Доц. Борис Асьов, миколог в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН: Случайни гъбари още продават опасните лимонка и киселка

С настъпването на сезона, в който природата е богата на диворастящи гъби, потърсихме един от най-добрите експерти в страната - доц. Борис Асьов от БАН. Той обясни как се различават ядливите от отровните гъби и защо дори опитни гъбари понякога допускат фатални грешки. Един от примерите е събирането и предлагането на лимонка и киселка, които могат да доведат до фатални последици.

Аз не давам гъби на деца

Някои хора не знаят и за алергията си към култивираните 

- Доц. Асьов, сега сме в сезона на събирането на диворастящи гъби. Какъв е първият Ви съвет към любителите им?

- Аз избягвам да давам съвети, но мисля, че за да е спокоен човек в света на гъбите, винаги трябва да запазва една здравословна критичност и недоверие към познанията си.

- Какви грешки правят най-често гъбарите любители?

- Най-фаталната грешка, която един гъбар любител може да направи, е да иска всичко тук и сега. Гъбарството е малко или много опасно занимание, при което човек се учи бавно и постепенно и с много търпение и постоянство. То изисква изключително много знания, но иска и окото да се обиграе, което отнема доста време.

- За какво да внимават доверяващите се купувачи на диворастящи гъби?

- Като цяло мисля, че любителите на диворастящи гъби могат да са сравнително спокойни, купувайки гъби от магазина или от продавачи, които имат сертификат за гъбар. По-рисково може да бъде купуването на гъби от случайни хора, тъй като на няколко пъти любители са ми сигнализирали, че по пазарите се продават и гъби като киселка и лимонка, за които в наши дни знаем, че могат да са опасни.

- Но в справочници от преди години те са записани като ядливи гъби?

- Това действително е така и причината всъщност е доста тривиална - просто за тези гъби до неотдавна не е било известно, че са отровни, вероятно тъй като са се събирали и консумирали по-рядко. Също така изследванията за токсичност са изключително сложни и трудни за прилагане. Тук смятам, че е важно да споменем няколко градски легенди, които за съжаление са широко разпространени у нас. Нашият народ вярва, че ако една гъба е наядена от червеи или други животни, е ядлива, както и че ако се вари с лук или чесън и те посинеят или потъмнеят, тя е отровна. Това няма нищо общо с истината. А тя е, че единственият начин да разберем дали една гъба е ядлива или отровна, е да познаем точно вида на самата гъба. Сред гъбите, които в миналото са се смятали за ядливи, а днес знаем, че са отровни, е киселката. Тя е може би най-известния пример за такава гъба, тъй като от нея през 1944 г. умира немският миколог Юлиус Шефер. След време е установено, че гъбата съдържа антиген, водещ до смъртоносна автоимунна реакция, т. е. такава, при която имунната система на тялото започва да „напада“ собствените ни клетки. Подобна е и историята на лимонката, която също предизвиква автоимунна реакция, а през 2014 г. учените биха аларма и за мишата гъба. Тези примери ни показват, че излишните експерименти са опасни и че за един практик гъбар има много голямо значение по какви книги учи гъбите. Ако в дадена книга за киселката или лимонката пише, че са ядливи, то това не е вашата книга. Изобщо, аз препоръчвам на любителите да ползват книги с поне 500 вида гъби и такива, издавани през последните няколко години.

- Какви са първите симптоми при отравяне, за да потърсим своевременно лекарска помощ?

- Като цяло за почти всички отравяния с гъби първите симптоми са стомашно-чревни, т. е. гадене, позиви за повръщане или коремни болки. При наличие на такива симптоми правилото е едно - незабавно да се потърси медицинска помощ. Самолечение е крайно неуместно и колкото по-бързо се намесят лекарите, толкова по-благоприятни са прогнозите за възстановяване.

- Вярно ли е, че преди консумация на горски гъби трябва да опитаме съвсем минимално количество и ако се почувстваме неестествено, да не ядем от тях?

- Напълно е вярно, при условие, че сме сигурни, че по принцип са ядливи. Между другото това важи и за култивираните гъби. Някои хора могат да проявяват индивидуална чувствителност и са предразположени към алергии, за което е възможно да не знаят. Много хора също така препоръчват да не се дават гъби на деца, което аз също практикувам.

- Какви нови или редки видове гъби са открити у нас напоследък?

