Любомир Христов, д-р по икономика, пред „Труд news”: Законодателят трябва да зачеркне втория пенсионен стълб

В ход е подготовката на държавния бюджет за следващата година, а парламентът възложи на изпълнителната власт да подготви пътна карта за промени в пенсионната система. Комисията за финансов надзор подготви законодателни промени за въвеждане на мултифондове при управление на парите за втора пенсия. С въпроси универсалните пенсионни фондове изпълняват ли ролята си хората да взимат по-високи пенсии, удачно ли е да бъдат увеличени осигуровките за пенсия или да бъде премахнат максималният осигурителен доход се обърнахме към финансиста Любомир Христов.

- Г-н Христов, предстои приемането на пътна карта за реформи в държавното пенсионно осигуряване и в частните пенсионни фондове. Вече тестват предложения в публичната среда. Как ги оценявате като цяло?
- Оценката ми за тиражираните предстоящи промени в пенсионната система, които се представят като нейно „усъвършенстване“, е като цяло отрицателна от гледна точка и на осигурените, и на бъдещите пенсионери. Трябва да е ясно на читателите, че промените са насочени срещу техните интереси и благосъстояние, не са обосновани, не се налагат и ще облагодетелстват единствено рентиерите от финансовия сектор - пенсионни дружества, управляващи дружества и инвестиционни посредници. Основание за тази негативна оценка ми дават някои т. н. „анализи“ на пенсионната система, публикувани напоследък. Общото за тях е, че не успяват да формулират основния проблем, пред който пенсионната ни система изправя българските граждани, а внушават митове и легенди за нея. Основният проблем е, че допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсални и професионални пенсионни фондове: намалява пенсионните доходи и тяхната адекватност (с малки изключения); прави пенсиите по-несигурни като излага осигурени и пенсионери на инвестиционен, инфлационен и лихвен риск, както и мнозина на риск от дълголетие, и задълбочава дефицита в държавното обществено осигуряване.

- Има ли решение този проблем?
- Решението е просто и очевидно. След като и слепите прогледнаха, че допълнително задължително пенсионно осигуряване не работи в интерес на гражданите, то трябва просто да бъде ликвидирано. Кодексът за социално осигуряване да се промени, така че от 1 януари 2026 г. цялата задължителна осигурителна вноска да постъпва в държавното обществено осигуряване, а който иска допълнителна пенсия, да бъде любезен да спестява и инвестира допълнително, извън задължителната осигурителна вноска.

- Това няма ли да е национализация на пенсионната система?
- Не, няма да е национализация. Осигурителните вноски, както и данъците, са публични вземания, публични средства. Не можеш да национализираш нещо, което е изначално публично. Забележете, че говоря за бъдещи осигурителни вноски, а не за средствата, които вече са в личните партиди на хората. Те са си там и единствено лицето, титуляр на сметката, има право да се разпорежда с тях. По този въпрос е налице и правен прецедент. В Унгария наистина национализираха средствата по партиди. Унгарски гражданин заведе дело срещу страната в Европейския съд за правата на човека с твърдението, че е нарушено правото му на собственост върху натрупаните осигурителни вноски. Съдът дори не допусна делото до разглеждане като прие, че правото му на собственост, в т. ч. очакването му да получи пенсия в бъдеще, не е нарушено. Така че твърденията за национализация нямат нито икономическа, нито юридическа основа, а се размахват като психологическо плашило.

- Какви митове за пенсионната система се разпространяват?
- Наброявам до шест градски легенди за пенсиите, но тук ще се спра на две: едната е, че допълнителното задължително пенсионно осигуряване може да осигури допълнителни пенсии, а другата - че понеже НОИ работи с дефицит, то държавното обществено осигуряване е финансово неустойчиво и трябва да се увеличават осигурителните вноски. Тези твърдения имат характер на градски легенди, защото, макар да почиват на някои факти и да звучат правдоподобно, от тях се правят необосновани изводи, които не съответстват на реалностите.

- Универсалните пенсионни фондове (УПФ) постигат ли задачата, за която са създадени - хората да получават по-високи пенсии?
- Не. Нито досега, нито след евентуално въвеждане на мултифондове, пенсионните фондове не могат да осигурят допълнителна пенсия, по-висока от тази, на която човек има право, ако въобще не се е осигурявал в универсален пенсионен фонд. Две пенсии у нас са по-малко от една.

