всичко е много трудно, така беше и когато бях прекъснала и с музиката за цели осем години, така е и с “Cute books”, но трудността амбицира много повече. Казвам си, че няма начин да няма начин - винаги има, но трябва да намериш правилния подход. Днес всичко е много скъпо и струва много пари, но ако човек има идея и цел, която му идва от сърцето и го прави с любов се получава! 

- Много твои колеги се притесняват и у нас да не се повтори сценарият от Гърция с еврото. Ти какво мислиш по тази тема?
- Аз също съм за българския лев! Обичам Родината си и българските народни песни за хубавата ни страна, езера и природа. Ние сме богати с това и трябва да сме горди, че сме българи.

- В какво вярваш и случвали ли са ти се чудеса?
- Вярвам в Господ. За мен това, че съм започнала да чувам и да създавам музика и вече съм направила толкова много народна музика, както и цял албум с детски песнички, е чудо, магия и дар.