- Мисля, че можем да се гордеем, тъй като нашата страна дава не само нови гъби за страната, но и нови гъби за науката, сиреч, такива които не са били известни въобще на учените никъде по света. Нашите български колеги, които се занимават с паразитни гъби, неведнъж са описвали такива нови видове, но през последните години можем да се похвалим и с доста едри гъби. За мен е голяма гордост, че наскоро кръстихме два уникални вида трюфели - красивоспоровия и тракийския. Миналата година описахме и една нова за науката мухоморка - широковолвената, която пък е интересна с това, че първото ù находище е едва ли не в центъра на София - Западен парк. Което ни показва, че безинтересни места за търсене на гъби няма.

- Какви са основните диворастящи гъби в България и какво ги прави уникални?

- Като казваме диворастящи, в повечето случаи се имат предвид диворастящи ядливи или отровни гъби. Като цяло у нас се срещат всички ядливи и отровни гъби, които са известни в други части на Европа. От първите най-популярни са манатарките, масловките, различните видове пачи крак, булката, жълтата рогачка, видовете рижики, сърнелите, челядинката... Това са видовете, които масово се събират и за лични, и за търговски цели. Разбира се, има и много други ядливи видове, които обаче са с по-ниски вкусови качества или са по-редки. Отровните ни гъби също не са малко, като сред тях трябва да отбележим задължително зелената и трите вида бяла мухоморка, на които се дължат над 90% от отравянията с фатален изход. Добре е тук да споменем и още един от ирационалните митове, които битуват сред нашенските гъбари, а именно, че на дърво отровни гъби няма. Това съвсем не е вярно, защото върху дървесина расте отровната глаерина, която съдържа същите смъртоносни токсини като горните мухоморки. Иначе, у нас имаме множество уникални представители. Тук бих споменал изключително интересната гъба ентонема. Тя е толкова рядка, че находките ù в света се броят на пръстите на ръцете ни. В Европа е известна само от пет находища, от които две са у нас. Уникалното при нея е, че се среща разпокъсано по различни континенти. Това ни показва, че става въпрос за много древен вид, който изглежда е съществувал отпреди динозаврите.

- Как най-лесно могат да се разпознават ядливите гъби от опасните двойници?

- Търсените манатарки са четири вида, които доста си приличат. Смята се, че техен „двойник“ е дяволската гъба, но дори човек с почти никакъв опит не би могъл да сбърка тези видове. Въобще, аз не обичам думата „двойник“, която има известен мистичен привкус и натъртва, че гъбите не могат да се различат. А това съвсем не е истина. Всички гъби си имат белези за различаване, въпросът е да развиеш наблюдателно око и да отделиш време и търпение, за да ги научиш. Така например, ако опитен събирач, той веднага ще каже, че челядинката няма двойник. Но практиката показва, че неопитният гъбар може да набеди за челядинки дори гъби, които нямат нищо общо. Тук трябва да повторим булката, която може да се сбърка с отровната червена мухоморка. В рамките на любопитството трябва да отбележим, че някои хора след продължително изваряване и неколкократно изхвърляне на водата пробват да консумират червена мухоморка. Изваряването обаче не може да неутрализира всички видове токсини в гъбите и читателите трябва да имат наум, че експериментите с гъби много често са рискови. За себе си лично съм убеден, че човек трябва да научи идеално да различава не повече от десетина вида ядливи гъби и да се ограничава с тях. Тук се съблазнявам да кажа и нещо, свързано специално с отровните гъби. Хората, които искат да се занимават с гъби, трябва да учат ядливите видове, но още повече внимание да отделят на най-опасните отровни гъби. Както и да си изградят един здравословен навик да проверяват всяка една гъба поне по два пъти.

- Как климатичните промени влияят върху появата и развитието на гъбите?

- Летата безспорно стават все по-сухи и по-горещи, а това има своето влияние върху гъбите. Последните години се заформи трайна тенденция на ранни жеги и засушаване. Същевременно през есента валежите започват доста късно, когато температурите вече са се понижили, а това също не благоприятства развитието на гъбите. Разбира се, това не важи за всички райони, тъй като в по-топлите части на страната гъбите са добре приспособени да се появяват сравнително по-късно през сезона - октомври и ноември. А и те не изчезват - просто мицелът им оцелява в земята и когато след време се появят подходящи условия, гъбата отново образува плодни тела. Нека да кажем и че сезони без гъби в годината няма - просто повечето хора обръщат внимание на по-едрите и особено на ядливите видове, които са една незначителна част от гъбното разнообразие.

- В кои региони на страната има най-голямо биоразнообразие от гъби?