- От Комисията за финансов надзор са подготвили промени в Кодекса за социално осигуряване с цел въвеждане на мултифондове при осигуряването за втора пенсия в универсален пенсионен фонд. Смятате ли, че промените са положителни?
- Мултифондовете - до три инвестиционни портфейла във всеки УПФ - с различна структура на активите и различна степен на риск, са морално остарели и примитивни във вида, в който се предлагат. Декларираната цел е да се постигне по-висока доходност в пенсионните фондове и да се даде възможност на осигурените да избират портфейли според собствения си рисков апетит. Този вид мултифондове са критикувани още през 2010 г. в доклад на Световната банка. Една от критиките е, че три подфонда са недостатъчни да отчетат нюансите в търпимостта към риск на хората и че разликата между структурата на портфейлите е прекалено драстична. Собствените ми представителни проучвания след пълнолетните у нас показват, че от гледна точка на търпимостта си към инвестиционен риск, хората у нас се делят отчетливо на пет, а не на три групи. Това показва, че вноските на една част от осигурените ще бъдат инвестирани по неподходящ за тях начин. Примитивен е и начинът, по който се предлага да бъдат профилирани хората. Освен това търпимостта към риск не е единствената личностна характеристика, въз основа на която може да се определи подходящата структура на инвестиционен портфейл за отделен осигурен.

- Редица икономисти казват, че при даване на възможност за по-рисково инвестиране на парите на осигурените фондовете ще постигнат и по-висока доходност. До каква степен е разумно да бъде увеличен рискът при инвестиране на парите за пенсии и с колко би могла да бъде увеличена доходността от управлението им?
- В областта на финансите е установена концепцията за рисковата премия при инвестиране в акции (equity risk premium). Това означава, че ако искаш да получиш по-висока доходност, трябва да поемеш повече риск. Но обратното не е вярно. С други думи, ако инвестираш по-рисково не е задължително да получиш по-висока доходност. Ключов момент в дефиницията на рисковата премия е по-висока „очаквана“ доходност. „Очаквана“ се разбира в смисъл на математическо очакване. Реализираната на практика доходност може да е и по-висока, но и по-ниска от очакваната. В това се състои рискът, че очакваната доходност няма да бъде реализирана. В най-новата история на финансовите пазари са известни периоди с продължителност до 30-33 години, в която доходността на облигациите е по-висока от тази на акциите. Така, че по-рисковото инвестиране може да увеличи доходността за целия период на осигуряване, но може и да я намали. Вносителите не се аргументират с анализ - какви биха били резултатите, ако мултифондовете бяха въведени от самото начало, от 2002 г. Аз го направих и установих, че ако бяха въведени мултифондовете от 2002 г., то цената на един пенсионен дял днес действително би била по-висока с... по-малко от половин стотинка на един пенсионен дял. Като се има предвид, че при превключване от балансиран към консервативен портфейл с по-евтин дял се купува по-скъп, то броят на дяловете на осигурения в мултифондове би намалял. По-ниска ще е и натрупаната сума, а оттам и втората пенсия.
На въпроса „с колко би могла да бъде увеличена доходността“, отговорът е: недостатъчно за да направи две пенсии поне равни на една. Тук опираме в мита за допълнителния характер на осигуряването в пенсионни фондове. Фондовете са заченати като частична приватизация на ДОО. Част от вноската, която до 2002 г. постъпва в ДОО, започва да се отклонява към УПФ. Съответно на това и държавната пенсия се намалява. За да може пенсия от УПФ да компенсира намалението на държавната пенсия, е необходимо доходността, получавана в УПФ, да е поне равна на темпа на растеж на средния осигурителен доход. За 2002-2024 г. реалната доходност на осигурените в УПФ е отрицателна - минус 2,3% годишно. Това означава, че покупателната способност на осигурителните вноски за 22 години се е стопила. В същото време средният осигурителен доход е нараствал с реален темп от плюс 4,5% годишно. Разликата не може да бъде компенсирана в следващите години и първите мъже, които са имали възможност да се осигуряват 40 години в УПФ, ще получат две пенсии, сумата от които е по-малка от една пенсия от ДОО без намаление. Мултифондовете няма да помогнат.

- Пенсиите от държавното обществено осигуряване ежегодно се индексират. Предвидена ли е промяна по отношение на ежегодното индексиране на вторите пенсии?
- Да, предвижда се индексиране на пенсиите от УПФ с половината от дохода, реализиран при управление на фонда за изплащане на пожизнени пенсии. Капанът тук е, че в проекта за изменение на КСО се предвижда и премахване на техническия лихвен процент от формулата за изчисляване на пенсии от УПФ. Това ще доведе до пряко намаляване на вторите пенсии с около една четвърт при една и съща сума, натрупана по партида. Това прави невъзможно пенсията от УПФ да компенсира намалението на държавната пенсия дори и насън.