- Това е доста труден въпрос, тъй като всеки район си има своите специфики. Така, да речем, планините са с едно разнообразие от видове, а по-ниските части на страната с друго. Като цяло България е богата на гъби държава, у нас вероятно има над 5000 вида немикроскопични гъби. Това се дължи на нашето южно положение и на голямото разнообразие на запазени природни местообитания. Безинтересни места няма. Всеки район си има някакви характерни гъби, които могат да са редки и интересни. На човек трудно би му хрумнало, че по напечените пясъчни плажове може да растат гъби, но всъщност има и сред тях са и много представители, които не се срещат другаде. Тук не бива да забравяме, че говорейки за биоразнообразие, то не се ограничава само до ядливите, а дори не и само до едрите гъби. Растенията са гостоприемници на паразитни видове гъби и огромно разнообразие на видове има и в почвите. Те в никой случай не са маловажни, точно обратното. В момента гъбите много активно се изследват за най-различни ценни качества - медицинско приложение, хранителни технологии, разграждане на замърсители, производство на строителни материали и много други. Всъщност, без да съзнаваме, ние използваме гъбите ежедневно, тъй като те „произвеждат“ хляба, почти всички млечни продукти и много колбаси, алкохолните напитки, но също и незаменими лекарства. Нашият живот всъщност би бил немислим без тях.

- Има ли потенциал за по-широко развитие на гъбарството у нас - като култивиране и като туристическа атракция?

- Потенциалът на гъбите в това отношение е огромен. Разбира се, ние култивираме печурка, кладница, както и някои по-екзотични видове гъби като шийтаке, лъвска грива и ганодерма. Но отглеждането на гъбите може да бъде много по-добре развито у нас. В това можем се убедим кто се разходим по магазините и видим, че повечето култивирани печурки са вносни. Същото важи за гъбите като туристически атракцион, което едва сега прохожда в Европа. Някои населени места отскоро имат празници на гъбите, но освен тях може да се практикуват и специализирани гъбни турове както за чужденци, така и за българи, които имат все по-голям интерес.

- Каква е ролята на гъбите за екосистемите и горите?

- Необхватна, няма друга дума. Голяма част от гъбите образуват симбиоза с различни растения (т. нар. микориза), което прави растенията по-устойчиви на засушавания, заболявания и други стресове. Всъщност се смята, че ако не всички, то поне по-голямата част от растенията имат нужда да се развиват в микориза. От друга страна, гъбите са универсалните рециклиращи фабрики в природата, които разграждат всяка мъртва органика, а дори и пластмасите. Затова спокойно можем да кажем, че един свят без гъби би бил немислим.

- Какви са заплахите за диворастящите гъби в България?

- Може би най-главната от всички заплахи е унищожаването и нарушаването на качеството на техните местообитания. Един много добър пример за това са трюфелите. Тези мистични подземни видове станаха много популярни през последните години. Това в немалка степен се дължи на факта, че те се търгуват на доста високи цени и представляват източник на доходи. За съжаление у нас трюфелите понякога се събират варварски, чрез „прекопаване“ на горите, което неминуемо води до изчезването им в тези места. Утъпкването на почвата, нарушаването на подстилката в горите, замърсяването, което води до увеличаване на почвения азот, също са съществени фактори.

- Как виждате бъдещето на микологията в България и мястото ни в международните изследвания?

- Смятам, че можем спокойно да се гордеем, че българските миколози работим наравно с колегите ни от другите европейски страни и нашите приноси са ценени в чужбина.

- Какво бихте посъветвали младите хора, които искат да се занимават с изследване на гъби?

- Гъбите са по-слабо проучени от растенията и животните и имат наистина безкраен потенциал за приложения, които подобряват човешкия живот. Те дават мегдан за всеки, който желае вълнуващи открития. Те са и едно чудесно хоби, което осигурява приятна почивка в природата на всички, които са запалени по гъбарството - млади и не толкова млади.

Нашият гост
Д-р Борис Асьов е доцент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания - БАН. Увлича се по природни науки по време на средното си образование и завършва Биологическия факултет на СУ “СВ. Климент Охридски” през 2011 г. Защитава дисертация, свързана с манатарките в България и е доктор по микология от 2010 г. Автор е няколко книги и голям брой статии в престижни научни списания, както и на няколко научно-популярни книги. Членувал е престижни български и чуждестранни микологични дружества и е член-основател на Международното дружество за защита на гъбите.