- Един от проблемите при осигуряване в УПФ е, че човек трябва няколко години преди навършване на възрастта за пенсиониране да реши дали се отказва от втората пенсия. Трябва ли това да бъде променено и хората да могат да решават по всяко време?
- Вижда се вече 10 години, че хората не могат или не искат да вземат решение за това дали да се откажат от пенсионните фондове или не. И това е естествено. Поведенческите финанси са установили, че когато на хората им липсва експертиза, когато е налице риск и когато от тях се изисква да вземат решение за по природа несигурно бъдеще, те просто избягват да решават. А пенсионните фондове у нас са може би единственият продукт, в който хората купуват по принуда, но не знаят нито цената, нито качеството му. Затова законодателят трябва да им спести тази мъка като зачеркне втория пенсионен стълб.

- За кои хора е по-изгодно да се откажат от втората пенсия и да се прехвърлят изцяло към НОИ, и за кои е по-добре да останат в универсалния си пенсионен фонд?
- За мнозинството, в т. ч. и тези, които винаги са се осигурявали върху максималния осигурителен доход, е по-изгодно да се откажат незабавно от УПФ, за да получат по-високи пенсии и да си спестят таксите на фондовете. За онези, които винаги са се осигурявали върху минимален доход, е по-изгодно да останат в УПФ, защото ще получават (субсидирана) минимална пенсия от ДОО, а средствата от пенсионните фондове ще им бъдат изплатени разсрочено.

- Някои политици казват, че частните пенсионни фондове функционират от 20 години, а трябва да минат още 20 години, за да бъде видян пълният им ефект върху размера на пенсиите. Смятате ли, че трябва още 20 години да очакваме по-високи пенсии, осигурени от универсалните пенсионни фондове?
- Това не просто не е вярно, но е и открито лобиране за интересите на рентиерите. Още преди 10 години Министерството на финансите прогнозира пенсиите до 2042 г. И установи, че всички мъже, които ще се пенсионират между 2025 и 2042 г., ще получават по-висока пенсия, ако се откажат от УПФ и се осигуряват само в ДОО. Не е трудно днес да се прогнозират пенсиите на тези, които ще са се осигурявали 40 години в пенсионни фондове. Така, че който иска, да чака да падне тавана.

- Министерство на финансите е планирало увеличение на осигуровките за пенсия от началото на 2027 г. и 2028 г. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Увеличаване на осигурителната вноска за пенсия не е необходимо. Вноската в ДОО може да се увеличи с 5% от осигурителния доход още утре, ако не се отклонява в пенсионни фондове. Единствената последица от увеличението на осигуровките е рентиерите да могат да продължат да събират незаслужено такси от осигурителните ви вноски и да намаляват дохода ви на старини. Увеличаване на вноските се оправдава с мита, че ДОО е неустойчиво, че парите за пенсии свършват, защото дефицитът на ДОО е нараснал. Не дефицитът на НОИ е мярка за финансова устойчивост на ДОО, а разходите за пенсии в процент от БВП. След като достигнат връх през 2026-27 година, разходите за пенсии, свързани с трудова дейност, намаляват до под 12% от БВП в целия период до 2070 г. според прогноза на НОИ и то без увеличаване на осигурителните вноски или пенсионната възраст. За сравнение, по данни на Евростат разходът за пенсии през 2022 г. е 12,2% средно за ЕС. Ако европейските страни могат да отделят 12,2% за пенсии днес, защо България да не може да отделя по-малко и през 2050 или 2070 г.?

- За да бъдат увеличени приходите в бюджета не е ли по-добре да отпадне максималният осигурителен доход?
- По-добре е. У нас не е оправдано да има максимален осигурителен доход.

- Необходими ли са промени в действащото в момента „швейцарско правило“ за ежегодно индексиране на пенсиите - с 50% от ръста на средния осигурителен доход и с 50% от инфлацията за предходната година?
- Ефектът на „швейцарското правило“ е, че запазва покупателната способност на първоначално отпуснатата пенсия и дори леко я повишава с годините, защото средният осигурителен доход расте по-бързо от инфлацията. Но с времето пенсиите изостават от новоотпуснатите, именно защото осигурителният доход расте по-бързо. Затова, ако пенсиите се индексират само с инфлацията, те бързо ще изостават от новоотпуснатите. Ако пък се индексират само с растежа на дохода, ще се увеличат разходите за пенсии. Затова трябва да се анализират внимателно дългосрочните последици от промяна в „швейцарското правило“, преди да се вземе решение.

Любомир Христов има над 30 години опит като ръководител, изследовател и преподавател в публичния и в частния сектор. Има опит в икономическата политика на национално и международно ниво. Завършил е УНСС, има следдипломна квалификация в Американски Колеж, Пенсилвания, САЩ, в Университет Еразмус, Нидерландия, в Институт на МВФ, Вашингтон и в Киевския държавен университет. Бил е председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти, изпълнителен директор на Централен депозитар, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ.